niki написа:
Наскоро ми насочиха вниманието към едно видео за безопасността в бейс джъмпинга (
https://youtu.be/f2O-Dpw0Yfc ). Там водещия (разпознах го от разни стари видеа - явно бе оцелял повечко) препоръчваше на бейс джъмперите да искарат курс по парапланеризъм.
С интерес изгледах видеото и мисля, че нещата които се говорят в него за на 100% приложими в парапланеризма а и в живота като цяло.
Според мен основният проблем с безопасността в парапланеризма е именно измамната простота и лекота с която човек може да се научи да излита с парапланер.
За разлика от Бейс джъмпинга, където се изисква и доста по-голям кураж, с парапланериа може човек да се научи да излита от доста малки височини, което води до енно измамно чувство за пълен контрол над нещата и много пилоти се впускат в големи приключения прекалено бързо след началното обучение.
За мен едно от най-важните неща които са пряко свързани с безопасността е човек да бъде честен със себе си, както и да познава възможностите си и тези на екипировката.
niki написа:
Та на сегашният ни курс се появи нова порода ученик - хем пълна противоположност на китайката, хем по нещо си приличат.
Skydiver and base jumper from California. Не се определяше като от добрите, защото още не се престрашавал да скочи от някакъв 60 метров мост, но в погледа му се четеше една скрита лудост. Сякаш не е с нас, а постоянно е някъде другаде.
На учебния баир бързо пое контрол върху процеса на обучението. Почна да се разхожда самостоятелно из баира с крилото и да излита от различни места в любимата си поза на косачка за трева - с корема надолу и подгънати крака нагоре като за свободно падане. Позата му на излитане изглежда много профи, но Иво му каза че се нарича lawn mower, защото едно неочаквано низходящо може да ти остърже корема по склона и да ти напълни устата с пръст и пясък.
Бързата му схватливост също се дължеше на опита му със спийд летенето. Имаше няколко самостоятелни полета. После се бе записал на курс по speed flying заедно с приятелката си, която първоначално се ентусиазирала, но на втория ден се размазала жестоко (счупен таз и кокали). Сега имаше нова приятелка, с която се бяха записали на курс по парапланеризъм. Тъй като първите дни му бе малко скучно, му предложих да помага с качването на екипировката на приятелката си по баира, но нещо не пое идеята, сякаш се интересуваше повече от себе си. Бързо схвана обратния старт и с нетърпение очаква полетите от високо. Реши да продължи и с курса за среднонапреднали следващата седмица и отсега с Иво гадаем какво ще ни сътвори като стигнем до спирали.
Прилика определено има, най вече заради липсата или поне ного ниското ниво на положителен страх (за който се говори във видеото за бейса). Тази липса на страх добре се вижда от камерата на каската и
https://www.youtube.com/watch?v=wUNHZDN ... e=youtu.beКитайката без проблем пуска управленията, говори по радиото и какво ли още не и това става на втория и височинен полет.
Всъщност това бе едно от нещата които най-много ме притесняваха, защото прекалената увереност обикновенно води до инциденти, но за щастие се разминахме с такива. Естествено след като видях видеото и изнесох една лекция по въпроса и се надявам поне малко нещо д аи е влязло в главата.
Подобни случай съм имал и при обучението на парапланеристи да летят с парамотор. Имал съм ученици с доста опит като парапланеристи и е много трудно човек да убеди друг човек с опит, че нещата трябва да се случват по по ралииче начин от колкото си преставя, защото все пак това е разлчен вид летене.
Аз самия съм се изкушавал да кажа на някои от моите инструктори (имам предвид паратрайка, мотоделтата и жирокоптера) "Ооо това го знам или мога", но въпреки това съм подтискал това и желание и съм се опитвал да науча нещо ново.
Между другото италианеца за които писах в предната тема също беше парашутист и се получи една интересна ситуация.
Всъщност с мен се свърза майката на приятелката му и ми обясни, че той е парашутист, делтапланерист или и тя не знае там точно какъв и търси местен пилот да му покаже местата за летене.
Уговорихме се да се видим и директно се качихме на Остроган, защото той си носеше и екипировката а и прогнозата бе супер.
Английския не му беше най-добрия, но все пак беше по добре от моя италиански и аз така разбрах нещата, че само приятелката му ще се обучава при мен а той ще и прави компания и ще си лети.
Качихме се на старта, той се приготви и с лека моя помощ по радиото излетя и даже въртя термика и се набра 200 метра над старта.
Беше много доволен от полета и от мястото и каза, че много се е изкефл, защото това му е едва втория полет с парапланер в живота.
След като се изясниха нещата отидохме на поляната за кацане и започнахе нещата от начало. Той все пак имаше опит в кайтването, но не влагаше много усилия да се усъвършенства, защото за него бе достатъчно само да може да се добере до въздуха, без оглед на това как.
Доста си поговорихе по време на курса и той започна да задава доста и уместни въпроси, което много ме радваше.
Завършихме курса с няколко височинни полета и той се справяше много добре, но определено извадих късмет, че беше разсъдлив и сдържан.
Определено си мисля, че към хора с опит в екстремните спортове трябва да се подхожда внимателно и още от самото началало да се установят определени правила, защото нещата лесно могат да излязат извън контрол.