Вчера имах доста интересен ден на Витоша.
Излетях малко преди 14:00ч.
Вече имаше крила във въздуха, които бяха на нивото на старта, някои и малко над него, други малко под него. Всички се крепяха. Изглеждаше много приятно. На старта имаше идеални пориви и посока - приказка.
Излетях доста прилично, но не успях да се набера пред старта - намествах се в сбруята, управленията исках по-така да си хвана и т.н.т. Може и да съм бил леко припрян.
Не пробвах да зарея на Камен дял както си мислих преди това, а тръгнах директно към симеоновската термика. По пътя имаше разни слаби балони, но аз предпочетох да си държа срещу вятъра за да хвана истинската термика майка. Пък ако все пак не успея ще си кацна на параклиса и ще рестартирам.
Понабрах се до към 2200 (пресметнах 12-15км/ч СИ) и се зачудих какво да правя.
Тайничко ми се пускаше на някъде,исках някакво маалко приключенийце, но също така и не ми се занимаваше с разни транспортни схеми. Просто исках да прекарам повече време във въздуха.
Поогледах се, а то едно такова красиво, приятно за летене, панорами, чист въздух....поддадох се на изкушението и реших да се разходя до края на Витоша ( към Ярема) и там пак да го мисля.
По едно време някой се обади по радиото "Веско аз се отказвам" или нещо такова. Някакси в главата ми зазвучаха гласове на приятели.
Първият глас каза: "Не трябва да се притесняваш да пуснеш към Резньовете". Разбира се контекста бе друг, но с вятър като днешния там би имало поддръжка.
Леекичко се заотнасях с последните издихания на термиката, исках да я използвам максимално - бях си поставил за цел да не бързам и да цедя условията, да цедя и ценя всеки метър.
По пътя към Резньовете ми се видя че съм нисичко и тогава зазвуча вторият глас: "Ако те е страх от ходене, няма да летиш добре", та продължих напред и тайничко си направих план Б - ако поддръжката се пошегува с мен да кацна на пътеката през "поляната" отдолу.
Зареях.
Понабрах се на нивото на радара и продължих както каза друг глас "по ръбчето, по ръбчето". Красотите се увеличиха и вече реших че ще има транспортни схеми
Подминавах х.Академика и се заогледах за стратегия - не ми се пускаше директно "назад" и продължих по ръбчетата. Ниско с крабинг с 20-30км/ч лееека поддръжка, всичко излгеждаше идеално.
Видях си маршрута - имаше облачна улица, на която исках да се повозя. Отново реших да не бързам а да използвам всеки метър, който мога да намеря.
След Ярловски Купен реших да заложа на огряните от слънцето склонове да се понабера и тогава да гоня моята улица - исках да е по-сигурно че ще я стигна.
Вече се движих с попътен вятър и някак крилото не слушаше. Сетих се за многобройните случки в района, но реших че днес това не е моят случай защото вятъра е зад мен, не е срещу мен, поотминал съм, заоблен релеф и т.н.т. и реших - аз не съм в ротора.
Е ... грешал съм.
Имах огромен челен тък, от крилото останаха по няколко педи от ушите. Това на първо четене не ме притесни. Очаквах якото гмуркане - приспрях го с ръце до към кръста или дупето ( абе яко си го приспрях) и излязох чисто чисто и продължих напред
, но някак вече не бях по ръбчето, а встрани от него и с дооста прилично пропадане и 55-60км/ч хоризонтална скорост. Дострашаме да направя рязък завой и да кацна горе по билото. Явно челния тък все пак ме е постреснал. Реших че с тая скорост и рязко падащ терен ще прелетя тия ми ти гористи ребра.
Тръгнах и видях че приключението те първа започваше.
Последва яко затъване. Харесах си последното ребро, след което започваше равнината, но с ужас разбрах че няма да го стигна. Обърнах срещу вятъра....да кацна на реброто над което бях - крилото слушаше, но някак меко и не ми харесваше.
Тук вече се ошашках яко!
Пуснах пак по вятъра - нямах шанс да стигна последното ребро, проектирах се в гората насред нищото.
Тогава....средното ребърце с единсвеното жълто-зелено петно.
Отново ми се появиха съвети в главата: "по-добре е да се придървиш и да си здрав".
Както имах височина над спасителната жълто-зелена "обетована земя", след един рязък 180гр завой настана време да се изправя в сбруята и да приготвя колесника.
С някалко яки изпомпвания и лек слалом кацнах вертикално на крака, а крилото го постелих...
Отървах се!
Отърва се и екипировката - Шефа отгоре помогна много!
Изводите които си направих са, че летя с грешна представа за посоките - да, срам не срам написах го
вече ще си нося компаса - уреди имам варио и ръчен ГПС
Ниското летене по вятъра трябва да избягвам и да не се поддавам на изкушенията така лесно.
Трябва повече да внимавам за ветровете в планината.
Поразгледах си логове от предишни прелитания. Случвало ми се е да минавам по точно същият път, но с 200-300м по-високо и пак съм имал дискомфорт.
Имах се за човек, който не поема големи рискове, но явно знанията и опита са ми по-малко отколкото си мислих....