Източна Турция
Когато времето се развали миналия Август импровизирахме една прекеасна обиколка из Турция. Най-далечното място, което достигнахме бе Ерзинджан и въпреки, че направих хубав полет набелязах една облачна улица над планините на юг.
Тази година успяхме да се освободим с Мити за едно проучване с цел удължаване на сезона за прелети, когато в края на септември в България позамират термиките и долините се пълнят с инверсии.
Противоотрова за инверсиите са големи напечени скалисти планини плюс щипка влага.
Оформихме група и почнахме подготовката. Сигурно съм прекарал над десет вечери в проучване на терена, наблюдение на прогнози и проиграване на различни взаимодействия на вятъра с терена. Набелязах десетки потенциални стартове, пътища, отбивки, места за паркиране.
Другите ми помогнаха с екипировката, защото моята е тежка и овехтяла. Пламен Пунчев ми даде олекотената си GIN Genie X-Lite, която се оказа удобна, лека и здрава. Теди купи лютив спрей против кучета. Владут от Румъния ми предостави старата си М6, на която и оставали около 100 часа, а той си взе другата си стара М6, на която и остават около 250 часа.
Тъй като при подобна експедиция можеше да скъсам крилото по камънаците или пък можеше да направя твърде много часове на крилото, то преди тръгването Владут ми предложи да ми даде крилото срещу една каба гайда. Не знам колко струва и от къде да я намеря, но веднага се съгласих, защото Владут свири хубаво на кавал и някак си е красиво да размениш крило за музика.
Мити подготви новият ми Опел Астра за бойното си кръщене: смени масло, вода, спирачки. Взе достатъчно инструмент за основен ремонт. Преди това, новият Опел бе повишен и от 13 цола наследи 15 цоловите гуми на стария Опел.
Сложих и нов касатофон, че къде ти цигани без музика
Така, неусетно мина времето, решихме да пропуснем шумотевицата на мото събора и потеглихме вечерта на изток. Както каза Ясен, когато спечели европейското във Франция: "west is the best, but east is the beast".
Преимущество на вечерното тръгване е, че границата и Истанбул се минават по-бързо.
Заредихме с газ на една Opet бензиностанция, че я няма много около богатия Истанбул. По-нататък сред по-бедните райони има газостанции в изобилие. На границата купихме сим карта с 25 gb пакет за 80 лева. По-евтино е да се ползват пакетите за мобилни данни за Турция от нашите оператори по 6 лв за 400 mb дневно. Лани, купуването на по-изгодна и дългосрочна сим карта си иска 1-2 часа висене в центъра на някой град, но сега имахме 1500 км път и бързахме за летенето на другия ден.
Преди Ерзинджан отбихме от главния път и намерихме хубаво място, където да разпънем палатките преди да се стъмни.
На другия ден сменихме запланувания старт от западната част на Мунзур планините и се запътихме към източната, където вятъра трябваше е по-слаб.
Минахме през Ерзинджан, където купихме някакви бюреци без много сирене и навлезохме в кюрдските територии, чиито подстъпи се охраняват строго от армейски подразделения.
Търкането с кюрдите може би е причина източна Турция да не е летяна много, но ние бяхме глупави туристи, които просто се интересуваха от планините.
От времето на студената война кюрдите са ухажвани от социалистическия блок, което ги е направило по-светски за разлика от останалата част на Турция. Почти няма жени със шалвари и забрадки. Джамиите не те облъчват с високоговорители в 4 сутринта. В едно градче имаше интересна инсталация с въртящо се земно кълбо и около него кръг от световни просветители като Ганди, Нютон, Леонардо, а над тях Кемал Ататюрк - бащата на съвременна и светска Турция. Иронично е, че кюрдите които се борят за своите права и свободи се оказват по-големи носители на идеите на Ататюрк за разлика от съвременна Турция на Ердоган, която превърна катедралата Св. София в джамия, изисква повече религия, потиска свободата на мисълта.
Сякаш Турция е умалена сцена на съвременната световна драма между свободните държави и диктатурите. Предвид геолитическата значимост на Турция имам чувството, че тук ще се реши на къде ще поеме света, а не от тези с оръжията и ядрените арсенали. И тъй като Турция е голяма, с много ресурси и потенциал за развитие, то не очаквам съществени вътрешни борби и някак си съм с добри очаквания за бъдещето.