Не точно инцидент, но предпоставка за такъв.
Място - Витоша, Комините
Условия - 1,2 мс с чести, но къси пориви до 5 ИСИ/С. Странното при поривите беше, че посоката на вятъра се сменяше през С, до ИСИ и понягога дори с доста изток. Крилото се кайтваше трудно задари рязките спирания на вятъра и менящата се посока. Не ми беше комфортно да излитам , но не ме мързеше да тичам на челен старт при затишие, затовя след 2-3 неуспешни опита излетях. При самото излитане проверих визуално крилото, останах няколко секунди на място преди да излетя, но имах странно придърпване на дясното упрявление. Помислих че вятърът пак сменя посока и затова ме бута на една страна и излетях. Точно след излитането ме завъртя на дясно, като реагирах като при колапс и видях ,че линиите на дясната спирачка са се оплели/вързали. Опитах силни изпомпвания, но нямаше шанс за разплитане в полет. Времето беше доста термично и за щастие имах височина да заходя и кацна на старта. Крилото беше трудно управляемо, като при корекциите при гмуркане тръгваше да срива (омекване на управленията), въпреки че в учебниците пише, че не може да се срва при гмуркане напред - предполагам се има предвид летящо крило в нормалната си конфигурация : )
1. Изводи- винаги предполетна подготовка, дори и след фалстарт . Фактът, че крилото е закачено за сбруята ни не може да се оплете, не зачи, че клонка или възелче няма да направи беля.
2. Когато крилото е на стена не виждаме линиите на спирачките, които опират в земята.
3. Въпреки, че вятърът не ми беше комфортен, излетях заради желанието за летене. Трябваше да изчакам 1/2 мс и да излетя на челен.
След случката разпънах и излетях безпроблемно. Условията бяха супер.
Видео:
https://www.youtube.com/watch?v=YbBNWNtcFTE