niki написа:
Скоро времето се оправя, та след малко лечение под и във бялата стая, очаквам да отшуми и цялата тая истерия.
Интересно е как едно непреднамерено изказване доведе до псувни, включвания и самоизключвания, сатирична поезия, деградация на ценностната система, но най-лошото до разделение на малкото ни общество на летящите за кеф и обслужващия персонал.
GeorgiDobrich написа:
Смятам че не е редно заради комерсиалните интереси на група хора след време да страда цялата свободно летяща общност!
Смятам, че заради комерсиалните интереси на група хора, сега и след време ще се облагодетества цялата свободно летяща общност!
Жоро, би ли разяснил как ще страда общността, заради комерсиалните интереси на тая група хора?
Ако мислиш, че ще се появят повече ограничения и правила заради нечии комерсиализъм, то се лъжеш и с реакцията си показваш един ненужен превантивен страх. От години има натиск върху работещите в парапланеризма в посока правила и регулации, но и те, както и свободно летящите имат общ интерес нищо да не се случва в тая насока.
Да, медийната публичност на псевдо експерта е дразнеща, но я си представи, че някои от тезите му съвпаднат с изводите на баш експертите. За нас, като занимаващи се някаква форма на авиация, кое е по-важно - душевният комфорт или истината, дори и поднесена по нетактичен начин?
Вярно, не сме самолетната авиация, където никой не си тръгва от работа, докато не се намери изгубената отверка и където след съмнителен инцидент веднага и безусловно спират всички полети на определен тип самолет, а производителя му търпи милиарди загуба. Ама нещата са свързани, даже и в описанието на ПараПро, което се притежава от повечето парапланеристи, говорят за една дума дето ми трябваха над 10 години летене да и схвана смисъла - airmanship. Мен също ме питаха от един вестник за "експертно" мнение във връзка с натрупалите се инциденти и накратко обобщих - ниска авиационна култура или немотия. Румен пръскаше химия на малка височина за пари. Тези дето дърпаха фигури не си бяха купили скъп, но подсилен акро самолет, а мъчеха разни нежни крила.
Беше тръгнал процес по изготвяне на правилник и преговори с ГВА за дерегулация на малката авиация, както е на запад, но предполагам че, нещата ще замрат и дори може да тръгнат в посока затягане, точно по-обратните причини - не заради действията на комерсиалната група, а заради действията на кефещата се група.
Въпреки, че понякога съм обвинявам в комерсиализъм и си изкарвам парите с парапланеризъм, бих опитал да погледна по-неутрално, по-отгоре на един разлом, който се задълбочи след последните събития и форумни реакции. Противоречието между кефещите се на летенето и обслужващият персонал (комерсиалната група хора за която говориш).
Тъй като парапланеризма е върховен израз на свобода и егоизъм, то няколко години след като завършат съответните курсове по парапланеризъм, кефещите се позабравят тези които са ги обучили (срещу пари) и въпреки, че още ги считат за готини хора, почват полека да им се дразнят за уж дребни неща - задръстват им старта с ученици, вкарват незаслужено в летенето някакви нефелници или кифли дето замърсяват пейзажа, но най-лошото е че са на старта всеки ден, докато кефещите се трябва да задоволят с това, което отпусне уикенда. Още по-лошо е, че понякога си позволяват да говорят за правила или да дават твърде много акъл без да има нужда от това.
От другата страна, комерсиалистите като че ли са вживели прекомерно в ролята на стожери на летенето, как да се прави по най-правилният начин. Звучат дразнещо, като изтъркани учители и овехтели ментори. Че не само дават оценка и отсъждат в сферата на летенето, но и в много други области дават акъл и четат морал.
Кефещите се казват на обслужващият персонал - научете ни на това или ни дайте онова. Нека заменим нашите пари срещу вашето време.
Обслужващият персонал казва - благодаря за парите, но ние сме вложил много повече. Парите са това, което пазара е решил. Много се натискат за тази работа, която въпреки риска е ниско платена и парите не стигат.
Кефещите се казват - ами като не ви изнася, правете нещо друго. Ваш си е проблема, като хем искате пари да изкарвате, хем кефа си правите
Общо взето в една организация, семейство, връзка или фирма проблемите настават на някакъв по-късен етап, когато участниците улягат, отпускат се и почват да си мислят, че дават повече, отколкото получават. Почва се с лъжите, минава се през кражбите и може да се стигне и до убийствата (разрушаване на създаденото).
