YaHooooO,
Благодаря, радвам се, че си от хората, които са ме разбрали. Четох голяма част от постингите ти и виждам, че си от тези, които последователно следват принципите си.
Надявам се, да ме извиниш, че по-надолу те цитирам без твоето разрешение.
Наско,
Извинявай, че съм те подмладил. При доста хора физическото израстване не върви с успоредно умственото и емоционалното. Но какво да се прави....
Х А Р И,
Имам една новина за теб - всички спортове, в това число и екстремните служат за укрепване на духа и тялото. (жалко, че при теб ефекта не е същия).
Това, че тренираш екстремен спорт не означа, че трябва да се пребиваш. Само глупаците рискуват без да се замислят.
Ако ще ми даваш примери с парашутизма....
Нека ти отговоря и аз със същия пример:
Шансът да не ти се отвори парашута всъщност е много голям, особено ако някой не си е свършил работата - т.е. ако не те научил как правилно се скатава парашута, как се подреждат вървите, как се слагат шпилките и т.н.
Има и опасност да си счупиш крака, ако преди това не си трамбовал пясъчника, не си сложил подходящите обувки, крака не са ти събрани, не гледаш към хоризонта (а не в краката) при приземяването. Между другото мой приел наруши последните 2 правила и си счупи крака. Но нямаше оправдание, защото знаеше за това и се беше подписал за съответния инструктаж.
Забелязвам, че си от онази групичка хора (вече писах за това), които си мрат да обясняват кой за каква работа става или не става.Е, ако това те кара да се чувстваш по умен и велик....Важното е да натрупваш все от някъде самочувствие, че без него наистина е трудно да бъдеш добър пилот.
А иначе шапка свалям аз на тея супермени, които се раждат научени на всичко готови да пръскат акъл на наляво и на дясно. Евала казвам аз на този дар на природата, този самороден диамант шлифован от майката природа.
Аз не съм извадил такъв късмет, затова имам нужда да се уча.
На форумните смелчаци (или по-точно страхливци), които имат желание да споменават родителите ми ще помоля за едно: Като сте такива големи герои, заповядайте да ми ги кажете тези неща в очите. Това, че съм със счупен крак няма да ви помогне особено.
Пешо, (надявам се да нямаш против, че не се обръщам към теб по фамилия)
Благодаря ти за мнението.
Честно казано се надявах да имам повече опоненти като теб.
Смятам, че възрастните и уравновесени хора изразяват мислите си точно по този начин - ясно, структурирано и без излишни емоции.
Видях, че си ръководител движение. Представи си какво ще стане, ако всеки започне да обучава машинистите или всеки, който има малко повече самочувствие реши, че става за твоята работа?
Въпроса е риторичен.
А за останалото:
1-во.По първа точка мислех като теб. След като разговарях с господин Калчев се убедих, че това не е съвсем така. Има начин да се легализира тази дейност.
2-ро По втора точка си абсолютно прав, само че това няма да стане от само себе си. Нали все пак някой трябва да се захване да го свърши.
3-то Не смятам, че това, което предприемам, ще се отрази на "свободните" парапланеристите. Няма такава сила (освен собствения разум), която да спре някого да си сложи сбруята на гърба и да хвръкне от някой баир. Все пак не сме Монголия, където надали има и 2 възвишения на кръст. У нас не можеш да сложиш пазач до всеки склон.
В случая говорим за обучението. Не е необходимо да се ходи по баирите. Тук има и други начини за "лов".
За народната поговорка... категорично не съм съгласен с теб. Не е необходимо да се руши. Просто трябва да се поукрепят някои неща и да се върви напред или по точно нагоре
saber1972
Моля, както теб така и всички, които се отегчават за извинение.
Аз обаче ще продължа.
За мен това е единствения начин да получа информацията от, която имам нуждата на този етап и да се запозная с хора, които да ми съдействат.
Сигурно изглежда като "циклене на място”, но не е така. Съдът работи с доказателства, а събирането им изисква време.
Когато започвах мислех, че ще е лесно, но цялата история се оказа като едно кълбо, което много трудно се разплита.
