Започнах да се състезавам през 2000-та година, но бързо разбрах че нямам вродения талант на Орлин (Мена или Ясен). После видях напредъка на мислещи като мене пилоти, но също разбрах че е недостижим, защото нямах парите за нова екипировка и за участие в многобройните състезания в Европа и по света. Захванах се да работя и свободното ми време отиде за ученици, тандеми, дом, семейство .. (не искам да изпадам в ситуацията на някой, който не спира да ходи по състезания и същевременно се оплаква, че децата му няма какво да ядат)..
За щастие, покрай работата ми в училището по парапланеризъм ме въвлече в организирането на състезания и аз продължих да попивам от техния дух и да се увличам по въпросите за измерване на пилотските умения. Едва ли има друг спорт в който да има толкова прецизно измерване на толкова комплексни умения и знания, както в състезанията по прелети. Нищо лично, просто GPS и компютър.
Работата покрай състезанията изискваше комуникация с FAI и вероятно от там, веднъж в пощата ми пристигна запитване дали искам да работя като стюард или жури. Състезаването ми бе станало все по-далечна цел - другите напредваха, а колкото повече учех за летенето, толково повече разбирах своето невежество. Така че отговорих с "да" и името ми отлежаваше 2 години в някакви списъци, докато преди 3 години ме избраха за жури за европейското по делта в Ажер, испания.
Когато тази година ме избраха за жури за европейското по пара в сант андре, аз се запитах - редно ли е да съм жури на пилоти с които се познавам? Не трябва ли и аз да летя с тях? Преглътнах пилотската си гордост и реших че крайната цел на всички тия състезания е знанието за летенето. Всичко друго е суета. Изведнъж се почувствах богат да мога да гледам на състезанията от гледната точка на участник, организатор и жури. Така разбрах колко сложно е всичко...
.........
На 29-ти по обед тръгнах от Сопот към София, там досъбрах забравения багаж на Шемета, видях се с Учителя и след 2 часа чакане сред завръщащите се от Турция европейци напуснах милата родина. Пътя бе спокоен. Не заобиколих Белград защото през нощта в града нямаше трафик. Поспах малко на една отбивка. Полюбувах се на пейзажите в Словения и без да се усетя се озовах в Италия. Там покрай Лаго ди Гарда и Верона имах среща с Денис Пегън. Мястото се казваше deltaland и представляваше нещо като Бистрица с клубна постройка на върха. С учудване разбрах че делтите кацат срещу склона, защото всичко наоколо са лозя и постройки. Въобще Италия е доста гъсто населена и намирането на кацалка е проблем (отново призовавам клубовете и пилотите в БГ да работят по въпросите за осигуряване на кацалки, защото не знаем колко гладни за земя времена ще дойдат. В БГ продължават скрити приватизационни процеси и може да се окаже че традиционната ви кацалка е притежание на някой, който нехае за летенето. Дори там където е скъпо има някакви общински парцели които да се изискат за ползване. Когато си официален ползвател е трудно да бъдеш махнат и е по-лесно да станеш собственик).
На другия ден продължихме по автострадата, покрай крайбрежието, през десетки тунели. Във Франция, след малко
лутане се оказа че главния път от Ница за Диня и Гренобъл в всъщност живописен път през дефилета и урви (там
случайно се засекох с Стефан - Ново Калейдонеца дето идва в Шумен и Сопот със Годфри. Света наистина е малък.)
Пътя към Гренобъл е наистина страхотен, но предполагам че и скъп за поддръжка (на места телени мрежи обираха падащи камъни по склонове с обратен наклон). Както сега си плащаш билет да отидеш на кино, така и в бъдеще може да искат билетче да покараш по този красив път.
Сант Андре е планинско градче, където се събират 5 долини. Едната е езеро. Кацалката е до него, както къмпинга и
щаб квартирата на състезанието.
