Предполагам, че тази тема няма да се хареса на доста хора. Подхващам тази я, не за да хвърлям камъни в нечия градинка, а за да предпазя начинаещите пилоти на парапланери.
Историята е следната:
От доста време си мечтая да полетя. Единствения достъпен начин да го направя се оказа парaпланеризмът.
Миналото лято след проучване на "пазара" (главно чрез Интернет) се записах за обучение в клуб "Летете с нас".
От началото всичко изглеждаше нормално. Инструктаж, филмчета, тичане по поляната край Расник и Бистрица, напътствия по радиостанцията и т.н.
Инструкторите изглеждаха готини (Мариан и Пешо). Винаги готови да помогнат, а след полети ходихме на по биричка ....
Всичко изглеждаше супер. Но един хубав есенен ден идилията свърши.
Летяхме на Бистрица. Беше 10-ят ми полет. Вятърът беше на пориви. Вече бях направил 1 или 2 полета.
Инструктор ми беше Пешо.
Седяхме си горе на хълма и чакахме да се появи насрещен вятър. Когато лентичката се надигна Пешo извика - хайде давай. Аз вдигнах параплана и се затичах надолу по хълма .
Друг път след няколко крачки вече бях във въздуха, но не и този път. Явно поривът на вятъра беше спрял.
Когато осъзнах това, вече се бях засилил надолу. Освен това инструкторите ме бяха "учили", да тичам докато не отлепя със сигурност и дори, когато вече съм във въздуха да продължавам да правя крачки.
Тичайки надолу чух Пешо да ми вика да спра. Да, ама как се спират 100 кила засилени надолу по стръмен хълм? Заоглеждах се за подходящо място, където да се "катурна”, без да се повредя, когато чух приглушен хрущящ звук.
В първия момент помислих, че съм стъпил върху клечка. Погледнах в краката си и не видях такова нещо. Тогава осъзнах какво е станало. Кракът ми! Тогава още не знаех кой е (заради шока явно). Но при следващата ми крачка бях на земята.
Свих си десния крак. Добре значи не е той. Опитах се да свия и левия, обаче видях как кракът ми от бедрото до над "кубинката" се завъртя, а останалата част си остана да си лежи на земята.
В този момент се развиках. Не от болка, а от ЯД. Защото ми стана пределно ясно какво ме чака от тук нататък и че ще трябва да се простя с парапланеризма.
От там може да се каже, че късметът ми проработи за малко. Сред курсистите имаше доктор, който професионално ме шинира с подръчни материали. Яките мъжаги бяха достатъчно и ме пренесоха със сбруята до върха. Линейкаджията излезе пич и качи колата чак до горе.
Ще се възползвам от случая да благодаря на всички тези хора за помощта, която ми оказаха. Не съм ги виждал от тогава, а и нямаше как да им взема координатите. Но наистина съм им адски благодарен.
В последствие се оказа се, че имам така нареченото "спираловидно счупване". Ще пропусна перипетиите с Пирогов (тези там са конкуренция на Менгеле), пробиването на крака ми с обикновена дърводелска дрелка и т.н. Това е отделна тема. Само ще ви кажа, че счупването на крак не е шега работа. Може да ви коства не само походката, но и живота.
И така най-сетне по същността на темата.
Очаквах, че след тази случка инструкторите да дойдат да ме видят. Тази надежда изчезна след няколко дни. После се надявах поне да се обадят да ме чуят как съм и да се разберем как да си взема нещата които останаха при тях. И това не се случи.
Накрая изпратих приятелката си при тях да ми прибере нещата и да попита в кое дружество са ми направили застраховка.
Оказа се, че за да ми се гарантира нормално зарастване на крака трябва да ми се сложи 40 см. пирон и няколко винта. Той струва 1100 лв. + допълнително няколко стотин лева за лекарства. И тези разходи не се покриват от Здравната каса. Ако не дам тези пари трябва да нося гипс поне 3 месеца + голяма вероятност да остана куц за цял живот или междувременно да"хвърля топа" заради засядане на тромб в мозъка.
И знаете ли какво се оказа. Не са ми направили застраховка!
Вярно, че и вината отчасти е моя. Трябваше да се поинтересувам от това при записването. Но честно казано не беше минало през ума. Мислех си, че всичко си влиза в цената.
Още повече, че 2-3 седмици преди моя случай едно момче (обучаем) от “Летете с нас" си счупи глезена, при подобни обстоятелства.
В крайна сметка до ден днешен нито съм ги виждал нито съм ги чувал тези "момчета". Вярно е, че и аз не съм ги търсил, но ако това стане, то ще чрез адвоката ми като им предявя иск.
Изобщо не ми се иска да го правя, и със сигурност нямаше да го направя, ако поне се бяха обадили да ме чуят как съм.
Поведението на "инструкторите" от "Летете с нас" за мен е неетично, безотговорно и абсолютно нечовешко.
Не мога да си представя, че ако се случи нещо с човек, който е доверил живота и здравето в ръцете ми аз просто ще се направя, че нищо не е станало.
Това е извън каквато и да било човещина, да не говорим, че хората посветили се на небето уж били по-благородни.
И така съветът ми към всички начинаещи: Изисквайте да ви предоставят пълна документация, когато се записвате за подобен курс.
Материали - на ръка, за да се подготвяте и самостоятелно. Не само филмчета и разказчета. Вижте дали клубът има учебна програма. Дали е сертифицирана.
Не знам тези клубове да се лицензират от някого в БГ, но поне да изглежда, че се стараят да правят нещата както трябва.
Нека при вас има копие от договора и удостоверение за всеки етап от курса.т.н.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се уверете, че са ви направили застраховка или си направете сами такава.
НЕ бъдете самонадеяни и не се предоверявайте на инструкторите. Ако нещо ви се струва нередно, опасно или съмнително - НЕ ГО ПРАВЕТЕ. По-добре с наранена гордост отколкото 2 метра под земята.
и
НЕ "ЛЕТЕТЕ С ТЯХ"

