Ники, развалили сте ми конспиративната теория. Правилно съм се досетил, че поведението ти не е неутрално. Мислих, че е рационално мотивирано и преднамерено. Преценен риск. Ситуация, в която има какво да губите и вие решавате някой друг по-слаб, човек който не може да се защити да опере пешкира. Такава ситуация винаги ме активира и поляризира. Разбира се това не е OK за търсене на истината. На база на новите факти, не мога да определя поведението ви като рационално и виновно. Проявявам разбиране.
Инцидентите в парапланеризма винаги са тъжни. Мечтата на човека да лети много лесно се превръща в кошмар. Обикновено с летенето той бяга от нещо или си е създал островче на някакъв смисъл над сред океан от безмислие който той е допуснал да го заобикаля от всякъде. Като се пребие – освен, че вече не може да се спасява, се връща обратно, но с още един проблем.
Другия тъжен аспект е авиационен. Парапланеризмът е като истинската авиация, цената която се плаща за грешките, неточностите, лош късмет, случайности е реална истинска. Но, в истинската авиация има истински пилоти. Пилотирането е професия. Човек трябва да е 100% отдаден на това. Освен това не всеки става за тая, работа. Има строга селекция. Когато пилота, пилотите, защото те са двама, екип седнат в кокпита зад тях седят цяла плеяда от специалисти – инжинери, лекари, инструктори, всякакъв друг подпомагащ персонал. Обучението, което са минали е мислено от много умни хора за да ги подготви да се справят. За основния риск – сблъсък във въздуха се грижат други високо селектирани специалисти РВД-та. Ходих на селекция за РВД – Eurocontrol в Германия, селекцията продължаваше 4-5 дена, всеки ден отпадат маса хора, преминават от 120 човека примерно средно 5, но може и нито един. Шефа на програмата дойде и каза, че имал проблем щото селекцията не била достатъчно добра и по времем на обучението отпадали примерно 40% и тва много скъпо било.
Всеки, пилот (про) който е такъв и по призвание знае, че не знае какво има в бъдещето за него. Пред какви демони ще се изправи. Никога не знае това което има дали ще е достатъчно. Когато момента дойде, това е върховния тест, звездния миг. Тогава той разбира кой е, и дали наистина е пилот, тогава той може да създаде своя авиационен шедьовър. Ето как излежда истински пилот:
https://youtu.be/rZ5HnyEQg7MЧовека казва две неща, които аз разбирам много добре: „The physiological reaction I had to this was strong“ и “I have to force myself to use my training“. Повечето хора като гледат това не разбират, че гледат шедьовър, мастърпиз. Мислят е кво толкова е направил тоя дядка.
При парапланеризмът винаги е тъжно, защото човекa се изправя пред обстоятелства, за които не е подготвен, трябва да прави неща, които не е правил никога и обикновено се проваля. Първата му реакция винаги е като реакцията на Ди Капри в тази сцена:
https://youtu.be/gQIpLBLLQoQ?t=75 Какво по дяволите става тука?
Следва физиологична рекция, която той трябва да знае как да се справи и после трябва “I have to force myself to use my training“. Обикновено пилота се проваля още на точка едно. На точка две се оказва, че няма нужния трейнинг така че да избере и извърши серия от коректни действия под огромно напрежение в изключително кратък период от време.
От страни нещата изглеждат като грешки и очевидни възможности, които пилот-а/ите пропускат, не предприемат елементарни действия да ограничат последствията до финала.
В професионалната авиация следва разследване. Катастрофите са с огромни негативни последствия. Огромни интереси се сблъскват след всяка катастрофа. Търсят се отговори. Има огромен интерес катастрофата да се препише на пилотска грешка. Индустрията има необходимия каацитет и технологии да проведе качествено разследване – черни кутии, записи на радарни измервания, спесиалисти от различни дялове на науката. В тренажодите сядат колеги на пилотите, зареждат се данните от черните кутии и се гледа, как други пилоти реагират в такава ситуаци. Естествено никога не е същото, защото няма никакво напрежение. Има и обща цел – трагедията да не се повтори.
