знам още два случая, в които учениците после не получават дори обаждане от инструктора си, за да ги пита как са.
1. Има организация, която обединява клубовете, и тя се нарича БНАК. но въпросния клуб летете с нас не иска да има нищо общо с нея. Организацията се опитва да изработи правила и да лицензира пилоти и инструктори според тези правила, което отново не се приема от клуб летете с нас (бивш синьо небе). За мене остава загадка защо толкова хора се нахвърлят към обучение, което струва 100 лева и е съпроводено единствено от автореклама в интернет - в интернет всеки пише, каквото иска и както иска, без да носи отговорност за това.
Без лицензиране нито един застраховател няма да иска да има отношения с никой клуб, това е проверено от мен. На застрахователен език това се нарича управление на риска. Нещо повече, вероятно ще има нужда и от статистика на инцидентите в последните години - тогава вероятно ще излезат наяве и други укривани инциденти. Прави впечатление, че целта е тези случаи да се замажат и да се представят като маловажни - а те не са такива. Взаимоспомагателната каса в случая едва ли ще сработи - повечето клубове и членовете им едва ли искат да носят отговорност (участието в такава каса е отговорност) за постъпките на клуб, който не членува в БНАК. Така, смисъла е нулев. най-чистия вариант е застраховка, но за обучаеми тя ще оскъпи курса вероятно двойно, а подобни инциденти са рядкост слава богу.
@Огнян - не знам какво си очаквал при цена на курса 100 лева. Във всеки случай, застраховка едва ли може да влезе в него, при положение, че тази цена едва ли покрива и амортизацията на екипировката (Екипировката на Летете с нас е друга тема).
@Ванчо - гениален ход - ученика е длъжен сам да се застрахова. Няма застрахователна компания, която да плати обезщетение при инцидент с парапланер - те го водят като степен на риск в графата "участие в бойни действия и тероризъм", така че подобна застраховка не струва нищо. Далеч по-добре е да има застраховка от училището за неговите ученици, които се обучават на база методика и ясни правила. Декларация, че съзнаваш рисковете и няма да държиш инструкторите отговорни няма да издържи в съда, ако адвоката попита кои са тези инструктори, каква е квалификацията им за такива и колко народ са пребили в последните 3-4 години.

Съгласен съм с petar g че застраховките трябва да се правят от клуба, но както писа по-горе Ники никой застраховател не желае да даде някаква прилична цена. По въпроса с БНАК освен че събират членски внос според мен с нищо друго не са допринесли за развитието на спорта у нас.

Също така съм съгласен че трябва да има организация и/или федерация по парапланеризъм, но с ясни и точни правила за всеки занимаващ се с парапланеризъм у нас. Имам даже предложения за отделни личности, които са допринесли много и имената им са добре известни в цялата страна. Според мен не може само един човек да ръководи организацията и/или федерацията в България. Просто няма физически ресурс за това. Предложението ми е да има регионизиране на страната, като се вземат в предвид и летателните центрове където се провежда активно летене. Давам най-елементарен пример как би се разделила България. Западна, включваща София, Перник, Благоевград, Монтана и Враца. Средна, включваща Сопот, Пловдив, Пазарджик, Асеновград и В. Търново. Източна, включваща Шумен, Варна и Бургас.

За нашият район предлагам да отговаря Димитър Ралев от Перник. Нека всеки район избере по един свой ръководител който има поглед върху нещата свързани със обучението на курсисти, след което да се реши какво и как да се предприеме. Да се създаде взаимноспомагателна каса, да се направят общи правила и критерии които по възможност да се спазват от всеки клуб, да се проведат сертификации за инструктори и пилоти на тандеми, въобще да се сложи ред в системата.

И накрая, но не на последно място, не съм съгласен с изказването на Огнян че всеки сам трябва да си троши главата при самообучение. Просто така не става, отдавна минаха времената когато нямаше кой да попиташ, за да ти каже какво би станало ако дръпнеш управленията до края на 20 метра от земята.

Много е хубаво това със застраховките злополука, но четете внимателно "Непокрити рискове". Следващото е от Евро Инс, но повечето застрахователи включват подобни клаузи:

застрахователят не отговаря и в случаите /освен ако е платена допълнителна застрахователна премия/, когато застрахованият: упражнява опасни спортни занимания, алпинизъм, скално катерене, пещерно дело, безмоторно летене, делтапланеризъм, парашутизъм, подводен спорт, гмуркане, конен спорт, ловен спорт, ловна стрелба, зимни спортове, водомоторен спорт, автомобилизъм и мотоциклетизъм, каскадьорство и други подобни на тях; участва в спортни състезания, демонстрации или изпитания на автомобили, мотоциклети, моторни лодки, самолети и др.; управлява самолет вън от служебни задължения по редовни и чартърни полети.

Ми то тогава какво ще покрие тази застраховака. Подхлъзване на кора на банан на улицата ли?