P.S.
Надявам се освен да предпазя начинаещите, с тази тема да предизвикам и дискусия за етичните норми и отговорността към човешкия живот в този спорт.

Toва е ОТВРАТИТЕЛНО, по точно хората, които са го допусноли.....

тази случка може да е вярна но може и да не е.....

То ще се разбере, ама, като гледам няма никакви данни за тоя, така, че най-вероятно е антиреклама но пък ако е истина си е гадничко

Както е всеизвестно, в Шумен повечето хора не сме обучени от инструктори...
Когато почнах да се занимавам, бях напълно запознат с всички рискове!
"Инструкторите" ми бяха (и още са): Лавочкин, Румбата, Вальо, Доктора, Ники-Вуду, Коста, Янко, Цецо, Бончо.. и от Хаджията съм получил безценни съвети!!!
Не е въпроса до "за-страх-уловлка"! Важно е да имаш доверие на обучващия те!
В началото бяха Румбата и Лавочкин, повече доверие не съм имал на никой за живота си и през живота си!
Пичове, въпроса с летенето не се решава със застраховки!!! Внаги съм се чудел какво толкова чаровно има в това след свършен факт да вземеш денги...
Доверие, съвест и преценка на ситуацията, това пожелавам на всички!

П.С.: Имало е 6-7 случая на Мадара когато аз не излитам при положение, че има 20-тина летящи на "мазен" склон.
Причина: неделя е, в събота вечер съм се насрал и немоа...
Причина: Много хора, малко склон - нямам ядове...

Е, очаквах подобни реакции, но какво пък истината трудно се преглъща.
1-во
Малко снимки:
http://snimka.bg/album.php?album_id=106903
http://snimka.bg/album.php?album_id=106903&photo=2
http://snimka.bg/album.php?album_id=106903&photo=3

Обещавам до края на седмицата да ти изпратя и рентгеновите снимки на пирона в крака ми.

2-ро saber1972
Благодаря ти за личното съобщение, но явно не си разбрал същината на проблема.
Въпросът не е в това, че съм си счупил крака. Това може да се случи на всеки дори като си ходи по улицата.
Проблема е безотговорното отношение на хора САМОНАРЕКЛИ СЕ "инструктори".

3-то FKB
Не е се засягай, но разсъжденията, които пробутваш са в доста тинейджърски стил. Разбирам, че на тази възраст морето ти е до колене, но с времето нещата се променят.
Имам няколко въпроса към напреднал спец като теб:
За "за-страх-уловката":
Да кажем, че аз съм се разминал леко. Имал съм ги бол "деньги-те", дал съм ги.
Какво правим обаче, ако в следствие на инцидента получиш трайна нетрудоспособност? Или още по-зле на количка или легло до края на живота си. Какво правим? Мама и тати ще се грижат за теб, ще ти сменят памперсите...

"Когато почнах да се занимавам, бях напълно запознат с всички рискове!" - Моят съвет е: Направо се записвай в ГВА като Шеф на инспекторите по безопасността. Има на какво да ги научиш явно.

