В началото на миналия декември имах хубави полети от Дежен. После, като усили изтока бе трудно да се подам над платото. Имах едно турбулентно реене на източен вятър. Хорацио и сие от The Search project също споменават за турболентен полет от Дежен.
Та докато си седях летях във района на Фиче, почнах да се замислям и за летене от Дежен и кога работи най-добре.
От наблюденията на местните условия установих че южните склонове на платата (като Дежен) работят добре, въпреки че слънчевото греене е в своя минимум. Между другото след максимума на пролетното равноденствие, слънцето ще огравя повече северните склонове.
Та от миналогодишния опит и сегашните наблюдения реших че "проблема" на Дежен е предимно вятъра, защото мястото е полуостров разположен в ЮИ ъгъл на основното плато и не е много защитено. Отделно между Дежен и Гохатсьон има стеснение на долината на Нил между двете плата и това допълнително усилва вятъра. Също така пред и зад Дежен няма препятсвия, които да пазят от преобладаващите ИСИ ветрове.
За момента ползвам два източника на прогнози - сондажите на NOAA и един новозеландски сайт обобщаващ повечето метео модели.
Та в момента в който прогнозите показаха някакво барично смущение и СЗ ветрове долу и ЮЗ горе реших да отскоча до Дежен и да проверя теориите си.
Сутринта, срещу 80 бир се качих в Toyota/Hilux на един строителен предприемач от Бахир Дар. Преди това имаше малко разправии с момчетията които посредничеха - бяха недоволни от комисионната 2 портокала и 2 бир. Искаха 10.
Дежен се намира на главния път Адис - Бахър Дар, на северната част на прохода през Нил (Abay Gorge). В сравнение с миналата година, тази имаше нови повреди на пътя от свлачищата. Не съм виждал другаде толкова активна земя. Вероятно заради състоянието на пътя и заради многобройните катастрофи цената на билетите в този участък е по-висока спрямо километрите. В долната част на прохода засекохме 2 камиона лебедки, които измъкваха паднал в дерето камион. Шофьора и жена му бяха загинали.
...
Помолих да ми спрат до старта до църквата преди Дежен. Там почаках да раздуха и излетях. Пуснах по южния склон на платото и въпреки че засичах разни термики и склонов ефект, като цяло затъвах. За пореден път се убедих че в подобен терен "залепянето" за склона не работи, а трябва да се пусне малко отпред където се откъсват термиките и подтискат склона. После вече бе лесно. Проследих си термиката. Качих се на провееното място в ЮЗ част на платото за донабиране и пуснах на север. В основата не деженския полуостров позатънах. Ниско изваждане и продължих успоредно на пътя за Бичена. Там се удавих в някви ЮИ ветрове. После ходене до града и бърз автобус до Дежен за 13 бир.
Хората в Алем хотел се радваха да ме видят отново.
В ресторанта ме изненадаха с ново ястие - "русто" - нещо като агнешки бут с ориз, спанак, лук и чесън. Скъпичко е(60 бир=6 лева), но е най-вкусното което съм ял досега в Етиопия. Порцията е за двама човека и не правят половин, така, че следващите пъти се подготвях с повечко гладуване преди да си го поръчам.
Пихме и по бира с полицая Ягрим от миналата година. Покани ме на коледна вечеря в къщи.
...
На другия ден отново към старта придружен от около 200 деца. Явно ЮЗ се бе усилил щото обичайния старт бе в ротор и поизядох няколко шамара и тънения докато изпълзя до ЮЗ склон. Там вече бе лесно. Набирането бе по нов маршрут - явно ЮЗ отнасяше термиката към фабриката в началото на града. После пак нагоре около фабриката в края на града.
Отново пуснах към Бичена, успокоен от редовния транспорт. В Бичена позатънах, но успях да се извадя от някаква
падина (в Бъдеще съм набелязал едно две места наоколо за изследване при СИ ветрове).
После карах под облаците и следвайки пътя към Мота се мъчех да си спомня пътуването с автобус от миналата година най-вече се оглеждах за по-големи населени места с евентуален хотел.