типови застраховки, изчислени на база риск и статистика.
би могло да има подобни медицински застраховки за пилоти с доказани вече умения да летят, които да се сключват с даден застраховател - това е въпрос на преговори. Аз въпроса който съм получавал от застрахователни агенти е как се регламентира тази дейност, коя е организацията, отговорна за това и има ли лицензи за правоспособност.
За ученици и пасажери на тандем би трябвало да има групова застраховка от страна на клуба - нещо като гражданска отговорност за вреди причинени на трети лица.
Изцяло несподелям мнението за БНАК. БНАК върши тази работа, която му възлагат членуващите клубове - най-важното е, че си плащаме вноската към ФАИ. Има и неща, които не се случват със скоростта, която искаме, но като цяло БНАК е такава, каквато сме я избрали. Не знам какво се очаква да прави БНАК за спорта - това не е ОСО, не е партията-майка, така че днес, в 2007-ма, всеки сам прави за спорта каквото може.

Аз имам застраховка живот в ДЗИ, която се води девета рискова група(покрива инциденти с парапланер).При смъртен случай ще изплатят 1000 лв
При инцидент в планината казват, че ако мястото е недостъпно ще изпратят веднага хеликоптер(което е за сметка на застраховката)- ако това е така е много полезно при парапланеризма.
Иначе сумите за всеки ден нетрудоспособност и тези в болницата са смешни. Годишната застраховка струва около 40- 50 лв ако не се лъжа.
Ако някой иска по- точна информация - 0899-816-201

(o)g(o), желая ти бързо въстановяване и не се отказваи от спорта, просто за напред го карай по бавно. Попадал съм в подобна ситуация като теб, точно като теб няколко часа чакахме вятура да обърне, и от време на време някъкви балончета даваха чело. На мен ми се струваше малко непостоянна работата ама инструктора вика давай и аз тръгнах, нали като си начинаещ се доверяваш на инструктора защото тои би трябвало да знае, е да ам не, тъкмо се издигнах 20 метра и балона отмина и така ме подпря от страни основния вятър, че едвам удуржах крилото, а когато го стабилизирах за малко да се придървя ама се разминах и кацнах нормално. От отгава взех решение, като нещо ми се струва не наред или сум притеснен или не излитам вобще или стриктно следвам указанията на инструктора, няма средно положение, защото когато не си 100% уверен в това което правиш или го правиш с колебание почти винаги следват инциденти.
Установих че едно от най-важните неща при тези спортове е да си направиш план преди полета и по възможност да го следваш до край, защото нещата се случват прекалено бързо и няма време за колебание, просто трябва да се действа адекватно. Няколко пъти съм нарушавал това мое правило,подтикван от различни фактори и всеки път е последвал инцидент, ама за щастие все са били леки.
Не искам да ставам адвокат на никого и в никъкъв случаи не оправдавам поведението на хората които не са те посетили в болницата, било то от чувство за вина или каквото и да е, но погледни нещата от друга страна, сигурен ли си че не би могъл да спреш, щом инструктора ти е казал да го направиш, можеби той е преценил че е възможно. По някога хората от страни виждат нещата по обективно и ясно. Какт оказах няколко пъти съм претърпявал инциденти, и когато погледна назад и анализрам случаите, винаги намирам вина и във мен.

колеги,
Радвам се, че най-сетне започва да се заформя дискусия по същността на проблема.
Дано не си остане само на ниво форум.

Сега да отговоря на тези, които са ми писали:
1. petar g
- Като спомена екипировката, сега се сещам че когато се случи въпросния инцидент, летях с някакво старо крило. Беше ми направило впечатление, че се издига по-бавно, за разлика от новото, с което летях преди това.
Предполагам, че това също допринесе за крайния резултат. Тук възниква въпросът за стандартизацията на екипировката и изискванията към нея.
- що се отнася за 100-те лева, това е само първата вноска. После се доплаща още 300 или 400лв., не си спомням.
- не знам защо твърдиш, че злополуките са рядкост. Аз, който изобщо не съм в нещата знам за 3 случая само тази есен. На 2 от които съм свидетел. Единият съм аз самият, другият е едно момче, което си счупи глезена пред мен на Бистрица - вятъра го повлече на дясно зад склона и го заби странично, според мен си счупи глезена, защото беше с маратонки.Третият случай е колега от Ямбол, който ми писа след като прочете тази тема.

2.Vancho laifa
Разбира се, че съм против самообучението.
Но все пак съм реалист. При положение, че очевидно ВСЕКИ може да си купи парапланер не виждам как ще се упражни контрол.
До колкото разбирам, вие не можете да се разберете да се обедините в една организация и да изработите правила, камоли да гоните някой по баирите.

3.Pegasus

Далече съм от мисълта да обвинявам за всичко въпросните господа. Само неудачниците обвиняват за всичко другите. Разбира се, че и аз имам вина.
1-вата ми грешка е в избора. Обадих се на 3 други клуба и се спрях на "Летете с нас", защото предлагаха най-ниска цена. Доста безотговорно от моя страна.
2-та е, че не поисках да видя никакви лицензии на клуба и инструкторите, одобрени учебни програми и т.н.
3-та е, че съм подписал въпросната декларация без да съм проверил как стоят нещата със застраховка "злополука". Ако го бях направил, щях да разбера за изключенията, които са описани по горе.
4-та ми грешка е избора на обувки. Хора, които уж разбират, ми казаха че били твърде тежки и високи.
5-та че излетях в тези условия.
6-та че не реагирах незабавно на като чух командата, но си признавам честно, че ме хвана шубе. Макар да си мисля, че нормално в такава ситуация да направя няколко крачки докато си избера къде да падна. Може би ако имах радиостанция щях да чуя командата по-рано, но ...
и т.н.