Пожелавам твоята безсмъртност и безпогрешност да за винаги с теб!

Поздравявам те написаното в П.С. . Това е правилната логика. За съжаление, мен нямаше кой да ме "светне" за нея, когато му беше времето.



Накрая
До колкото разбирам от постингите ви и от написаното във форума. Няма никакво лицензиране на клубовете и инструкторите. Което означава, че и аз ако реша утре мога да си открия клуб и да почна да събирам пари от балъците.

Явно безотговорността на която станах жертва не е частен случай. Жалко. Дано не се наложи да пострадат още много хора преди да се сетите, че трябва да се предприемат мерки по въпроса.

За съжаление това е действителността. Никой учител или инструктор не прави застраховка на учениците се защото:
- това не е задължително
- няма добри оферти от застрахователите. Ако в цената на курса за обучение трябва да се включи и застраховка, то цената му би била 2-3 пъти по-скъпа.

Ето защо в този "свободен реализъм", считам че обучаемите трябва сами да решават дали да се застраховат и за колко. Често по-младите и по-бедните се мислят за безсмъртни, а по-възрастните и по-заможните се стремят да минимизират рисковете си.
Докато не бъдат осъдени някои инструктори ще има свобода на избора (да се застраховаш или не). После самите инструктори ще искат да застраховат учениците си, за да си застраховат и препитанието.


Относно качеството на обучение, сертифицирането на инструктори, училища и учебни програми. По тези въпроси се работи със скоростта на охлюв, защото никой не е заинтересован да го прави без пари. И тук интензивно развитие ще има когато бъдат осъдени инструктори. Но това е трудно, защото преди започване на курса, обучаемия се запознава с рисковете от парапланеризма и подписва декларация, че се отказва от законови права (т.е. да съди инструктора). В тези декларации обикновено пише че обучаемият трябва да изпълнава командите на инструктора т.е. в твоя слуай (o)g(o) трябва да докажеш че не си бил в състояние да изпълниш командата на Пешо.

(о)g(o) благодаря ти за постинга. Съжалявам че си пострадал тежко в този инцидент, но съм сигурен че други ще си извлекат поука и ще се направят още няколко крачки напред в насока организиране на по-безопасно летене.

Преди време предлагах схема на взаимозастрахователна дейност между парапланеристите и сега си мисля че е приложима и за обучението.

Ники,
Благодаря за конструктивното мнение.

Нещата, които си написал са право в 10-ката. Готов съм да ти съдействам с каквото мога, ако имаш желание да предприемеш нещо.

Аз от своя страна сериозно обмислям въпроса да заведа дело.

Не заради друго, а за да предпазя тези като мен. Не ми трябват нито парите на т.н. "инструктори" от "Летете с нас" нито нещо друго.
Ако някой иска да си чупи главата самостоятелно - негова си работа.
Но когато става въпрос, за "ШКОЛА" , когато поемаш отговорност за живота и здравето на друг, че му и прибираш пари за това.... нещата вече доста се променят.

Смятам, че поне за тези, които поемат отговорността да обучават трябва да има някакви изисквания!

Не разбирам , как не осъзнавате, че зле обучените пилоти са опасност за всички вас във въздуха. Вие самите имате интерес обучението да е качествено.

Абе, Лили... Поста ми е писан на няколко водки и не е много издържан, ама не е хлапашка мисъл.
Като казвам, че съм запознат всички рискове имам предвид риска падна от повече от 20м. (досегашния ми "рекорд" е 18,3м). Въобще не се мисля за много запознат с изненадите, които може да ми поднесат условията и спорта и затова гледам да летя само в условия според възможностите си. За твое голямо учудване от няколко години съм основната финансова опора в семейството.
В предния си пост не исках да акцентирам на нищо друго, освен, че съм намерил ОТГОВОРНИ хора, които ЦЕНЯТ човешкия ЖИВОТ и затова съм им поверил своя!

Поздрави.

Здравейте,

Аз съм един от хората присъствали на Бистрица по време на инцидента. Така, че случаят е истински.
Относно инструкторите ще се въздържа да коментирам темата, но относно застраховките ето моят коментар:

Дали застраховката ще бъде сключена чрез училището или самостоятелно според мене не е чак толкова важно. Но според мене всяко училище трябва да отказва обучение хора които нямат такава.

За застраховките по принцип: Навремето и аз летях без застраховка, запасен парашут, каска, радиостанция и тн. (Бях млад дихател и не ми пукаше изобщо ама бях сам и нямах отговорности) Когато един англичанин дойде в БГ направо се хвана за главата, но и аз тогава не можах да го разбера.