Термиките бяха яки, а вятъра подканящ. Разпознах планината до Мертуле Мариам, която така и не пробвах лани. Отгоре и имаше мощна конвергенция. Отказах се да я гоня и докато се усетя стигнах края на платото. Там ме посрещна насрещен вятър от СЗ. Реших да кацна в градчето на разклона за Мертуле Мариам.
Направих противорадарен маньовър - отидох максимално срещу вятъра, а после на малка височина и с голяма скорост пуснах към набелязаното пасбище до града. Обикновено тази маневра дава малко време на съгледвачите и ги затруднява в определяне на мястото ми на кацне. Е такова посрещане не бях имал. От 50 000 жители в околията, 2000 дойдоха да ме видят. Крилото бе сбутано криво ляво в торбата, защото тълпата стесняваше обръча около мене. Всеки отзад се натискаше да види парашутиста, а резултата бе едно бутане и настъпване.
Все пак старейшините си пробиха път и въдвориха ред. Включи се и един полицай с калашник в едната ръка и пръчка в другата. Заведоха ме до местния ресторант и ме нагостиха с инджера фър фър (тук е амхара и фър фър не е инджерата с бъркани яйца както в оромскоро Фиче). Не позволиха да платя. Отвънка тълпата чакаше. По нетърпеливите се опитваха да влезат в ресторанта и да ме видят. Една баба дойде да ме пипне защото се чудела дали този дето идва от небето е от плът и кръв. Освен че досега не са виждали хвърчащ, явно предстоящото рождество христово е подсилило еуфорията на хората.
След като хапнах ме изведоха през страничен изход към местния административен център, където бяха събрани всички служби - финанси, съд, полиция, болница, община...) Там изчакахме да се разотиде тълпата, като междувременно задаваха конкретни въпроси. Показах им паспорта си. Като питаха за лиценз отново уверено им показах международната IPPI FAI карта. Като питахат дали събирам данни, им показах GPS-a си. Но като цяло бяха разположени и след половин час ме закараха на мотор до местния хотел. Един от най-мизерните в които съм спал. Но нали го има. Платих 30 бир за нощувката и после черпих полицаите бири.
Полафихме си с един по начетен човек, който бе работил по разни проекти наоколо. Разбрах че северно от Мота в
изтичането на Нил от езерото Тана все още имало малария, въпреки че строителния предприемач твърдеше че било
безопасно. Преди няколко години група израелски рафтъри бяха хванали малария по течението на Нил.
Също така разбрах, че въпреки консервативно и силно религиозно общество има разпространение на СПИН. По-заможните етиопци имали 2-3 приятелки/любовници. Сега вече нещата са под контрол благодарение на образованието и презервативите.
...
През нощта имаше бълхи и комари. Но това не е всичко, както се казваше в една реклама. Раждането на Христос бе почетено от нон стоп молитви и мантри от местната църква, многократно усилени от високоговорители. Цяла нощ не
спряха! Сигурно бяха изпаднали в транс. И не бяха така благозвучни както съм чувал другаде. Почти не мигнах.
...
Сутринта в 5 още продължаваха и то от няколко църкви едновременно. В 6 също, но успях да хвана автобуса от Мота към Адис. Първоначално не искаха да ме качат за толкова малко разстояние. Аз тръгнах пеш по пътя и след малко шофьора ме застигна, смили се и спря да ме вземе. Чудех са дали да му дам бакшиш, но вместо да комерсиализирам нещата, с жестикулиране обясних, че съм долетял от Дежен с парапланер.
Явно черните облаци, които бях подминал вчера бяха превалели, защото по черния път имаше локви и го нямаше
прахоляка.
...
В Бичена шофьора спря да вземе няколко чувала с теф. Сигурно малко допълнителен бизнес покрай пътуването да Адис. Района е доста плодороден с достатъчно бедни хора, за да е по-ниска цената на теф-а. За последните години цената му се бе удвоила - сега е около 1800 бир (180 лв) за 100 кг.
