Уважаеми господа, взели участие в развилата се чрез този форум дискусия по оповод смъртта на Иво Луков на 12 април над Сопот.
Моля разсъждавайте над проблемите за безопасността при въздушните спортове (в частност парапланеризма), дисциплината, лицензирането, задължителните радиостанции, работещи на една и съща честота и други продукти и аксесоари, предлагани от тоя или ония дилър сред вас, но правете това без да си правите реклама на фона на нещастния случай със Иво.
Искам да нанеса корекции в изнесените твърдения от 5-та - 6-та ръка (но със сигурност и първата ръка не е от човек, познаващ Иво, а някой интерпретатор - горе на върха нямаше човек, който да познава Иво - гарантирам) за опита и способностите на Иво за взимане на решения. С това, вярвам, ще насоча и анализите, и разсъжденията ви по случая в по-вярна посока.
Как да се съглася с изводите: неопитен пилот; неподходящо крило; неправилно решение за излитане и тем-подобни, направени от хора, които нито го познават, нито са били свидетели на инцидента, след като:
Иво беше летец по душа!!!
Занимава се с парапланеризъм от 10 години след завършен пълен курс в Пловдив, в които бе включена и сериозна теоретична подготовка - метеорология, аеродинамика, техническа част. Още в училищна възраст е пилотирал както безмоторен, така и моторен самолет при курс към Аероклуба в Крумово, като за това, вярвам не бихте подложили на съмнение качеството на подготовката, през която е преминал още тогава. Като задължителна част от този курс е имал и определен брой парашутни скокове.
Има зад гърба си и курс за управление на мотоделтапланер.
Парапланера, с който летя при злополуката, е третия поред, който притежават заедно с двама приятели, като причините за раздяла с предишните два са:
- за първия - придобиване на опит и необходимост от по-висок клас;
- втория - Tornado - помнят го много приятели-непарапланеристи, с които Иво е летял в тандем на много места. С него е возил мен, сестра си, возил е и шефа на фирмата, в която работеше като студент. (Е, сега спорете за опита и нивото на отговорност на Иво и правете изводи за мнението на познати хора за тези му качества, доверили се изцяло на неговата преценка!)
Колкото и атрактивни да бяха полетите с торнадо-то - "пенсионираха" го поради "натежалия" брой часове във въздуха.
С третия парапланер - Vertex на NOVA - летят вече трета година.
Местностите, където Иво летеше, в реда на "покоряването" им са: малкия хълм над с. Марково (Пловдив) - т.н. учебен хълм; връх Калоян (пак над Марково - от него са правили и нощни полети), Сопот, Ново Село (близо до Пазарджик), Витоша, Албена, Пампорово, Банско, Бистрица. Където и да сме пътували из България, оглеждал е всяко хълмче, с единствената мисъл, дали става за летене и какви ли ветрове и течения го "обитават".
Много случаи е имало, в които "надъхан" за страхотен полет, след дълго изчакване на отслабване (или поява - при отсъствие) на вятъра, мята раницата на гръб и се прибира, разочарован от неосъществени планове. И всеки път след летене са се събирали с приятелите да обсъждат и анализират изминалия лететелен ден. При всяко разпъване на крилото са правили подробен оглед на състоянието му - върви, платно, колани.
Както и в много други сфери на живота, винаги е мислил трезво, и колкото и приключения да е преживявал, всичко е оценявал предварително, абсолютно обективно. В никоя дейност от многостранните си интереси не се е втурвал през глава, с мисълта "пък каквото ще да става.
И пак да се върна на парапланеризма - била съм свидетел на огромна част от действията и реакциите на Иво преди, по време и след полет. Въз основа на това категорично твърдя, че щом при единствения си полет на 12 април (същия ден първо летя приятеля му, след това върна раницата по лифта), след повече от два часа изчакване на подходящи метеорологични условия, той излетя, значи е преценил абсолютно правилно и обективно, че момента е подходящ за летене.
Този ден той имаше много голямо желание да лети. Затова си е позволил да изчака и още, и още... В момента, в който излетя, условията
СА били подходящи. В същите минути излитаха едно след друго много други крила - и преди него, и след него. Възразявам срещу разсъждението, че се е бил подлъгал от "по-опитните" - излитането е било единствено по негова преценка, но явно са настъпили моментни изменения в атмосферата, чиито координати във времето и пространството злощастно са се доближили до тези на Иво. Съчетани с фактора "височина, недостатъчна за опъване на запасен парашут", доведоха до необратимото.
Сега вече, ако някой все още проявява интерес към случая (или това е било поредното чудо за три дни с много размисли и идеи-еднодневки), анализирайте какво ли може да се е случило и обсъждайте техники за справяне с подобни ситуации. А не по дочута информация от 4-та - 5-та ръка "очевидци", непознаващи способностите на човека, да се вадят заключения за неопитност, надценяване на способности (едвали не самонадеяност) и летене с крило над възможностите на пилота или пък грешки в решението за излитане.
Убедена съм ,че дори и хората, които наистина са били очевидци, каквото и да са видели, не биха могли да оценят причините за случилото се, без да са познавали човека под "хвърчилото" - какво има зад гърба си и какво може.
Затова си позволих да напиша тези редове - за да помогна при анализа на случая и да отхвърля някои от многото хипотези, за да можете да се концентрирате върху същественото, а не да си губите времето в догадки.
А също и за да предотвратя коментари в стила на това, което чух между двама непознати за мен, докато, разбрала, че Иво е пострадал сериозно, но без повече информация, чаках спасителния екип да го транспортира с лифта: -"Абе, Иво се е размазал горе"; -"Ъ, левак!". Питах ги познават ли Иво, отговора беше НЕ. Не искам такива индивиди да се правят на компетентни и да разнасят глупости наляво и надясно.
В заключение, искам да помоля тези от вас, които са разговаряли с очевидци (но очевидци на върха, а не разказвачи долу на паркинга), да ми отговорят и да ми съдействат за връзка с тях. Аз бях на върха до момента, в който Иво пое раницата от лифта и се отправи към мястото за излитане. Всичко останало наблюдавах отдолу, дори и самия полет - с бинокъл, но въпреки това считам, че не съм осведомена за всичко, което се е случило (за разлика от хора, дочули оттук-оттам нещо, правещи се на очевидци). След раздялата ни на върха, в продължение на близо 2 часа и половина се чувахме по телефон неколкократно и ни държеше в течение за условията за летене и намеренията си. Интересувам се от всяка подробност, която някой може да ми предостави, някой, намирал се физически в радиус от 15-20-30м от злополуката.
И вече наистина за край да уточня - аз съм съпругата на Иво, непарапланерист.
Желая на всички парапланеристи безопасни приключения в небесата!