Тази неделя, брат ми Димитър получи колапс след излитане и падна на източния склон на Сопотския старт. Като отидох при него ми се сви сърцето - цялото му лице бе в кръв, а на мястото на веждата му имаше дълбока рана и окото му бе затворено под нея. На темето му отгоре имаше друга рана. На лявата подбедрица друга дълбока рана. На още места по ръцете и краката имаше силни ожулвания. Най-контрастното бе че той лежеше спокойно и в пълно съзнание и адекватност ми обясняваше какво му се бе случило и къде го боли. Основната му болка му бе в областа на левия глезен, но също го болеше и рамото. Движеше си краката, но спомена че има лека болка в основата на таза. Побързах да сваля обувките му, за да не се налага да ги режем после заради подуването. Обадих се на спасителите и почнах да смятам - 30 минути да се събере екипа, 30 минути да се качат на лифта, 30-40 минути да го вземат от мястото на падането и транспортират до лифта, 30 минути сваляне с лифта и натоварване на линейка, 1 час пътуване до Пловдив... Въпреки че раните по-главата намалиха кървенето, прецених че 2 часа са твърде много при евентуални вътрешни кръвоизливи в главата и тялото и взех решение да го транспортираме до лифта. От една раница със странични за затягане колани и две колчета от ветропоказатели се получи прилична носилка и така го закарахме до лифта. Дълбоки благодарности на всички които направиха това което трябваше да направят. Еленко, Румен, Валя, Краси, Росен, Минко и всички други знайни и незнайни помагачи и съпричастници. На лифта трябваше да изчакаме половин час за да се извърти платформата, но през това време успяхме да му превържем раните, да му поизмием кръвта и да го натоварим на изрязаната от талашит носилка, която Ицо докара от някъде. После се спуснахме надолу по платформата и го натоварихме на линейката - добре че не се налагаше да убеждавам докторите да прескочим Карлово и да ходим направо в Пловдив. По време на суматохата около линейката получавах най-различни съвети и предложения - "в Пловдив не работел скенера - карайте го в Пирогов", "не губи време и го карайте в Токуда". Благодаря на всички за загрижеността и готовността за помощ, но в такива ситуации е по-добре да се оставиш на отработената система на Спешна помощ, отколото да сътворяваш времегубещи варианти. Когато пристигнахме в хирургийте на Пещерско шосе (добре че този ден те обслужваха Карловско, че Окръжна болница е доста по-мизерна) отидохме пред шоковата зала и зачакахме. Там му обработиха раните и отидохме на изследвания (добре, че нямаше пазарлъци за скенера, както миналата година, когато един англичанин крещеше от болка когато го въргаляха и усукваха по леглото на ренгена за снимки в различни пози, аз обяснявах на ренгеноложката че има счупен прешлен, а тя ми казваше да не и давам акъл защото има 20 години стаж) Скенера показа че няма вътрешни наранявания на главата и тялото (спести време за ехография), но се оказа че има сериозно разцепване на прешлен (L4) и ще се наложи спешна операция. Глезена също бе счупен и трябваше да се оперира. Шийката на раменната кост също бе ударена, но нямаше размествания и просто трябваше да се обездвижи. Неврохирурга - д-р Калнев дойде и погледна резултатите от скенера. Каза че ще се наложи поставянето на имплант, който се заплаща отделно. Казах му че няма проблем. Той каза че влиза на друга спешна операция и ние зачакаме своя ред. Към 7 вечерта почнаха да подготвят брат ми за операцията и по-късно разбрахме че са оперирали глезена. Към 8 часа неврохирурга излезе уморен от операцията, отидохме в кабинета му, уточнихме вида и цената на импланта (5040 лева, отказа вариант плащане в кеш с цел намаляване на цената - явно комисионерските практики с импланти в нашите болници излизат на светло и процедурите стават официални и законни) Операцията на прешлена почна към 8:30 и завърши към 11:30. На излизане неврохирурга каза че положените е било по-сериозно отколкото на снимката, но брат ми е извадил късмет защото отчупеното парче е изхвърчало навън, а не на вътре към гръбначния мозък. Голям зор са видели заради здравите кости и силната гръбна мускулатура (като на работяга, а не на спортист). Беше много уморен и си тръгна. Брат ми бе все още замаян от упойките. Закарахме го в стаята и на смени дежурихме покрай него през нощта - освен да го наглеждаме, трябваше да гледаме кога свършват банките с инфузионни разтвори и да викаме санитарките да ги сменят с нови. Съседа в стаята му доста хъркаше, така че на другия ден с облекчение го пренесохме във ВИП стаята с климатик, хладилник. Струваше 30 лева на ден, но комфорта и спокойствието са изключително важни за възстановяване след такива преживявания. От тук нататък се надяваме да няма следоперациони усложнения и най-важното ще е рехабилитацията и раздвижването. ........................
Не пожелавам на никого моето кошмарно преживяване. Преди инцидента се радвах че съм намерил хубаво и евтино крило за брат ми. Преди полета си говорихме с другите как крилата с по-малка стреловидност колапсират повече от другите.
Еленко бе очевидец на инцидента. 10 секунди след излитането брат ми получава 50% ляв колапс, който спира защото не развива характерния мах, но все пак пада вертикално надолу. Предните дни направих тест полет с крилото (Airwave / sport) и установих че при симулирани колапси има склонност да задълбава и завърта повече от обикновено - крилото се самовъзстановяваше след четвърт оборот. Преди полета предупредих брат ми за тази му особеност. След инцидента разпитах брат ми и мисля че е реагирал правилно - спрял е завъртането без да пререагира (изнегативи крилото), но явно всичко е станало на неподходяща височина. Ако бе по-ниско щеше да набере по-малко вертикална скорост на пропадане. Ако бе по-нависоко крилото щеше да сработи и да забави пропадането от колапса. Просто лош късмет, който може да споходи всеки от нас, независимо колко опит и часове във въздуха имаме.
Друг извод който си правя е че трябва да опознаем по-добре себе си и хората около нас. Има луди за летене като мене. Има хора които ни се радват и обичат, но разумния им страх ги държи на земята. Помагат ни в работата, чистят стартове, прибират ни от полети. После ние поради някакво криворазбрано чувство за задължение искаме да им се отблагодарим. И то как? Като има дадем най-скъпото си - летенето. Почваме да ги приобщаваме и бутаме към летенето, без да осъзнаваме че техниия път към небето е различен от нашия. Някои пролитат и се задържат години. Други падат и се отказват. Трети се научават и трансформират. Във всички случаи това което правим трябва да го правим със свободната си воля. Не защото завиждаме и искаме да подражаваме на някой. Не защото ни бутат и демонстрират колко е лесно и безопасно. Пилот е този който добре оценява ситуацията, взема свободно решения и носи отговорност за действията си.
_________________ www.nest.bg
|