Мисля, че тук е мястото да споделя едно мое наблюдение. Без да изявявам някакви претенции, че съм отработил кацането си отлично, съм забелязал, че при рязък завой на пределна височина на захода за кацане, когато неминуемо хоризонталната скорост е голяма инстинктивно искам да си вдигна краката, по начин характерен за субектите от срещуположния пол
и един път пробвах такова приземяване. Тогава летях още с Perche Aerologic, което нищо, че се води 2-3 си беше много харабийско крило. Завърших завоя, бях много ниско и вдигнах краката, като теглих управленията, колкото можех. Резултатът беше, че ръцете ми се оказаха по-близо до земята отколкото сбруята. За моя радост се разминах само с лека болка в лявата китка няколко дена. Интересното беше, че не бе валяло отдавна но сбруята така се беше влачила по целината, че имаше кал по нея. Значи и вертикалната скорост не е била съвсем приемлива. Но като цяло пак се потвърди онази теория за чантата с късмет и опит. Глупавото от моя страна беше, че решението да направя този завой не беше продиктувано от обстоятелства, които по някакъв начин застрашаваха безопасността ми, а от чисто любопитство. Това е от мен.