Здравейте,
днес допуснах огромна грешка - излетях с голямо връзване на С-линията (може би дори и В-линията беше във възела) , което ме въвлече в ситуация без изход.
Крило - U-Turn Thriller X3 17 кв.м. с пълно полетно тегло 90 кг.
Старт- Сопот Юг, ниско долу
Вятър - Южен вятър 2-3 м/с чело
Първи полет за деня. През нощта будувах от 02:22 до 05:50, което явно се отрази на състоянието ми.
Правя опит за излитане. Крилото излиза бавно и мудно. Решавам, че от предния ден съм влязъл в някаква фаза на фалстарове за начинаещ. Събирам крилото и правя втори опит, крилото отново излиза бавно и леко ме насочва на ляво ( изток, към чорапа), но успявам да преодолея това и излитам. Усещам непознато до момента тънене в полет. Поглеждам към крилото и виждам връзването горе в ляво, но вече съм със скорост и успоредно на източния ръкав, на височина достатъчна, че да не мога да спра. Крилото лети, макар и вързано, но правя безуспешни опити да освободя възела с дърпане на върви. Решавам да изляза на безопасна височина, ползвайки само пренасяне на тежестта в противоположната посока, и да го срина. Крилото обаче тъне толкова, че вече съм под ръба с тенденция да ме завърти на ляво към него. Контрирам с тяло. изминали са 400 метра от старта и усещам как крилото се срива в лявата си част. Разпознавам режима на омекване и пропадане вертикално. Виждам как ме завърта в негативна на ляво и източния ръб е вече пред очите ми. Поглеждам височината под и пред мен и преценявам, че нямам достатъчно височина за запасен. Инстинктивно спирам въртенето и оставам в стабилно парашутиране. В този момент гледам на ССИ и съм на около 15 метра. Усещам крилото в стабилно парашутиране (предния ден тренирах това). Минава ми през ум да го пусна да лети, но преценявам, че насочен срещу склона, с вятър в гърба и познавайки гмуркането на крилото след парашутиране би ми коствало сериозен удар в склона със счупени крайници и вероятно лицева травма. Решавам да задържа парашутирането до земята. Минава ми през ум ,че крилото ми е 17 квадрата и че вертикалнотопропаданеще е сериозно и ясно осъзнавам, че в такава ситуация обикновено има счупен прешлени/ни. Мина ми през ума как долу на кацалката е 8 месечният ми син и решавам "не, няма да е днес!". На 6-7 метра съм от земята. Пропадането е сериозно. Групирам се инстинктивно, както са ме учили като парашутист при приземяване с ПД47, докато посоката ми на пропадане в парашутиране съвпада с посоката на склона (който е доста стръмен). Успявам леко да изляза от сбруята, така че краката ми да посрещнат първи земята (в този момент ясно се забелязва силното желание да останеш в седнал в сбруята, което някак дава усещането " не, нещата не са толкова зле"). Осъзнавам, че това е лъжа и че на това се дължат супер тежките травми. Сигурно сте чували по клипове звука, който се издава от човек, който всеки момент ще удари земята със страшна сила. Нещо премесено между издишане и ръмжене. Това е съсредоточаване на цялата енергия в това, да се съхраниш. Посрещам земята с крака, точно пред една шипка, следва удар на сбруята в задната част, задно салто и отново съм на крака. Крилото се просна на малка шипка до мен. Първото нещо, което направих е да се замисля- наистина ли съм добре (знаете, че в момент на шок човек е склонен да се изправи, дори със счупени крайници). Стоя прав, не усещам болка никъде, раздвижвам се леко, ръце,крака, врат. Лека болка в ръката - малка рана, между удар и раздиране. Навсякъде хвърчи пух от разпраното му пухено яке.
Вадя телефона и започвам да звъня на Оги, за да му кажа,че съм добре, докато в този момент Ивчо Калушков ми звъни. Чуваме се и съобщавам, е всичко е наред. Прибирам набързо крилото, за да "уведомя" останалите летящи, че всичко е наред и нямам нужда от помощ. Пристига мъж от Израел, пита ме за помощ, усмихва се: "мислех, че си приключил". Благодаря му и му казвам, че всичко е наред. Не искам да ангажирам никого със себе си, без да има нужда. След 10 минути екипировката беше скатана и катерех към старта. Излетях с добре проверено крило и сбруя и направих това, което най-много харесвам в акрото- Хеликоптер.
Изводи :
Изцяло моя грешка при предполетната подготовка, което ме "заключи" в ситуация без изход.
Не бързайте- проверявайте добре екипировката си, преди да излетите!
Анализирайте състоянието си преди полет - ако смятате, че сте изморени, нервни, липсват ви рефлекси ...или нещо не ви харесва - спрете се, дайте си време и ако трябва - не летете.
Tracklog :
http://www.movescount.com/moves/move356002134 Пазете се!
Поздрави