В парапланеризма е друго. Участниците се натоварват с отговорност, която те няма как да носят – просто не са професионалисти, а се съдят все едно на тяхно място е пилотирал Съли. Ако искате те да носят отговорност – първа стъпка е селекция. Да се съберем 120 човека на кацалката и да видим, кой има качества да носи отговорността на пилот, другите да отпаднат. Колко човека ще останат – Аз и може би Топузов с леки забележки.
При параплан разследванията липсват обективни данни – няма черни кутии, дори да има свидетели вземането на достоверни показания от тях е много деликатен процес – има правила, който трябва да се спазят. Свидетелства на участниците не са достоверни, поради огромния емоционален афект, който инцидента има върху тях. Разследването не се прави с предварително поставена цел да се изкара някой виновен, а да се търси истината, да се тръсят изводи за да не се случи нещастието отново.
Това което се случи в тази тема е ЛОВ НА ВЕЩИЦИ. Форумните комсомолци са се развихрили с лозунги и странни чертежчета да ни посочат врага. Врага, врага който само ако изчезне и светлото бъдеще ще ни сполети. Победата е близка. Обективизмът и професионализмът е висок. Представят ни се картинки, схеми, на събития случили се единствено в развинтената фантазия на комсомолеца, който с тях громи врага. За съжаление и аз участвах в този процес – просто си харесах друга вещица. Ако сте твърдо решени мисля, че има достатъчно „доказателства“ давайте със следващата фаза. Трябват ви брадви, вили, камани, клада, бесило.
Аз за себе си реших не да търся кой е виновен или да обвинявам някой в каквото и да е било, защото просто няма достатъчно факти, а да търся по - реалистична версия на случилото се, която да доведе до някакви изводи, които могат да са полезни. Ще го правя по безчувствен и нехуманен начин, все едно в инцидента не са вплетени човешки съдби. Не че има особена полза в прапланеризма от това упражнение, но, ми е интересно.
Анализ
В разказа на събитията има тъмно петно, логическа слабост. Пилот X вижда пилот Y как излита, предприема маневра да не го блъсне веднага и след това прави други маневри – „Ето защо, близо до склона, пилот X няма възможност да обработва качванията с пълни кръгове, а претърсва и обработва въздуха с S образни завои.“. Пилот Y след първоначалното си действие излитане и насочване по курс изчезва от сцената – влзиа зад колисите, за да се появи внезапно за финалния акт – сблъсъка. Това не е театър обаче. Къде е бил пилот Y толкова време, по какво траектория е стигнал до точката на сблъсъка, ако е летял на право е щял да подмине точката много преди пилот X да я достигне. Ако е правил и той S-ки защо не са се блъснали по рано или защо X не го е видял отново и отново.
Този проблем има елегантно решение, което е по-логично и излежда по-достоверно. (не казвам, че е станало така, никой не знае как е станало – просто има паралелни вресии).
То е:
Пилот X не се е сблъскал с пилот Y, a се е сблъскал с пилот Z. Ако погледнете този стоп кадър на катастрофата, ще видите пилот X, Y и Z.
https://drive.google.com/file/d/139aogcG81h_e3czm4jquXk87JJqs6nV5/view?usp=sharingY е на позиция, която изглежда достоверно, след, като е излетял и е забелязан от X. Това обяснява и огромната изненада на X, тoй вече се е погрижил за разминаване с Y и изведнъж той се появява абсолютно нелогично и неочаквано. Но, това е бил не Y, a Z.
От такъв прочит следват два извода.
Пилота не е проконтролирал, че Y се държи според очакванията. Дори да има момент, в който трудно може да го поглежда, когато промени курса си трябва да го намери и да се увери, че той продължава по безопастна траерктория. Това е негово задължение. Ако не го открие, трябва да да лети така все едно Y всеки момент ще го блъсне. Трябва да се защити – примерно да си избере чиста посока която го отдалечава от мястото от където допуска, че може да дойде Y и има достатъчно свободно въздушно пространство да извърши аварийни маневри ако се наложи.
