Вчера видяхме бяла лястовица.
Малко по-късно ми свършиха батериите на GPS-a и вариото.
Малко по-рано на Ботев даваха 50 км/ч СИ и облаците бяха издухани към равнината. Излъгах много приятели че не става. Освободих учениците и се запътих към Войнягово, но в последния момент отидох към лифта: летящите крила изглеждаха изненадващо спокойни, а се оказа че облаците в равнината не бяха толково издухани от вятъра, колкото част от едно фантастично и нацвъкано навсякъде с облаци небе.
Предния ден нещо в мене остана в Рила и реших да го потърся. Излетях към 12 с идеята да пробвам тази нова посока. Първите набирания бяха подтиснати от вятъра. За прекосяването на Розовата долина ми трябваше значителна височина и поради огромната сянка на юг реших да пробия малко на изток и да прекося по-слънчевия участък между Карлово и Баня.
Гробищата на Карлово отново пуснаха хубава термика и с не много силен попътен вятър тръгнах под една улица към Средна Гора.
Цялото небе гъмжеше с кумулуси. Източната част на Тракийското поле изглеждаше като бразилска мечта, докато по-близките до планините участъци бяха деформирани с разни улици, магистрали и пътеки.
Горе имаше влага и студ и по-голяма част от облаците бе неактивна, но поне служеше за визуализиране на конвергенциите.
Качванията бяха (3-4 м/с) силни в долните 2/3-ти по пътя към облаците, а горе бяха слаби и сравнително безполезни.
Обикновенно набирах около 16-700 метра и пусках напред, но на няколко пъти успях да се кача и до 2000 метра.
След като пресекох Средна Гора позатънах яко СЗ от Хисаря, но после хващах разни разджуркани термики духани от разджуркани ветрове и се добрах до Старосел, където след дълго молене, бях възнаграден с база от тракийските богове.
Малко след това бях наказан с низходящи от някакви други богове и доста затънах към селото на Румен - Кръстевич.
Богдан пускаше улица, която засенчваше голям участък южно от Средна Гора. През Копривщица пробиваше СИ вятър.
Над Кръстевич се поизвадих в завета на планината в тярмика захранвана от едни ниви с космически форми. После се поблазних да търся към Стрелча, но реших че хълмисто гористите участъци южно от Панагюрище ще са ми сложни за пресичане и пуснах към Тракийското поле.
Южно от Стрелча затънах и се извадих от 50 метра от суха разорана нива. После друга суха разорана нива ми пусна най-високото качване за деня - 2100. След дълго планиране затънах сред едни хълмове обрасли с храсти, но в една дупка успях пак да се извадя догоре.
После със зигзагообразно планиране пресекох магистралата и почнах да се любувам на гледката към Рила и котловината на Костенец.
За някои ще кажа че ми се досра и кацнах до завода за тоалетна хартия в Белово. За други ще кажа че се удавих малко преди това
После хванах маршрутката за Пазарджик, където Владича ме закара навреме да хвана последния автобус от Пловдив до Карлово.
Благодаря ти Владич!