Не я харесах още от пръв поглед - като излязла от мол дребна китайка, която учи нещо в Англия. Червило, грим, тесни джинси и плоски обувки със сребристи нишки. Въпреки, че тежеше 48 кг, а екипировката й бе 15 кг, тя всеки път изкачваше до върха на баира тежката си кожена дамска чанта с позлатена верижка и закопчалки. Бе изкарала някакъв курс по парашутизъм в Англия и тъй като парапланера й приличал на парашут бе твърдо решила да изкара Club Pilot (CP) курс по английската система (BHPA) която също преподаваме. Още повече, че някои от приятелите и инструкторите й също летяха с парапланер и казваха че е било МНОО ЯКО. В началото на втория ден й казах че напредва бавно и едва ли ще успее да завърши успешно CP курса за двете си седмици при нас. Исках да й спестя парите за членските такси и по-скъпото BHPA обучение и й предложих да се обучава по сходната, но не толкова стриктна и праволинейна методика, която сме си разработили в Скайномад. Исках също да спестя главоболия на BHPA с един вероятно проблемен пилот. Тя обаче се запъна като магаре на мост и настоя за своя CP лиценз. Така, повечето от деня премина в разговори и спорове, докато другите 5 ученика отхвърляха полет след полет. Въпреки, че поради разни странични проблеми не бях в най-добрата си инструкторска форма, опитах търпеливо и разнообразно да й обясня ситуацията и защитя преценката си. Ако влак се движи от точка А към точка Б с определена скорост V, то можем да изчислим за какво време ще достигне целта. Не, ние сме били BHPA училище и тя трябва да изкара курса за който си плаща. Имала само 2 седмици отпуска и следващите години нямала да има свободно време за обучение. Казах й че летя от 20 години и още уча нови неща. Ако в бъдеще не може да си осигури свободно време за летене, то по-добре въобще да не се захваща. Опасно е. Това, че на другия ден един ученик се спъна на излитане и загуби съзнание след като разби каската в един камък въобще не я трогна за рисковете в летенето. А имаме не един или двама ученика, които са си тръгвали веднага, щом замирише на опасност. Предложих й и друга гледна точка - да направи като някои ученици, които изкарват курса за да се докоснат до щастието от летенето, въпреки че още в началото знаят че няма да продължат заради липсата на време или пари. Но тя постоянно повтаряше, че трябва да изкара CP-то за да литне някой уикенд с приятелите в Англия или Китай. Китай е дал велики философи, които са ни подсказали, че важен е пътя, а не целта. Защо просто не се радва на всеки полет и да не мисли толкова за някакви хартийки? Но тя си знаеше нейното CP и толкова. Гласът й бе механичен, а лицето неподвижно. Само устните се движеха и понякога затваряше очи и продължаваше с нейните 10-15 минутни изложения. Имах чувството, че говоря с робот. Даже по едно време ми се прииска да й пробода лицето с нещо остро, за да видя дали ще пусне кръв. Постепенно осъзнах нещастието на милиард китайци, които живеят в толкова жестока конкуренция по между си, че това да пропаднеш на някакъв изпит, да не се справиш на някакъв курс е по-лошо от смъртна присъда. Смъртта е леко избавление в сравнение с обществения печат, който ще те жигосва до края на живота ти, а после ще се прехвърля и към твоите деца. Стана ми жал. Ама тя не млъкваше. Повтаряше си като надраскана грамофонна плоча: Си Пи, Си Пи, Си Пи... Щом й е толкова важен тоя лиценз, защо не го фалшифицира и после да си го развява пред роднините и приятелите? Не можеше да разбере дали съм сериозен или се шегувам, но не прие и този вариант. CP, CP, CP... Лошото бе, че бе умна. Въпросите и предложенията й ставаха все по-адекватни и това ми отваряше още повече работа да обяснявам и демонстрирам нещата. Даже по едно време се зачудих дали не са ми пратили последна китайска разработка самообучаващ се изкустен интелект (AI) облечен в човешка кожа. Не може ли да наемем някой, който да й качва екипировката по баира? Защо да не й подготвям крилото, а тя само да лети? Така, ще се ускори обучението и ще достигне заветната цел - CP, CP, CP... Казах й че както ученето на азбуката предхожда писането на поезия, така и подготовката на крилото за полет е част от обучението на пилота, който трябва да си познава