Чудих се дали да напиша тук или в "Безопасност", но си имаше предпоставка за по-сериозна ситуация и ще напиша тук! Случката е много проста и лесно предотвратима, но ще я опиша широко, с надеждата да не пиша скоро пак тук.
Предисторията:
Отидох на плаж, но около 16:00ч ми стана горещо, а духаше един приятен бриз от ИЮИ. Тръгнах към Черноморец да летя! Тръгнах съвсем неподготвен. Обут със сандали, шорти и тениска. Имах една учебна екипировка в багажника.
На старта на Черноморец духаше слаб ИЮИ вятър - около 2-3м/с с раздухвания. След 15мин. стана около 4м/с Излетях от равното над старта с разтичване за да излезе крилото от ротора - там е по-чисто и няма тръни. Полетях 30-40мин. и видях Камен и Тошко да се приготвят долу на старта. Кацнах и отидох да ги видя. Вятър ЮИ - Камен излетя, но беше криво и се удави. Аз от въздуха си набелязах едно много готино място на най-високата част на склона - поляна пред една къща за ЮИ вятър. Хапнахме на плажа и отидохме на високото да го тестваме.
Часът - около 20:00ч. Поляната равна, а отпред склона чак хлътнал навътре от свлачище. Под него малка тераса и надолу още 20-30 метра свлачище, след което пояс гора и плажа.
Тошко ми даде каската си! На поляната - ротор - стил Невша и вдигането на влажно крило - много трудно. Тошко и Камен се качиха върху джипа, вдигнаха крилото, пак не става! Пробвах сигурно 5-6 пъти. Накрая го разпънах на 90гр. на вятъра по дългата част на поляната, разтичах на челен старт (последно като се учих преди 7 години съм излитал така) и крилото излезе над главата ми! 2 крачки и бях във въздуха! Ентусиазирах се и зареях. Направих 2 тигела и минах близо до склона да поздравя момчетата, обаче лявото ми ухо се закачи на един щръкнал клон. Усетих веднага и контрирах дясната страна, но не се откачи достатъчно бързо и ме завъртя към склона. Посрещнах пясъчната скала гръбно-странично с дебелия протектор на учебната сбруя и стъпах невредим на терасата под старта. За щастие имаше 1-2 дръвчета за опора, хванати в пясъка и се откачих спокойно от сбруята. Надолу беше пропаст. Тошко и Камен спуснаха въже, издърпаха крилото, после сбруята и накрая мен. Терасата беше на около 10м. под старта.
Единствените поражения по мен се случиха след приземяването. Един камък с размерите на малък пъпеш ми падна върху десния крак, докато Камен се катереше по скалата - само ожулване. Същия камък мина на 5см. от главата на Камен. Малко ожулвания по ръцете от изтеглянето с въжето по скалата и много пясък в ушите, очите, носа и г*за.
Изводи:
1 секунда невнимание - 1 час алпинистки процедури (в най-добрия случай).
Винаги трябва да се ходи подготвен на старта! Независимо дали е на бриз, термики, море, планина и т.н. Пълна екипировка за защита - каска, ръкавици, обувки, очила.
Прекалено на шега го бях подкарал деня и от много ентусиазъм, стана глупост.
Благодаря отново за спасителната операция на Тошко, Камен и на човекът от къщата!
Пазете се всички.