Сега защо все пак обвинявам и инструкторите:
За "ламер" в парапланеризма е нормално да направи грешки.
Точно тук е и ролята на инструктора. Предполага се, че отиваш в школа, защото хората там са подготвени да те предпазят и предотвратят допускането на тези грешки.

Позволявам си да цитирам, чуждо мнение, с което съм напълно съгласен. Писано е в друга тема на 14.10.2006.

А бе хора вие виждате ли се какво пишете!!! За тези от Шумен е ясно те си летят само но нима останалите вече забравихте за малкия Иван които ЗАГИНА преди година заради компетентноста на "инструкторите" от "Синьо небе". Оги ти си минал много леко. Тогава пак имаше голямо говорене и какво - НИЩО,вече даже непомним кои беше този Иван!!!???!! Ванчо какво стана с "благородната" идея на вашия клуб да поставите мемо.плоча на мястото където ЗАГИНА това дете /ако не се лъжа беше на 20г./

ABE Q ne se napravaite be:

Когато действаше асоциацията на делта и парапланеристите ежегодно се провеждаха семинари на инструкторите и кандидат инструкторите, на които се наблягаше на методиката на обучение.
Тези семинари се водиха от Димитър Ралев, Ангел Стаменов и Александър Божилов(който отдавна е в Нова Зенландия).
Евентуално Димитър и Ангел биха помогнали за създаване на единна методика за обучение (ако изобщо им се занимава вече с това).
Но мисълта ми е друга.
Време е вече да се смени старата генерация от инструктори с млади!
Що се отнася за методиката!
Има хора, които могат да я съставят.
Ицо от Троян - отличен пилот, с висше педагогическо образование, DHV тест пилот, запознат е със старата методика, запознат е и с немската методика на обучение.
Ники Йотов - има ли смисъл да пиша за качествата му.
Йордан Пенев - отличен пилот и конструктор на парапланери.
За медицинската част - летящи доктори колкото щеш!
За метеорологията - има пилоти, които са с висше образование по география със специалност метеорология.
Акроманяците няма да ги изреждам, които могат да помогнат в раздела за техника на пилотиране.
Има и бивши парашутисти с голям опит (парашутната наземна подготовка е на първо място и най-важната част за подготовка на начинаещия преди да бъде пуснат на първи полет - времето го е доказвало многократно).
и т.н.
Няма защо да се чака "някой от някъде" да даде методика.

1. Аеродинамика.
2. Устройство на парапланера.
3. Метеорология.
4. Закони на въздухоплаването.
5. Наземна подготовка.
6. Подготовка за полети.
7. Провеждане на полети.
8. Оказване на първа медицинска помощ.

Един от управителния съвет на БНАК да разпредели темите на хората и да се действа.

А за застраховките!
Изобщо не бива да си правим илюзии, че нашите застрахователи ще направят застраховки за парапланеристи и най-малко пък ще тръгнат да изплащат пари при злополуки. Те само прибират пари. Не дават


И в заключение:
Време е старите инструктори да се пенсионират

ниска цена+ниски обувки=гипс
кофти е и че висока цена на курса не ти гарантира качество на обучението, особено когато си нов и всичко е в сферата на приказките само. За ниските обувки мога да кажа, че лично съм носил последиците на едни Дахщайнки, с които си счупих една костица в глезена през 2000-ната. Прекарах месец в гипс и още месец без летене. Оттогава летя с възможно най-солидните обуща и в летни дни и мога да посоча поне един случай, когато са ми запазили крака при твърдо кацане. Струват си всеки лев.
Ветроятно има инциденти, за които не зная, не ми е за цел да ровя. При "летете с нас" обаче има нещо сбъркано - може да го потвърди всеки, който се е отървал от тях, дори и в добро здраве. Освен загиналия Иван, има един случай в който те през април 2006-та са пуснали пилот да излети от сопот с едно розово....лайно, не крило, в условия, които не бяха никак леки. Това, че той стигна додолу здрав вероятно е работа на Шефа горе. Свидетел съм на Расник, че във време в което ние (видели повече неща) се колебаехме дали да излитаме, те приготвяха ученик за полет. Нямам нищо лично против тях, просто не мога да ги разбера. Изглеждат разумни, а творят глупости.

Човека с розото крило си стана супер пилот ... но не благодарение на тях. на 16 април курбан трябва да прави. на 30 метра от земята на старта на Сопот прави 50% колапс и се оправя на 5-10метра, след което влиза в източното дере при западен вятър. А крилото седеше все едно аз съм шил с губерка. все едно вързано на 10 места. и представете си крилото му е било продадено доколкото знам.
аз на тоя ден си седях на старта до вечерта и не летях ... щото бях много зелен.

Не си бил единствения