екипировката и да й се доверява. Почнах да намразвам скайдавинга, където ги карат на конвейр - само и само да стане по-масов спорта и бизнеса. Идеше ми да й зашлевя шамар, като казваше че щяла да става master jumper. Защо в парашутизма е лесно и си спазват сроковете и обещанията, а в парапланеризма не? Опитах се да й обясня, че при скачането с парашут гравитацията върши повечето работа, докато тук трябват повече усилия да качиш баира, да си подготвиш крилото, да излетиш. Вятърът е в пъти по-капризен за нас. Трябват много повече познания по метеорология и аеродинамика, а парашутизма ми се струва по-прост. Не, всеки спорт си имал своите дълбини. Как може парапланера да е по-труден от парашута, щом толкова прилича на него? Какви са изискванията за CP, CP, CP... Докато другите направиха по 10 полета, а тя 3, постепенно омекна за идеята да кара по скайномадската ни методика и обещания на сайта ни FAI ParaPro3. Отново повторих, че заради бавното й развитие не вярвам да достигне ParaPro3, ParaPro3, ParaPro3... Най-много 2. Не 3. 3. 3... По едно време още повече захитря. Защо не ми помагаш да си оправя крилото за излитане? Виж Иво как помага на другата китайка? You don't treat me equally! Малко преди това бях предупредил Иво да оставя учениците сами да се оправят, защото очаквах подобна правокация. Признавам, че отдавна ми бе писнало от нея и вече търсех начин как да я откажа. Но нямах право да й кажа, че не става, защото според кодекса на инструктора, всички могат да се научат да летят, но за някой е нужно повече време. Тук вече не става въпрос за пари, както при онея инструктори, дето си влачат учениците с месеци по стартовете, защото така изкарват повече. Изобилното влачене на крилото по земята отдавна бе обезмислило финансовото измерение на обучението й. По едно време осъзнах, че нейният случай е уникален. Вероятно най-предизвикателният в практиката ми. Вече ставаше въпрос за професионализъм. Появи се изследователски интерес. Както ония доктори, които изучават разни изроди, деформации или редки болести. Междувременно тя възприе съвета ми, че й е нужно индивидуално обучение и бе прозвънила повечето инструктори в България, като се насочи към тези, които освен индивидуалното обучение, могат да й осигурят ParaPro3, 3, 3... Агониите продължаваха, въпреки че й обещах да прекарам допълнително един ден с нея на учебния баир. Защо другата китайка ще лети от високо, а тя не? Колко полета на учебния баир има тя в повече от нея? Когато казах, че не става въпрос за бройката на полетите, а за това да има добра техника на излитане и кацане, тя поиска описание на техниката. Няколко фалстарта, суркания по старта и пльосвания на кацането не бяха достатъчно доказателство, че нейната техника е по-лоша. Защо другите ще пробват сбруите със запасните в следобеда на третия ден от учебния баир, а тя ще си остане със учебната сбруя? Ако се постарае в сряда следобеда, не може ли да се включи в групата за big mountain, big mountain, big mountain... ? А ако в четвъртък сутринта се справя добре, ще може ли следобеда да се включи към групата, която лети от big mountain, big mountain...? Ако й поставя за цел CP, тя ще направи много повече полети. CP, CP... В четвъртък сутринта помрънка, че не е с другите за летене от високо, но като отидохме сами на баира взе че грейна. Лицето й засия и сравнително стегнато направи 4 полета без съществени грешки. Контрола при излитането още бе зле, но се появи спокойствие и ентусиазъм. Вече нямаше пазарлъци, пазарлъци, пазарлъци... Разговорите бяха нормални. Все повече използваше оня звук на разбиране и учудване на горските мечета от "Завръщането на джедаите" - АааА; Ъъьь Следобеда се съгласи, че сбруята със запасния е много тежка и е добре, че не сме я ползвали по-рано. Накрая умората си каза думата. Почна да бърка ляво с дясно и кацна по вятъра. Сурна се на едно излитане. На последния полет катереше баира, като се подпираше с ръце о земята. Учудващо спокойно прие преценката ми, че не е готова за полет от високо. На връщане към Сопот гледахме залеза, после затваряше очи и ми разказваше как иска да се рее по крайбрежието. Ако може пак да е на залез и с много птици.
_________________ www.nest.bg
|