Тъй като доста изписахме за мотивацията за летене на състезания искам да направя едно малко ревю за Новозеландският НШ
Състезанието се проведе непосредствено след ХС лагера в Манила.
Таксата участие беше 150 долара (около 180 лева) при ранно плащане и 200 долара в последният момент. Местата бяха 120 и бяха запълнени - имаше доста голям списък от чакащи.
За тези 150 $ пилота получаваше - 2 официални вечери (това покрива към 50 долара от таксата) и правото да се състезава.
Медицинското осигуряване се изразяваше в аптечка в колата на организатора, за разлика от България обаче ако тук ти трябва спешна помощ и хеликоптер, такива ще бъдат на мястото на инцидента без специални уговорки за едн и също време без значение дали е състезателен ден или не. Тоест системата работи.
Прибирането беше задължение на пилотите - тоест оправяхме се сами - дори нямаше координатор както на шумен например.
Отчитането на резултатите също беше задължение на пилотите. Всеки ден имаше краен час за ъплоудване във он-лайн скоринг платформа - highcloud.net. Няма скорер, няма кабели, няма уреди - всеки се оправя сам.
Тракинга беше препоръчителен, но не задължителен. Отново всеки се оправяше сам като си свързваше устройството по желание към еър-трибюн.
За лънч пакети изобщо не можеше и да става дума.
Накратко мотивацията за летене беше доста висока без каквито и да е глезотии за състезателите.
Положителни страни:
Организацията беше изключително лесна за самите организатори (поне според мен защото знам какво е да се занимаваш с организационна дейност на състезания), въпреки че те самите се изкарваха супер натоварени. Липсата на транспорт за мен беше недостатък, но пък позволи на организаторите да дават по-големи задачи. Болшинството пилоти бяха изключително щастливи с евтината и добра организация
Негативни страни:
Може би поради факта че съм разглезен от нашенските състезания смятах липсата на базови неща като транспорт за абсурдна. Видимата липса на организация за някой неща оставяше в сметкаджииската част от начина ми мислене леко горчив вкус от печалбарският начин на мислене на организаторите. Общо взето организаторите изискваха повече неща от пилотите отколкото предлагаха - пример - бях наказан за късен репорт - 15 мин след крайният срок от 19:00 при положение че нямаше осигурен начин за прибиране, тракинг и за капак ни пращаха в места без обхват. За репорта си бях виновен, но на въпроса ми защо няма Goal маршал който да отписва хората направили задачата ми отговориха че нямало доброволци и нагло ме питаха дали съм искал да съм доброволец, на следващият ден обаче имаше гол маршал след като 10 човека им омрънкахме света. Друго което правеше лошо впечатление е че таск комитета беше от добри пилоти които обаче имаха малко опит с летенето в района, в резултат на това всички таскове бяха не изцяло съобразени с условията и понякога изгубвахме иначе уникален ден борейки се напречно на вятъра например. Също така голяма част от точките които ползваха не бяха проверени поставяйки ни в интересни ситуации с глайдове над гористи месности и др.
Въпреки минималистичната организация обаче 60% от участниците бяха по-скоро любители които искаха да летят в състезание. Което ме наведе на мисълта че при нас мотивацията не е заради слабата организираност а заради факта че на прекалено много хора не им се занимава със състезания или са прекалено разглезени и не участват щото няма екстри. Интересното беше и настроението на пилотите на ХС лагера и на НШ. Въпреки че на лагера не случихме на особено време хората трябваше сами да вземат решения накъде и как да летят в резултат на което много хора не летяха добре защото предпочитаха да си седят в комфортната зона. На НЗ НШ обаче имаше хора които си подобряваха личните рекорди всеки ден летейки по таска просто защото бяха принудени да следват група и да опитват нови тактики. Тоест класческото състезание повишаваше нивото много по качествено от свободното летене.
Накратко за мен изводът е: - имаме нужда да организираме класически състезания - със задачи а не отворени дистанции! - хората просто трябва да си пречупят съзнанието и да разберат че само като излезеш от комфортната си зона летейки към точка към която нормално не би летял можеш да научиш нещо ново - можем да организираме състезания и с ниски бюджети като си спестим излишните екстри: Пример : излишни неща: лънч пакети, вода, тениски, препоръчителни неща : лайв тракинг, транспорт или координатор на самоорганизиран транспорт - като например на Шумен, спасители задължителни неща: - местни пилоти помагащи със изготвянето на задачите, качествени и проверени точки!
Накратко толкова - тракове от състезанието съм пуснал в Леонардото.
Поздрави от долната земя!
_________________ "Успехът не е траен, провалът не е окончателен, важна е волята да продължиш напред!" - сър. Уинстън Чърчил
Independence Dragon 3 M (бяло, черно, червено)/Advance Impress 2+ Aerodyne Massai M (червено, жълто, оранжево)/Advance Impress 2+ Advance Omega 8 - 27 (бяло, жълто, зелено)/Advance Impress 2+
Advance Omega X-Alps - 25 (зелено, бяло, синьо)/Advance Impress 2+
|