Мисля, че и в нашето малко общество сме достигнали етап на разрушителна ефективност и самодоволство, от едната и от другата страна.
И тъй като нямаме време за тийм билдинг за сплотяване на колектива, то мисля че е по-добре да си казваме гледната точка и да се опитваме да разбереме срещуположната позиция. Да мислим и
анализираме, а не да мълчим за проблемите, да се правим на вечно обидени и да се окопаваме в клетката си
И накрая храна за будисткият ум. Когато се натрупа някаква енергия, погрешно е да се опитваме да я спрем или прекъснем. Заради това, че се е вживял в някаква рола, у Петьо се е натрупал гняв от инцидентите, някаква вътрешна енергия, която той иска да фокусира в създаването на филм и семинари за безопасността на полетите. Вместо да го осмиваме и ругаем, не може ли да се възползваме от енергията му и дори да му помогнем с експертиза или дори само с различната гледна точка, за да създадем нещо, малко или много, полезно за всички?
Ники, доста неща си казал, доста истини!
Аз определям така създалата се ситуация като нещо полезно и ползотворно, защото се поставиха въпроси, които явно бяха назряли.
Явно се е натрупало статично напрежение, което раноили късно трябва да бъде освободено, и ако сме интелигентни, ще използваме енергията му за нещо градивно, ако ли не, то може да ни погуби (образно и буквално).
Наскоро говорихме с теб по въпроса за страха налагането на регулации, които могат да бъдат породени от публичните изяви от моя страна и привличането на внимание към парапланеристката общност.
Мисля, че е наложително да споделя моето виждане по въпроса и веднъж за винаги да се престане със спекулациите.
Моето мнение е, че парапланеризма трябва да бъде максимално дерегулиран по отношение на регистрация и летателна годност, но да има базови изисквания към пилотите.
Според сега действащата наредба Н1/2014 от пилотите на излитащи от крака парапланеристи, делтапланеристи както и моторните им разновидности не се изисква лиценз издаден от ГД ГВА, но се изисква удостоверение за завършен курс издадено от полетен инструктор FI, одобрен от ГД ГВА, които FI Работи по програма утвърдена от ГД ГВА.
За да стане един човек инструктор, той трябва да бъде предложе за такъв от лице по чл. 5 от Н1/2014, което притежава удостоверение за конкретната дейност издадено от ГД ГВА.
Преди две години махме среща на която решихме, че ще се работи в посока създаване на такова лице, но по една или друга причина нищо не направихме.
Тогава почвата беше изключително благоприятна, и ГВА щяха да приемат всичко и всеки който им предложим и щяхме да имаме възможност сами да регулираме и контролираме процесите в парапланеризма, така както е във всички европейски държави.
Притесненията относно сложността и трудоемкоста на този процес според мен са неоснователни, защото цялата документация, програми и методики вече съществуват и е необходима само да бъдат коригирани и приложени за конкретния случай.
АСАБ се възползва от тази възможност и въпреки вътрешните неуредици, процеса започна да работи. Бенгела също се възползва и до колкото знам и при него нещата работят според законовите изисквания.
За съжаление, до колкото ми е известно, поради изменения в базовия регламент, се изисква затягане на правилата в любителската авиация, а като добавим и последните инциденти, въпреки че не са с парапланери, и факта, че министъра е разпоредил проверка на дейността на ГД ГВА по отношение на контрола който упражнява в сферата на леката и свръхлеката авиация, парапланеристката общност не я очаква нищо добро.
Да обобщя, моето мнение е, че всеки парапланерист трябва да има издадено удостоверение от инструктор, който с подписа си удостоверява, че въпросния пилот има базови познания и умения да използва въздушното пространство.
Това по какъв начин го прави е въпрос на личенм избор, но на всеки трябва да му е ясно, че при инцидент, освен че може да пострада той, кара и близките на всички летящи да се притесняват още повече, което в някои случай води до семейно напрежение и поставя някои от нас пред дилемата дали да си гледат семейното щастие или да проявят егоизъм и да продължат да правят нещото, което е станало неразделна част от живота им.
Аз лично не желая да бъда поставян в това положение и без никакъв свян ще критикувам всеки, който според моята преценка поема неоправдани рискове надхвърлящи неговите и тези на екипировката му възможности.