Тази седмица имаше яки ветрове и на моменти естествено имаше по-ячко летене.
В неделя (миналата) летяхме на новоселският баир на 6-8 м/сек западен вятър. Крепихме се по половин час до 250м над склона. Нищо особено, освен две по-твърди приземявания зад старта в лек ротор с малко кал по сбруите и раменете...
В четвъртък бяхме на Синитево пак на запад северозапад с 8-9 м/сек. Полетяхме, поиграхме си с крилата, даже се качвахме нагоре по баира с крилата за да не ги мъкнем в ръцете.
![Wink :wink:](./images/smilies/icon_wink.gif)
Много сме добри а?
Само че при едно от тези упражнения, Пачо излетя в началото на някакъв порив над 12м/сек и от там право назад..., и докато търсеше с пета спиида прехвърли баира и се стовари отзад в ротора...
![Rolling Eyes :roll:](./images/smilies/icon_rolleyes.gif)
Размина се с малко синки по лактите и коленете, и с един скъсан панталон...
Днес сутринта нямаше вятър, но по прогноза го даваха, че ще засилва и към 14,30 се качихме на Брестовица. Още беше 1-2м/сек З, СЗ, и първите мераклии вече се бяха удавили.
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
Към 15,30 стана 4-5 м/сек и започнахме да се приготвяме. Излетях към 16 часа на около 6 м/сек. Хубав вятър, но почти нямаше термики. Бяха доста наклонени, накъсани и тесни.
![Rolling Eyes :roll:](./images/smilies/icon_rolleyes.gif)
След половин час реене хванах нещо и започнах да се изнасям зад старта в планината. Вдигнах се до 820м нмв, на около половин км зад старта и тъкмо се колебаех дали да тръгна на прелет на изток към Асеновград, защото височината ми беше малко, вдигането спря и започнах да слизам. Спокойно изтеглих спиида и се понесох към старта. Стигнах почти до линията на старта (малко в дясно от него), когато крилото спря и зависна на място. Изпитах леко притеснение..
![Confused :?](./images/smilies/icon_confused.gif)
Разклатих крилото наляво и дясно, както бях натиснал спиида и минах още 20-30м напред. Висех на около 100-150м над гората до старта...В един момент въпреки спиида крилото тръгна назад...
![Rolling Eyes :roll:](./images/smilies/icon_rolleyes.gif)
Притеснението ми малко се увеличи...
![Rolling Eyes :roll:](./images/smilies/icon_rolleyes.gif)
Направих и големи уши без да пускам спиида. Явно вятъра засилваше, точно според прогнозите. Закрепих малко положението и даже загубих 20-30м височина. В един момент, обаче въпреки спиида и големите уши вариото ми се обади и тръгнах назад и нагоре...
![Rolling Eyes :roll:](./images/smilies/icon_rolleyes.gif)
Е сега вече наистина се притесних...
![Shocked :shock:](./images/smilies/icon_eek.gif)
Вятъра взе да брули яко и май вдигна над 15м/сек. Гората под мен се лашкаше, като морски прибои. Започнах да се отдалечавам назад от старта и да навлизам в планината. Нямаше какво друго да направя освен да натискам спиида, да свия още малко ушите и да стоя строго срещу вятъра. Реших че всякакви опити да използвам други техники за слизане, като спирали, или Б-срив, при такава сила на вятъра на около 200м над гората, ще са чисто самоубийство. Отнасяше ме назад...В един момент Господ, явно се смили над тъпата ми глава и започнах да губя височина... Пропадах в някакъв ротор на около 300-400м зад старта в гората. В ляво и дясно на 80-100м имаше даже малки полянки. Какво пък, викам си, ще ме свалят от някое дърво важното е да стигна до долу...
![Rolling Eyes :roll:](./images/smilies/icon_rolleyes.gif)
Но пътьом бутах крилото наляво към по-голямата полянка. Освободих ушите на 50-60 м над терена и започнах да се боря с ротора който мяташе крилото насам, натам, като знаме. Държех го здраво за да не колапсира, но продължавах да го бутам наляво към празното от дървета място. Оказа се просека с горски път, а след нея започваше каменна кариера. Изскочих от гората и спрях да го бутам наляво за да не се стоваря сега пък в кариерата.
![Rolling Eyes :roll:](./images/smilies/icon_rolleyes.gif)
Кацнах точно в средата на пътя.
![Twisted Evil :twisted:](./images/smilies/icon_twisted.gif)
Забелязал съм, че когато се налага да кацам екстремно, до сантиметър изчислявам, къде ще стъпят краката ми...
Нямаше вече проблеми. Само част от вървите бяха преметнати през някакъв храст, а аз бях целият плувнал в пот въпреки студеният вятър...
![Twisted Evil :twisted:](./images/smilies/icon_twisted.gif)
От старта дойдоха и ми помогнаха да събера. Имаше 4-5 летателя, които ме гледали от долу, но нямаше желаещи вече да летят...
Толкова за днес. Утре ще видим, какво ще стане и къде ще летим.
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)