Привет на всички.
Вчера (16 април) се качихме за втори полет на Беклеме. Бях с относително новото ми крило Ozone Rush 3 на което имам 25 часа нальот, повечето от тази година. До момента с него имах само един 30% колапс. Извадих се бързо на около 600 метра над старта, когато крилото тръгна за тък. Стигна до нивото на хоризонта въпреки че ръцете ми бяха под седалката. Явно съм задържал командите с една идея повече защото двете уши тръгнаха назад и нагоре като при срив. Нямах си на идея че може да се срине крило, което е на нивото на хоризонта. Реагирах инстиктивно (имам предвид че не знам точно как) и според свидетели съм минал през парашутиране преди да го оправя. Загубил съм малко под 40 метра височина.
След това си намерих друга термика, извадих се на 2000 метра (ASL) и тръгнах на изток. Крилото което по-принцип е що годе спокойно, доста играеше и непрекъснато губеше налягане в някоя от камерите. Реших че ще повторя ситуацията от старта и се насочих към равнината за кацане или в търсене на малко по-нормални за мен условия. Естествено ме подпря поредната термика (4 м/с усреднено) и като по-безопасно тръгнах да я въртя. В един момент отслабна и реших да излезна от нея. За кратко време повторих първата ситуация, заедно с опит да си скоча в крилото (явно пак съм го сринал и съм го пуснал в неподходящ момент, все още си мислех че това е тък) и два кравата - първия от дясно, втория от ляво последователно. При втория 25% от крилото се беше обърнало цяло (без да се мачка, най вероятно заради латите) плътно под останалата част стигайки до средата. Мисля даже че не беше минало през върви, по скоро като едно голямо ухо с налягане в него. Вкара ме директно в стръмна спирала с първия завой. Външното управление беше супер кораво и не виждах никакъв шанс на направя нещо с една ръка, а и ме притесни бързината с която се насвири. Реших че си е е...о м...та и метнах запасния. Излезе и се отвори без проблем. Крилото мина пред мен, летейки надолу, като кравата се оправи. Тръгнах да го погасявам и най-лесно ми беше да дърпам C-коланите. Явно в тоя момент все още съм имал сериозна вертикална скорост и не успях дръпна и сантиметър, пак ми беше кораво. Хванах с две ръце само единия колан и успях да прибера около два метра върви. През цялото време се въртях с метър-два радиус около запасния. Понеже земята вече беше близо се концентрирах върху приземяването и спрях с погасяването на крилото. Паднах на крака с около 6 м/с, след това на задник, протектора определено свърши работа (Реклама: АваСпорт Танто). Парашута е за 120 кг олекотен, с екипировката съм около 125 кг. Кацнах на перфектното място, наклонена тревиста полянка с малко шипки. Разминаха ми се дори и шипките. Аз и екипировката сме невредими
Втората ситуация стана на 400 метра над терена, запасен метнах на 250.
Ето го и траклога http://paraglidingforum.com/leonardo/flight/591738
За първи път кацам на по-високо отколкото излитам
Лично аз съм си извадил изводите (след разбор), надявам се на някой да съм му бил полезен и да не ми повтаря грешките.