...
Слязох в Дежен, където се оказа че трябва да платя за нощта когато ме нямаше. Предния ден им дадох ключа, предупредих ги че може да не се прибера и им казах да не бързат да оправят чаршафите. Явно с това непредсказуемо летене трябва да си правя уговорките ден за ден.
Опитах се да поспя в хотела. Среднощните облаци се разчистиха и напече.
Отидох на старта. Излетях. Набрах се и пак към Бичена. Този път бях решил да пробвам да се върна до Дежен, че бях поизморен от предния ден.
Отиването до Бичена бе лесно. Критично бе едно изваждане 5 км преди града, но там едно огромно ято птици ми показаха една четворка от земята до небето.
На обратно бързо засенчи и след като ми се стопи височината от Бичена, почнах да се вадя в едни измъчени качвания на границата на сенките, които бързо се разрастваха. Все пак на едно място позадържа малко повече слънце и пак на границата успях да стигна базата. Там пък качването прерастна в много обширна четворка. Помотах се в облака и накрая успях да излеза от него. После дълго планиране към Дежен и използване на разни улички и термики.
Кацнах в празния училищен двор до хотела. Прибрах се веднага с крилото на роза в стаята си че пак събрах доста тълпа от захода ми над града. По късно отидох да си го сгъна на спокойствие, а един любознателен чичка с коремче ме разпитваше как може и той да полети. Като разбра, че не работя за благотворителна организация сопнато изчезна.
...
Вечерта имаше дълго и шумно празнуване на Христовото рождение. Ако пред западната цивилизация се опитват да представят Коледа като тих семеен празник, то в Етиопия май празниците са само повод за веселие.
Една колона с надпис "30000 W" бе насочена право към моя прозорец. Сигурно така са промивали мозъците на хората, щом по едно време някои песни почнаха да ми харесват. За разлика от еднотипните западните поп песни, някои от етиопските са с различен ритъм. А именно ритъма задава сексуалността на музиката. СЪщо така за разлика от "просташките" от западна гледна точка движения с таза на балкано ориенталските танци, при екиопските има едно интересно движение с гърдите и рамената. Накрая някой от гостите на хотела не издържа и дънданията приключи.
Поизморих се и следващата Коледа ще гледам да я изкарам в някоя от мюсюлманските части на Етиопия.
...
Вчера полетях отново, но И се усили и се удавих в основата на Деженския полуостров. СЗ от основата се образува една редовна синя дупка. От днешните облаци си мисля че въпреки всичко след фабриката трябва да се мъчи да се върви срещу СИ вятър но в термичната улица която изглежда често се създава там.
По пътя наобратно хванах на стоп един камион. Шофьора не поиска да ми вземе парите.
По пътя гледах едни хора копаеха канал. Сред тях имаше жени които здраво удряха твърдата почва и камъните с кирката. Въобще в Етиопия не е необичайно да видиш жените да бъркат или носят бетон по строежите наравно с мъжете.
Ей на това му викам еманципация! Не само искам това или дай ми онова.
...
Днес отидох към старта с двуомене дали да летя заради замътената атмосфера, ниската база и И вятър. Пуснах се по течението и един автобус ме качи към Фиче за 75 бир. В Гебре Гурача спряхме за кратка почивка и хапнах 2 мекицоподобни закуски с форма на топка. Струваха само 2 бир. Дъвките дето си купих предния ден за 10 бир в едно
магазинче се оказаха 3. Не си купувайте арабски бисквити. Имат силно химичен вкус и са скъпи.
Тази част на платото бе повечето засенчена и май следващите няколко дена ще отпочивам, докато поизсъхне.
....
2 лета в годината може да е амортизиращо, но има и положителни ефекти - изчезна ми една малка подкожна мастна бучка в предмишницата.
....
Поздравявам ви с една песен, която ми звучи като орисията на парапланериста - Heaven's Gonna Burn Your Eyes
http://vbox7.com/play:52ec5bb380