Е, свърши се. На 16.08. си хвърлих в морето камъчето, което взех от вр.Ком. Беше едно невероятно приключение изпълнено с много обрати, възходи и падения, нещо като един човешки живот. В момента пиша подробен пътепис с елементи на разсъждение. Предполагам, че трябва да мине време да осъзная какво всъщност постигнах с извървяването на Пътеката. Сега само суха статистика и малко снимков материал. И разбира се специална благодарност на Ники Бацов за логистичната подкрепа!
Ден 1: х.Ком-вр.Ком-х.Пробойница
Ден 2: х.Пробойница-х.Тръстеная и първа среща с Ники Бацов на гара Лакатник
Ден 3: х.Тръстеная-м.Зла поляна (след Мургаш)
Ден 4: Зла поляна-х.Чавдар и втора среща с Ники на Витиня
Ден 5: х.Чавдар-х.Кашана
Ден 6: х.Кашана-х.Ехо
Ден 7: х.Ехо-х.Добрила. Този ден беше деня на обратите. По обяд се видях с родителите ми на Беклемето, което ми подейства много добре, за да се стигне до вечерта, когато пристайки на Добрила в отлично насторение и форма установих, че съм си загубил чантичката с портфейла, всички лични документи, документите и ключовете на колата, служебния телефон, полицата с планинската застраховка и листа с телефоните на всички хижи. Изпаднах в безтегловност. След безсънна нощ на сутринта реших да се връщам.
Ден 8: х.Добрила-х.Ехо. Спирах във всички хижи да разпитвам да не би някой да се оставил нещо, но нито на Добрила дойдоха новини, нито на Дерменка, Орлово гнездо, Коза стена та до Ехо. Оставих си номера нявсякъде (личния телефон ми остана) и имената ако нещо изкочи. Ясно ми беше, че търся микроб в купа сено, но не можех да се примиря, че такава тъпотия ще ми спре прехода. Никъде нищо не бяха чували.
Ден 9: х.Ехо-х.Добрила. Чудеса се случвали не само по Коледа... След здрав сън на Ехо се поуспокоих, паниката изчезна и мозъкът ми взе да работи. По принцип тръгвах обратно за Беклемето, където баща ми щеше да дойде, но не бях решил какво да правя - дали да продължавам или да спирам и да почвам ходенето по мъките и немалките разходи по подновяването на целия ми "светски" живот изразен в пластмасови картички. Бях 99.9% убеден, че чантичката не е намерена. Спомних си, че преди два дни като вървях от Ехо към Коза стена спрях между 9:30 и 10:00 да си сложа допълнителна лепенка на дясното ходило и се обадих на баща ми като минават през Троян да ми вземат лепенки, че ги привършвам. Та там си отварях този джоб на раницата, където беше и чантичката ми. Само там е паднала си мислех. И тук се сетих за GPS-а. В elevation plot-а на трака изписва дата и часа на текущата точка от профила, та там видях че между 9:38 и 9:48 съм стоял на едно място. Цък с ентера и изкара картата с курсора върху въпросното място - под вр.Маркова ливада малко преди пътеката да се раздели на две с табела да не се рискувало по горната пътека. Последен шанс си викам и тръгнах. Наближих мястото, горе долу на половината път между Ехо и Коза стена и включих машинката. Стигнах го с точност до 10м и хвърлих раницата и щеките. Пътеката там е тип манекенска - слагаш единия крак пред другия, а склонът е с много голям наклон. Огледах се около мястото, където бях сядал - нищо. От долната страна имаше хвойна стигаща 10м надолу по склона, другото трева. Разрових хвойната до пътеката - нищо. Надолу, ми подсказа логиката и се спуснах надолу по урвата. Изгледах си очите, къде би могла да се спре чантичката, но в тревите нямаше нищо. Претърсих навсякъде около хвойната и се насочих към нея. И точно с първото разтваряне на клоните й в най-долната част и ... чантичката ми лъсна пред очите! Еуфорията беше пълна! Продължавам напред, сега и края на света няма да ме спре!
Ден 10: След този допълнителен 70км маратон, две безсънни нощи и куп похабени нерви реших, че имам нужда от ден почивка на Добрила. Още повече следващият етап определено изискваше отлична кондиция.
Ден 11: х.Добрила-х.Мазалат
Ден 12: х.Мазалат-х.Бузлуджа
Ден 13: х.Бузлуджа-х.Предела
Ден 14: х.Предела-х.Чумерна
Ден 15: х.Чумерна-Котел
Ден 16: Този ден над цяла България преминава фронт с обложни валежи и решихме да си вземем стая за гости в Котел. От тук нататък предстояха нощувки само в хижа "Под звездите" и възможности за изсушаване не се очертаваха.
Ден 17: Котел- до малко след р.Елешница между Върбишкия и Ришкия проход.
Ден 18: От там до 10-ина км след Ришкия проход по поречието на Немойдере. Този ден ни се взе здравето в джунглата под вр.Байряка. От нападали дървета там пътека просто не съществува.
Ден 19: От там до 10-ина км преди с.Козичино.
Ден 20: От там до Емине.
Чувството на финала беше неописуемо както обикновено се случва при победа на духа. С нищо не бих могъл да го сравня. Пожелавам на всеки да го изпита.
Цяла година се готвех за този преход, за това и само веднъж съм летял тази година. Време е да поотърся прахоляка от верния Gin и да пак да погледна на планините от птичи поглед...
Снимките