Пълен Срив
За какво служи пълният срив?
Въпреки че изглежда грозен, пълният срив е доста контролируем и полезен. Ако нищо не помага при оплитане / връзване на крилото след колапс или акро и при достатъчно височина може да се пробва пълен срив. При изпълнение на акро понякога се преминава през сривни режими на полета и познаването на поведението на даденото крило е полезно за по-бързото му възстановяване или насочване към следващата фигура.
Как се влиза?
Съществуват два начина за влизане в пълен срив.
Първият (стандартния и по-безопасния) се получава чрез намаляване скоростта на крилото до сривна скорост. Прави се с плавно симетричо дърпане на двете управления, като всяко крило си има специфична сривна скорост / конструкция т.е. не можеш да кажеш дръпни управленията с 33.3 см за всеки модел крило. Различните метео условия също влияят на сривната скорост. При достигането на сривна скорост различните крила “предупреждават” по различен начин – някои леко се раздрусват, други леко се втурват напред, трети въобще не искат да се сринат J и т.к.н. В някои предварителен полет може да се упражнявате с “напипване” на сривната скорост на крилото ви, но да продължим с влизането в пълен срив. След достигане на сривната скорост доиздърпвате енергично и симетрично управленията, до крайно изпъване на ръцете надолу. Ако крилото ви не може да се срине, то повторете гореописаната процедура като предварително скъсите връвта на управленията чрез намотаването и около дланите си. Когато ръцете са изпънати надолу – “заключете” си лакътните стави и опрете ръцете до тялото / сбруята, защото след малко крилото ще се опита да излезе от пълния срив опитвайки се да изскубне управленията от ръцете ви с изненадваща сила. След преминаване през сривна скорост и влизане в пълен срив, крилото пада назад, често деформирано в специфична подковообразна форма (различна от подковата която се прави с А-вървите). Останало без опора(крило) тялото ви започва да пада надолу и се повлича назад от крилото. В този момент е много важно да не се паникьосате от падането ви надолу и назад и да пуснете управленията. Преждевременното пускане на управленията в неподходящ момент води до следващо рязко изстрелване на крилото напред и непредсказуеми последствия (несиметрични излизания, колапси, падане в купола). Знам за смъртен случай с тандем, когато след влизане в срив пилота изпуска управленията (поради голямата площ на крилото се изискват и по-яка физика), крилото се втурва напред и двамата с пасажера го достигат падайки в купола, оплитайки се в него без възможност да отворят запасен парашут до падането им във водата. След сривното втурване на крилото назад, то се опитва да възстанови полета си и тръгва напред. Само че движението му напред се спира от управленията (които държите здраво в ръцете си) и то тръгва пак назад. Получава се “пулсиране / помпане” на крилото напред и назад, чиято амплитуда се стабилизира малко след влизането в пълен срив. Инертните лашкания на тялото напред назад също намаляват и вече може да се съсредоточите върху пейзажа, показанията на вариометъра (7-8 м/с) и оставащата ви височината. По време на пълния срив е възможно да се получи бавно завъртане на крилото около вертикалната ос. Изчистете несиметричноста на позицията на ръцете или тялото в сбруята.
Втория начин за влизане в пълен срив е просто с рязко дърпане на управленията надолу докрай. По динамичен е, но след първоначалните мятания, поведението на крилото и тялото на пилота преминават в гореописания стандартен пълен срив.
Как се излиза от пълния срив?
Съществуват два варианта на излизане от пълен срив.
При първия вариант трябва да се наблюдават внимателно опитите на крилото за самовъзстановяване и съответните маховете му напред назад. Когато то достигне позиция максимално напред – отпускате управленията. Не го правете по време на движение на крилото напред, защото освобождаването му в този момент му позволява да се втурне изненадващо мощно и рязко напред (асиметрични излизания, колапси, падане в купола). Отпускането на управленията при започване на движение назад, кара крилото да прави по-малка амплитуда на движение назад. Съответно ще има и по-малка амплитуда / енергия при следващото движение напред. Макар и по-слабо втурването на крилото напред е впечатляващо и трябва да бъдете нащрек и да спрете с дозирано дърпане на управленията прекалено голямото втурване напред ако има опасност от колапс. Втурването на крилото напред го нахранва с обтичане, скорост и подемна сила. След няколко маха поради инертното забавяне от тежестта на пилота, крилото бързо намалява маховете напред-назад и влиза в нормален полетен режим. При по-чепати крила често е необходимо спиране на втурванията на крилото напред, като дозата на спиране намалява с всяко следващо втурване напред и така след 2-3 маха крилото преминава в нормален полетен режим.
Втория начин на излизане от пълен срив изисква по-голям контрол върху тялото и крилото. След някои от маховете напред на сринатото крило отпуснете частично (20-30%) управленията. Движението на крилото назад е по-малко, а следващото движение напред не е толкова енергично, както ако бяхте отпуснали изцяло управленията. При следващото движение на крилото назад отпускате управленията още малко. Следва по-голяма амплитуда, но по-плавно движение на крилото назад и напред. След около 3 такива дозирани отпускания на управленията в подходящите моменти крилото бързо възстановява нормален режим на полета. Недостатък на този метод е че е трудно да се удържат управленията (особено симетрично), когато ръцете не са изпънати надолу и заключени в лактите. При някои крила съществува и вероятност от преминаване в парашутиране на крилото при бавно излизане от пълен срив.
gallery/displ ... p?pos=-192 - ето пример за парашутиране
gallery/displ ... hp?pos=-93 - а тази снимка показва много ясно как крилото се е зад пилота