Привет на всички хвърчащи хора! Както вече доста хора знаят, миналата неделя (4 март) поради проявена глупост си спретнах първия истински парапланеристки инцидент. Малко прелюдия: В неделя сутринта Симо ми се обади да отидем на Витановци. Бяхме Симо и Жорката, аз, Насето и Юри. На Витановци ударихме „пернишката греда”, беше абсолютно тихо. Насето взе да ни обяснява как на Расник имало специални вентилатори и там щяло да духа. Отидохме и до Расник....ей така да се разходим ........ и след като се обедихме, че не става и там работата, решихме че когато никъде не става, Копитото ще е мястото. Единствения от нас който е летял от там е Юри. За наша приятна изненада, условията бяха идеални. Излетяхме, порадвахме се на първите термики, беше доста приятно честно казано. И така, по същество: След като излязох над кацалката, реших да се поразклатя малко, да дозагубя височината и да кацна, то взе че ми хареса естествено и се увлякох. И точно когато трябваше вече да спра нещата и да си кацам, при последния уингоувър крилото беше пред мен, а под него бяха електропроводите и виждах как траекторията на завоя ме води централно с тялото ми да се нахакам в жиците.......В този момент максимално дадох тяло във същата посока която беше последния завой за да се опитам да избягам и освен това при гмуркането се опитах едва ли не да го срина и да падна отколкото да се нанижа на жиците. Определено е по оцеляващия вариант, а и имаше доста сняг. В крайна сметка се забих успоредно на електропроводите с доста скорост, постигнах отклонение с около 90 градуса от курса и забиването беше доста симетрично...... нещо такова........ Ключова роля разбира се изигра снега, който си беше около половин метър и пое значително удара. Като цяло мога да кажа, че подцених ситуацията и надцених себе си......нещата наистина можеше да са много по зле, за което съм благодарен и много щастлив. Друг е момента, че аз там не съм кацал никога и не познавах обстановката, но тва не ми прави грешката по малка. Резултата е счупен 12ти прешлен, и 1-2 пукнати, но не е тежко. Купих си един корсет, вече ставам движа се и съм убеден, че всичко ще бъде наред и скоро отново ще летя. Грешките са си грешки, поуките са си поуки, анализи биха могли да се правят още много, но каквото станало – станало. Аз лично гледам доста оптимистично на случката и мисля че е имало да ми се случва. Много пъти ми се е разминавало, така че си беше време да получа някой факс:)))) Летете и се радвайте на живота. Ще се видим отново в небесата:))
|