Сега 10 години по-късно за нищо на света не бих излетял без застраховка, запасен парашут, каска, радиостанция и други необходими вещи. (Защото ако не дай си да ми се случи нещо имам да издържам, жена, дете да изплащам къща и тн. т.е. да имам доходи)

Застраховката ще ви трябва дори ако решите да съдите училището или 3-то лице, защото на днешно време адвокатите не работят гратис.

Та така за застраховките... Някои хора са осъзнали необходимостта от тях, други тепърва ще я осъзнаят.

Аз се надявам да изкарам един курс при Ники в Сопот или в Шумен идното лято. Винаги има какво да се научи от други хора въпреки, че летя от доста преди тях.

Ще ми се да добавя още, че наистина доста тъпо са постъпили инструкторите, че не са се опитали поне да се информират за състоянието на техен курсист. Това говори доста лошо за тяхната заинтересованост за курсистите. Вероятно щяха да потърсят, ако имаха финансова причина за това. Ето това е според мене причината о(г)о да реагира така. (И мисля, че има право)

Огняне, завеждането на дело би било доста поучително и мотивиращо, но ти предлагам нещо друго:
Вместо да търсиш възмездие за собственото си страдание и вместо да се дават пари на съдилища и адвокати, то е по-благородно ако помогнеш за решаването на неуредицата със застраховките за обучаеми и редовно летящи парапланеристи.
За това има два пътя:
1) - намиране на съществуващ застраховател и договаряне на изгодни и за двете страни условия
2) - създаване на взаимоспомагателна застрахователна каса. Нужни са консултации със застрахователни агенти, юристи и финансисти. Ние пък ще споделим нашия опит като инструктори и пилоти. Също можем активно да привлечем бъдещи ученици, приятели пилоти и чуждестранни гости към тази взаимозастрахователна каса. В началото ще има период на настройване, защото не всички обучават и летят с еднакакъв риск, но това може да се реши с тегловни коефиценти...

По който и път да поемеш, няма значение колко ще успееш. Опита от извървяния път е безценен за всички!

Съжалявам за инцидента случил се на Огнян, но макар и късно му поднасям моите извинения по този повод. Не се познаваме лично и нямам никакви лични взаимоотношения с него, но се чувствам длъжен да внеса малко яснота по въпроса за застраховането на учениците в "Летете с нас".

На интернет страницата на клуба много ясно е видно че всеки обучаващ се е длъжен да притежава застраховка "злополука". При попълването на "Картата за записване", желаещият кандидат - ученик собственоръчно се подписва че притежава такава. Явно вече трябва да се изисква копие от полицата на застраховката, която да се прилага към "Картата за записване". Имали сме много случай в които учениците заявяват че притежават застраховка "живот" или "злополука", но занапред ще изискваме копие от тях.

Пожелавам на Огнян по-бързо възстановяване и отново скоро да бъде със нас.

За по-голяма яснота прилагам декларацията която той е попълнил и подписал:

М-дааааа, очевидно съм подписал това. За съжаление копие от въпросното листче не ми е предоставено. Интересно ми е защо не сте показали въпросната декларация на приятелката ми, когато тя идва да се интересува по този въпрос?
Ще ми е обица на ухото да чета по-внимателно какво подписвам друг път. Очевидно в случая със застраховката вината е и моя.
Така или иначе както неколкократно писах и държа дебело да подчертая в моя случай проблема не е в застраховката.(Не знам някъде този въпрос да се решава с декларация, но това наистина е друг въпрос.)

Проблемът за мен е в отношението.
НИТО ЕДИН ОТ "Летете с нас" не се поинтересува как съм, докато бях в болницата, а и след това! По-ясен показател за отношението към обучаемите за мен няма.

Не съм сигурен, че ще продължа да летя, но съм сигурен, че няма да е в този клуб.

Митак,
Благодаря ти за мнението.
Точно към това искам да привлека вниманието.
В обучението трябва да има стандарти, които да се спазват от всички.
Най-вече Одобрени методики, за да няма после оправдания и от двете страни.

Ники,
Предложенията ти наистина са полезни, само че аз в ролята на какъв ще се явя при застрахователя или където и да било, за да преговарям?
Според мен това е задачата на Федерация или някаква друга организация на парапланеристите (ако има такова нещо).

Аз виждам своята роля на този етап, по-скоро в това да предизвикам дискусия във вашите среди за това, как се правят нещата и какъв е начина да се въведе някакъв ред.