Привет на всички летящи.
Казвам се Юлиян Тодоров, летя близо от година. Уча се бавно, но славно
. Вчера небето ми поднесе поредния урок, за щастие разминах се само със скъсани връзки на глезена и няколко допълнителни бели косъма на главата.
Качих се на южния старт на Беклемето кам 11.00 часа. Малко по-късно излетях и направих един спокоен полет. Към 13.00 бях отново на същия старт, условията бяха станали по-добри и аз трескаво се приготвих да излитам отново. Беше се събрала и публика, наизвадиха се камери и фотоапарати. Постарах се да излетя перфектно, но уви, направих два фалстарта. Много се ядосах, бях бесен /първата ми грешка по-време на този полет/. Разпънах отново, но този път без да направя преглед на крилото и вървите, исках да излетя на всяка цена и то бързо/ втора фатална грешка/. Излетях, но крилото не ме слушаше, то завиваше само наляво. Разгледах го, беше вързано. Контрирах с тяло и команда и донякъде успях да изправя полета. Спокойните напътствия на Дънди по радиото ми вдахнаха увереност. По неин съвет напомпах няколко пъти силно лявата команда, но не даде желания резултат. Бях вече в дерето, направих опит да изляза от него, но не успях. Влизах все по-навътре и пропадах все повече. Помислих си, че летейки в дерето ще успея да стигна до полето и там да развързвам крилото /следваща грешка/. Да, ама не. Не стигнах полето. Минах през клоните на едно дърво, крилото се разтовари и ме посрещна отвесна скала. Кацнах на една малка тераска с размери метър на метър, под мен имаше около 30 метра отвесна скала. Крилото се разположи спокойно върху две дървета. Съобщих по радиото, че сам кацнал. Бях щастлив, че съм жив. Левия крак силно ме болеше, но това не беше важно в този момент. Разкопчах се, седнах и запалих цигара. Над мен Димо с тандема вече подаваше информация къде съм. След около час вече не бях сам, спасителите ми бяха при мен.
Сега анализирам инцидента и си вадя изводи за многото грешки които допуснах по времето на този кратък полет. Сигурен съм, че всеки пилот с повече умения и рутина от мен би се справил без проблеми с тази ситуация. Надявам се след време и аз да стана добър пилот.
Искам да изкажа най-искрените си благодарности на моите спасители: Дънди, Весето, Димо, Сунай и Ралица. Лозко, който летеше над мен и напътстваше спасителите.
Нека всички бъдещи и начинаещи пилоти си направят изводи от моите грешки и никога да не ги допускат.