Здравейте на всички в този форум
Аз имах удоволствието да усетя полета с пасивната лебедка (която е застопорена за земята) и бях много изненадан от лекотата с която полетях...макар и само на 12 метра от земата.
Извинявам се за закъснелия отзвук, но мойте нет доставчици ми доставят повече вируси отколко нет
... Това е друга тема...
Та за опитите в Бургас... След като стигнахме до етапите с опитите всички пара-маняци от бургас се изнесохме в с.Ветрен, където ни бе и ремонтаната база. Само три зрънца се отцепиха и запрашиха за Шумен - няма да ги споменавам, но шименци и варналии ги знаят кои са
На 01.05.2004г. изтървахме времето...вятъра се усили и до късно вечерта не стихна, но ние доработвахме детайли по лебедката. На 02.05.2004г. вече ентусиазирани излязохме на стартова позиция на стадиона в с.Ветрен - без ония три зрънца дето отидоха в Шумен, а летяха на Албена - за ужас на варненци
А нас дето ни тресеше предстаровата треска и докато намотавахме въжето на макарата - вятъра пак ни изненада и то "отзад"- усили се. Дето се казва провал по всички линии. Нервите на някои пара-маняци не издържаха и седнахме на бира и люти размисли в селската кръчма, а нас в това много ни бива.
Към 19:30 ч същия ден вятъра взе да стихва и аз пощурях, но бяхме останали само трима /Весо Шишков, Никола .... и аз/ крайно недостачна бройка хора "за сейра", но ръкавицата бе хвърлена. Установихме се на стадиона... и вързахме един парашут "ПараФойл" с тежест за въжето и дадохме тяга на лебедката.
Ужас
надутият парашут с тежеста непомръдва, камо ли да литне. След като разбрахме къде е проблема ... отстранихме го и УРА
парашута тръгна и полетя - за малко. На около 1 метър от земята въжето се скъса
за наш пореден УЖАС. Аз се ядосах защото тази идея, ми бе дадена от един парашутист, а аз самия бях против нея. Но всички от клуба я удобриха като по-безопасна -
явно съм им ценен. Скритият проблем, бе в съпротивлението на "ПараФойла" което е голямо и в последстие открихме дефект във въжето.
Така ... след като видях грозната гледка, аз бях меко казано разярен, дето се казва нищо не ме свърташе на земята. ЗА ТОВА ГРАБНАХ ПАРАПЛАНЕРА СИ "TENSION", ОТЦЕПКАТА /собствено производство, теоретично проектирана, но практически неизползвана/ ЗАЦЕПИХ СЕ ЗА ЛЕБЕДКАТА И ПО СТАНЦИЯТА КАЗАХ НА ОПЕАТОРА ДА ЗАПОЧНЕ ОТБРОЯВАНЕТО. ТОЙ МИ ОТКАЗА ЗАЩОТО МУ ТРЯБВАЛО ЧОВЕК КОИТО ДА НАПРАВЛЯВА ВЪЖЕТО КЪМ МАКАРАТА...КАЗАХ МУ ДА НАМЕРИ БЪРЗО РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА И ДА МЕ ВДИГА. ПРОБЛЕМА БЕ РЕШЕН ОТ ЕДНО ДЕТЕ, КОЕТО С ЕДНА КУКА НАПРАВЛЯВАШЕ ВЪЖЕТО - НЕДОСТИГАХА ХОРА. ТАКА НАЙ-СЕТНЕ УСЕТИХ ОПЪН ОТПРЕД И С ПРАВ СТАРТ
ВДИГНАХ БЕЗ ПРОБЛЕМ КРИЛОТО, ПОСЛЕДВАХА ДВЕ КРАЧКИ И БЯХ ВЪВ ВЪЗДУХА. Крилото се държеше невероятно добре... дори убрах леко управленията, подадох леко команди в ляво и дясно - всичко бе перфектно, крилото ме слушаше. Последва рязко отпускане в карабинерите и разбрах, че оператора на лебедката ме е отрязал....Постигнаме 7м височина, стабилно излитане и издигане с 0,8 м/с
все пак 1 опит.
Вторият опит премина без проблеми, дори реших да изпробвам отцепката, като с целия си акъл пуснах управленията свободно и в момента когато реших да се отцепя ме удари лек порив, който ми върна крилото назад. Аз разбира се точно тогава се отцепих по закона на мърфи, но всичко мина без проблеми. Само оператора се уплаши да не би пак да се скъса въжето, но уплахата му бързо премина. С втория опит постигнахме 12м и 1,4 м/с качване....без никави проблени.
Сега се подготвяме за по-сериозното изпитание - с 1000м въже на каква височина можем да се издигнем и с каква скорост. Старта като местност е избран, времето като прогноза ни удовлетворява за 07-10.05 само оператора на лебедката да се оправи
и може би ще ... Това после ще разпрявяме
P.S: Ако някой е летял някъде с пасивна лебедка /в България или извън нея/ ще се радвам да обсъдя с него няколко важни въпроса. Поне до сега аз не знам в BG накой да е лятял на пасивна....за активна знам, но хората като че ли нямат добри спомени.
Е до скоро....
" и ако нема продължение....кофти "