Краси, не мога да не се съглася, че в самолета го няма точно очарованието от открития въздух. Движиш се бързо (поне със 80-100) и чувството за тотална свобода, което се получава със парапланера е ... друго. Това е основното, което ми липсва, в сравнение с парапланера или мотоделтата.
НО, малкото но е доста голямо. Характерно за всички които летят е безкрайната ненаситност за още и още и още летене!
Това което ми дава самолета е МНОГО летене. Колкото поискам, до пълно оливане! Колко хиляди пъти с парапланера се давиш и искаш още, обаче няма как да се качиш пак. Или времето е станало опасно (малко му трябва за парапланера). Със мотоглайдера лятото летях до пръсване, докато така ме заболи задника от седалката (не е супер удобна), че просто не ми се седи повече. И нямам предвид с "помощ от двигател
", имам предвид чисто безмоторно летене - с 3 пъти по-голямото качество нещата са коренно различни.
Сега през зимата, при тези стабилни условия когато няма и помен от термика, самолета пак ми дава възможност да летя. Завчера си направих един прекрасен полет от Долна Баня до Казанлък и обратно (300 км), през цялата Розова долина, естествено през всички възможни ръбове
. Друго си е да можеш да отидеш когато пожелаеш където пожелаеш.
Това е голямата разлика. Заменяш полъха в лицето за много летене. Това което аз харесвам на летенето са гледките, височината, планината, зеленината, есента. С мотоглайдера съм в състояние да опитам каквото си поискам - например "има ли термика на онзи ръб там", да видя какво има от другата страна на билото или в следващата долина. Перфектно е. Летене до пръсване!
А за лакърдиите - пак не си напълно прав. Да, липсва ми групата приятели парапланеристи, с които обикновено летя, но пък имам друга група пилоти, с които става лакърдията на летището. Тук няма разлика.
Има обаче още една разлика в комуникацията - с парапланера обикновено си сам и няма с кой да споделиш очарованието на гледките и радостта от успеха. А мотоглайдера е двуместен и през цялото време става мохабет. Като се изморя да върят термиката, хваща другарчето. Две глави мислим къде е следващата термика. Можеш да се учиш от по-опитни пилоти (лятото имах възможността да летя с истински стар ас на безмоторното летене, благодарение на когото направих първия си по-сериозен прелет с мотоглайдера).
Има си предимства. И най-хубавото е, че нищо не ми пречи да летя и с парапланера когато си поискам
- никой не е казал, че трябва да хвърля едното заради другото!
За парите: готов съм да возя всеки който споделя моята страст. Ако можем да споделим разхода - добре, ако не можем - здраве да е - не съм поканил никой с мен заради парите, а заради споделения кеф. Аз летя така или иначе! Така че Краси, този уикенд времето ще е чудесно, просто ми се обади и ела да видиш лично всичко, за което съм писал.