Не смятам да повтарям грешката си със записването в Летете с нас. Този път преди да започна да се занимавам с нещо ще се „подкова” отвсякъде.
petar g
petar g написа:
По-важен е въпроса - сега затваряме темата и си траем до следващия път, или какво?
Ето няколко мнения от темата подхваната по повод смъртта на Иван през август 2005:
Ако тогава някой беше предприел нещо, сега тази дискусия нямаше да съществува.
YaHooooO написа:
Ако обучението по парапланеризъм ,уважаеми колеги, става само с казване,то тогава грешките са неизбежни.Човек трябва да разбере кое е важно, да му се набие в главата, да се подчертае важността. В противен случай дадената информация може да мине и да замине. При парашутизма на времето се провеждаше двуседмичен курс на обучение-теоретичен, ежедневен,в който доста добре ни се набиваше в главите онова,което беше важно.Накрая имаше и изпит.
Моите съболезнования към близките на момчето
aronn написа:
Трябва да има повече контрол, ако не то ще ни я наложат.
Mitaxa написа:
Няколко пъти съм говорил на Капраля (учебния хълм на Бистрица) с Инструкторите от Летете с Нас, че методите им са доста назадничави, нужен им е курс за Инструктори, по-нови и качествени крила (общо взето меко казано ползват парцали за обучение и от една-две години все се канеха да купуват нещо ново, но така и не купиха). В 2 от случаите бях свидетел на доста лошо падане на учениците им на слона след като съм си тръгнал и съм слязъл долу на поляната за кацане, след като за пореден път съм говорил с тях че така не бива да продължава, единия случай беше със завой към склона. Общо взето с лоши крила учениците не могат да се научат да летят много качествено, а за Инструкторите-почти не съм ги забелязвал да летят на високо или да имат каквито и да е прелети. Хубаво и романтично е да се изживява някой като инструктор, но когато не се получава добър резултат след няколко години по-добре е да се зареже тази работа, особено след такъв случай. Аз съм се отказал последните 1-2 години да ходя на Капраля, защото като отида там побелявам заради грешките на други инструктори. Рядко приемам ученици, освен в случаите когато те са отчаяни от некадърността на предишните им Инструктори или ако наистина виждам че те искат да летят, а не само да се похвалят след това с тая си дейност. Съжалявам че казвам тези неща точно в този момент, но мисля че е по-добре сега отколкото никога.
Лека му пръст на момчето...
Жалко че всичко е приключило с последното мнение. Този път няма да е така.
Надявам се чрез това, което правя да се разбере най-главното:
Качественото обучение е от полза за ВСИЧКИ вас.
Печелят школите, защото при регламентирано обучение никой няма да може да ги обвини за нищо, тъй като ще имат черно на бяло, че въпросния ученик е преминал необходимата теория и е положил изпит за това. Екипировката е била изрядна. Инструкторът е бил квалифициран.
Да не говорим че ще имат и повече клиенти.
В момента тези, които се занимават нелегално с обучение им подбиват пазара като им взимат учениците.
Нелегалните школи не плащат данъци, от което допълнително подбиват цената.
Печелят обучаемите, защото са сигурни, че получават това, за което са си платили. Спокойни са като знаят, че са в сигурни ръце и всички мерки за безопасността им са взети.
И най-вече знаят, че обучението им е предпоставка за качествен напредък.
Зле научения влачи грешките си до края. Те много трудно се изкореняват след като вече е свикнал с тях.
Полза има и за свободно летящите.
Защото ще има по малко камикадзета във въздуха.
Предполагам, че и за вас е проблем, когато във въздуха се подвизават "майстори на спорта", които си мислят, Супермен им е първи братовчед.
Полза ще има и за спорта като цяло:
По-добре обучените парапланеристи ще допускат по-малко грешки. От там ще има по-малко жертви.
По-малкото жертви ще създават по-добър имидж на спорта. От там ще има повече желаещи и така кръгът се затваря.
От цялата работа губят само малоуниците, които си мислят, че летенето е като карането на колело - всеки го може. За съжаление истината е друга.
И също мошениците, страдащи от мания за величие, които се изживяват като инструктори.