За целите на състезанието бе разпъната циркова шатра, където по кръгова траектория върви регистрацията на пилотите. До нея е къщичката на местното пара училище aerogliss. За организаторите и пилотите са построили китни
бунгалца. Там се срещнахме и с останалите представители на CIVL - стюардите Али Гали (FR), Ники Мос (UK) - наскоро тя имаше инцидент при който 2.5 тонния и джип я прегазил през гърдите 2 пъти и едва оживяла. Другия член на журито - познатия ни от пред Световния Шампионат стюард Фабио Лоро (IT) ни чакаше и после всички ни настаниха в местен семеен хотел - 100 годишна сграда в центъра. Когато регистратора каза че няма нужда от лични данни и прочие се почувствах като в БГ едно време. Въобще във Франция има приятно лежерен дух. Хората не си дават зор, но изглеждат съвестни и не мързеливи.
Вечерта ни заведоха в приятен семеен ресторант. Представиха ни готвача, който също се оказа пилот на пара и делта. Атмосферата и ястията ми напомниха филма Рататуй. Разнообразни вкусове и глезотии.
Вечерта, докато вървеше регистрацията заваля дъжд и застудя до 13 градуса. Голям шок в сравнение с почти 40-те
градуса предния ден. Оказа се че съм си забравил обувките, така че трябваше да си обуя 2 чифта чорапи в сандалите за приключения и дълги прелети.
Преди това се развиха едни Цб-та. И то доста бързо. Сега ги разбирам тия дето летят в Алпите, защо се параноясват
като ги караме да летят покрай Цб-та в Сопот. Тук няма много къде да бягаш от шквалове. Въобще мястото си е за
вишисти.
....
Пътуването от Сопот до Сант Андре е около 1800 километра. Горивото ми (LPG) струваше 108 евро, а пътните такси 96.
......
02 септември. Регистрация, тренировка и откриване.
След обилна закуска в ресторанта на хотела (10 вида сирена, кекстове, нещо като кисело мляко и прочие) отидохме в щаба на състезанието за продължение на регистрацията. Към 11 бусовете на местните училища започнаха да извозват състезатели към старта. Пътя е асфалтов и леко набира около 600 метра височина по южния склон над градчето. Старта е края на едно криволичещо на север планинско било на около 1800 м височина. В далечината на изток и север се виждат красиви алпийски вървове и вериги, покрити със пресен сняг над 2000 метра височина.
Излетях към 12 и почнах да се набирам в първите за деня термики. Въпреки обилните дъждове предния ден, условия
изглеждаха свежи и бързо се усилваха. Набрах около 2100 над старта и пуснах срещу И вятър. Постепенно почнах да схващам логиката на мястото. Височината от дъното на долината до базата на облаците се дели на 3.
Първата третина е половината на склоновете - това което става долу може да е тотално различно от това което става горе.
Втората половина на склона е обусловена от засмуквания от билата (които усилват термиките) и съответните ротори и низходящи. Там се изразяват и влиянията на долинните ветрове (хубави места за търсене и чакане са там където даден поток се разделя на две). Значение имат и слънчевите склонове.
Третата третина се характеризира със стандартни отнасяния на термиките, стартирани от билата, от основния вятър.
И се получава вкусен миш маш.
Например над кацалката до щаба се събират потоците на три долини, които създават конвергенция в която се наместват хубави термики от земята до базата. Ясен каза, че чакал 20 минути над кацалката докато кацне. Преди това дълго е търсил низходящо и щом е намерил едно - 6 м/с веднага му се лепнали няколко летящи наоколо крила
По-късно говорих с организаторите. Едни казаха че е обичаен ден за тука, а други че не е заради силния И вятър. На
мен на моменти ми бе турбулентно. На моменти замръзваш заради силен порив, а в следващия момент пердашиш с попътен вятър. Не ща да ги мисля тия с точилките. Дано няма инциденти!
Първите дни на състезанието ще са сложни. Когато залива на Генуа генерира типичния си циклон, той седи там и не мърда с дни, като набива силен СИ вятър в тази част на Алпите. Допълнително поради терена този вятър се усилва и канализира (отчасти и заради високото азорско налягане над Испания). така се формира типичния за района силен северен вятър наречен Мистрал. На метео картите често може да се види проникването на студени въздушни маси над Между Алжир и Либия.