Viper_Weasel написа:
Много добре хвърлен запасен (самото изхвърляне имам предвид) браво за това!
Относно колапса:
1. крилото съвсем ясно подлетя в термиката, а ти пропусна да спреш гмурането - съответно това причини колапса.
2. колапса въпреки връзването беше малък - с мощно тяло на противоположната посока можеше да си запазиш траекторията на полета и да пробваш да го изчистиш
3. когато летиш сбруя с чохъл - при колапс или друга екстремна ситуация - първо сгъвай краката - така се намалява усукващият момент и се пренася тежестта по-лесно.
4. ИЗПОМПИ - колапсиралата страна имаше нужда от няколко (вероятно едно) дълбоко изпомпване за да се оправи - дясната ти ръка не правеше нищо за да отвори колапса.
5. всички тези неща звучат много лесно и ясно на теория - практиката показва че в екстремни ситуации кръвоснабдяването се пренасочва към мускулите които стягат задника
- евала за решението да хвърлиш запасният обаче - без значение дали ситуацията е била поправима или не - щом ти си почувствал че е извън контрол си взел правилното решение!
Евала за силното хвърляне отново!
Поздрави!
След като Георги ме попита за мнение, реших да го дам на достоянието на всички.
Съгласен съм с горенаписаното от Иво, но бих добавил следното, извлечено от собствен опит:
Първи принцип след получаване на колапс - спри въртенето още в първия момент, ако може още преди да те е завъртяло. (Винаги в комбинация с групиране на тялото.) Даваш обратно тяло и спирачка, колкото е необходимо, за да спреш въртенето до никакво или съвсем слабо; действие което бързо следваш с
категорични и
дълбоки изпомпвания на затворената половина. (Като казвам "дълбоки", разбирайте понякога до изпъване на ръката надолу.) Ако усещаш че колапсът е прекалено голям и трудно контолируем за да спреш въртенето, градираш от обратно управление и тяло директно в бърз симетричен срив. С други думи - додаваш управнение и от двете страни, като в тоя процес изравняваш тялото в сбруята. Сривът трябва да бъде само моментен, колкото да се изпразни крилото и да се стабилизира ситуацията - ръцете не остават долу, а само слизат до гъза за момент, колкото да изпразниш и стабилизираш; съответно не говорим толкова за истински пълен срив, а по-скоро за бърз дълбок срив. Сривът работи като reset. След него бързо, но плавно, пускаш крилото да лети и преоценяваш ситуацията.
Георги се бави изключително много със спирането на въртенето. След като най-накрая дава обратно управление, той вкарва крилото в негативна на обратната страна, което доусложнява ситуацията, след което следва хаос. И логичен запасен. Ако си закъснял толкова със спирането, по-добре би било вместо в негативна да го вкараш в симетричен бърз срив, както споменах по-горе, за бърз reset и опростяване на ситуацията. Отново, това би станало първо с ляво управление и тяло, като в момента преди да го вкараш в негативна додаваш ляво И дясно управления, за да стане що-годе симетричен срив и да си опростиш ситуацията.
Тъкмо заради тази ми стратегия за бързи сривове, винаги щом получа ново крило, първа работа ми е да си поиграя с дълбоките му сривове, да разбера как реагира, да ми е комфортно да го вкарвам и изкарвам от тях, така че като ми се наложи, да знам точно какво да очаквам и всичко да се случва възможно най-бързо и предвидимо, че земята идва бърже и не пита. Същото важи и за точката на негативна - и с нея е хубаво да си играеш - тъй като дълбоките изпомпвания за изкарване на колапси понякога се правят до точка на негативна, като караш крилото да изнегативи само за момент, завивайки примерно на 60-90 градуса. Моят съвет е такива експерименти да се правят високо над гъста зелена широколистна гора, с радиостанция и приятели наоколо във въздуха. Знам че по принцип се препоръчва над вода на SIV курс, но мое скромно мнение е че ако се прогресира
постепенно и конкретният пилот е
адекватен във въздуха, над гъста зелена широколистна гора също става. Нещо повече - ако по някаква причина запасният не се отвори и паднеш в стръмна спирала, гората щади тялото много повече от водата, благодарение на далеч по-ниската си плътност.
Докато тествах крила за Mac Para и Gin, тествах поведението им при колапсиране по същия начин - високо над зелена, гъста, широколистна гора. Намирах си турбулентен въздух (отчитайки вятъра и евентуално отвяване) и в него натисках крилото до пълна газ, чакайки по някое време да колапсира. Така разбирах какво мога да очаквам ако същото ми се случи в по-деликатна ситуация - по-ниско, над по-скалист или гол терен, на състезание, и т.н. Не съм сигурен доколко тази стратегия е за препоръчване на всекиго обаче. По принцип би било полезно за всеки, но човек трябва първо да знае основните принципи при справянето с извънредни ситуации, а и как да ги прилага на практика. Знания и умения, които предполагам би било добре да се научат първо на SIV курс.
В Комисията за XC всеки момент трябва да доуточним датите и мястото на Нац. Шампионат за тази година. Там мисля би било добре да направим едно-две събирания на подобни теми - как да летим по-безопсано, по-бързо, по-адекватно. Дори и за полезни практики в тандемното летене може да добавим една дискусия. Мисля би било полезно.
Поздрав от мен, и пожелания за хубав, безопасен сезон, в който да се развиваме.
п.п. По-общо по темата от моя приятел Ръсел Огден, един от истинските авторитети в занаята:
https://www.youtube.com/watch?v=_YVbdaLc1jk. Обърнете внимание на подтемата "initial input" (първа реакция) от 5:50.