Втори извод пилот X не е бил наясно какво се случва в въздушното пространство около него. Видял е излитането на Y, но е пропуснал излитането на Z или ако има само Y, за много дълго време не е има редстава къде е той. В зоната в която лети е задължително да следи за всякакви излитания.
Това е първия и най-важен приоритет за всеки пилот – да гледа къде лети и да знае кой друг е във въздуха, да „танцува“ с останалите крила в хармония.
Видеото добре кореспондира с тези размишления.
В авиацията за да не стане инцидент се разчита на подсигуряване. От пилотите се очаква да откриват и да реагират на грешки на други пилоти.
https://youtu.be/SNbtSGT_SuUНо, какво е правил пилот X? Най-вероятно е бил прекалено ангажиран с вариото. Условията са били слаби, той е търсил термика, допуснал е вариото да му стане по-важен приоритет от това на къде лети и какво се случва във въдуха около него.
Относно правото на път. Идеята на право на път не е друга, а разрешаване на конфликтни ситуации по прозрачен и очакван начин. Примерно правилото на дясно летящия регламентира разминаването на два параплана движещи се по-пресичащи се курсове. Дясно летящия има право на път, но и отговорност да поддържа постоянен курс и скорост. Това го прави предвидим и другия пилот прави разчет да се разминат безопастно. Ако единия от двамата пилоти не се държи според очакванията това, е сигнал за другия, че не го виждат и тогава трябва да предприеме незабавни мерки за избягване на сблъсък според ситуацията. В конкретния случай пилот X е в ляв завой, което означава, че не можем да говорим, че това правило е приложимо. Пилот X, ако се е движил праволинейно и е преценил, че Z няма да спази правото му на път е трябвало да направи десен завой – към равнината. Ако и тогава се стигне до сблъсък може да има претенции. На видеото не се вижда нищо такаова.
Относно правилото на дясно седящия ми се струва, че то е приложимо в кръчмата – дясно седящия има право да си поръча бира първи.
Относно правилото на по високия. Височината е ресурс. Който има повече е в по-доминантна позиция, има повече опции, съответно той има повече отговорност и трябва да се съобрази с по-нискостоящия. При активен въздух, а и не само, разлика от 5м е нищожна. Тя няма стойност. От разстояние 50м, когато примерно трябва да се реши кой кого ще пази дори е трудно да се прецени, кой е по високо.
Това за правата.
За отговорностите. Пилота, който предприема маневра е 100% отговорен за това тя да е безопасна. Никой друг не знае какво му е в главата. Ако пилот лети търсейки термики без да го интересува друго, става доста трудно придвидим за друг пилот - прави случайни маневри според качванията. За опитен пилот това е сигнал да се пази на далеч.
Ако пилота предприеме маневра, която го поставя в позиция на право на път, то другия пилот трябва да има достатъчно време да реагира и да направи нужното спокойно за да му осигури правото на път.
Пилот Z.
За него почти нищо не е ясно. На видеото се вижда, че предприема действия на финала преди сблъсака. Не е ясно дали е забелязал X от рано и е предприел мепки за избягване на сблъсък но те са били недостатъчни или и той в последния момент е видял колегата си.
Направих експеримент. Как би изглеждала отговорността на двамата пилоти на необработена и неполяризирана публика. Очаквах, че ще се препише повече вина на X, но грешах. На базата на видеото не може да се даде чернобял отговор.
http://www.paraglidingforum.com/viewtopic.php?p=p595732&sid=6d3c2179891936a3f8ca9e85e9eb5421#p595732Парапланеризма има тъмна страна. Ако човек пострада, много лесно може да се подхлъзне да търси виновен, дори да няма такъв. Който лети с параплан трябва да е 100% наясно, че може да пострада или умре и едва ли някой ще е виновен освен парапланеризмът. Ловът на вещици или вменяването на отговорност на някой при пълна липса на обективни доказателства, а само мнения е път за никъде. Това което може да направи, човек е да става по-добър пилот или да променя технологията както разправя този чичко:
https://youtu.be/ppXQMsj6Yfo