Преди 3 седмици, сина ми направи първи самостоятелни полети с парапланер от учебния баир, та искам да споделя опит и за други летящи родители.
Преди това има около 15 полета с тандем (първия му беше на втория му рожден ден), поради което няма страх от високо.
Преди 2 години, през ноември успях да го вдигна с учебно крило Alpha 23 m2, на 5-6 метра, чрез дърпане с връв (
https://youtu.be/uWA47AnCPwI ). Стори ми се доста безопасно, въпреки че тежеше около 30 кг, а крилото бе 23 м2 - поне за двойно по-тежък пилот.
Последните години проявяваше желание за летене, колкото да се изфука пред другите деца, така че не го натисках. Миналия месец направи 10 и тъй като ни предстоеше да се разделим за известно време, реших да направим нещо запомнящо се като самостоятелен полет с парапланер. Допълнително мисля, че летенето е за предпочитане пред зомбирането пред таблета и лаптопа с игри, филми и подобни.
Първия опит бе на Розино с 18 м2 Ozone / Firefly, но тям вятъра бе крив и освен едно леко подскачане не се получи.
Втория опит бе на Дъбене, където Румен докара някакво мини крило на SkyCountry, но то бе като парашут - хем летеше бързо, хем тънеше много и единствения шанс за полет бе при силен вятър, което ми се стори опасно за първи полети на деца. Все пак Дани - сина на Румен, успя да подлитне.
Навихме сина на Наско от Иван Вазово - Боян, също да пробва. Росен със сина си Боян също дойде за гледане и снимане (
добавянето на още деца наоколо улеснява експеримента - всичко става като някаква игра.). Първия ден направи 2 полета, като го дърпах с връв за да вдигне крилото и да го ускоря за първоначалното излитане. Този път ползвахме 18 m2 FireFly, което имаше доста нормално качество на планиране:
gallery/thumbnails.php?album=223&page=1&sort=dahttps://youtu.be/nlqoDF0A-lo....
Основна критика срещу ранното пролитане на децата е че те не осъзнават полета и нямат преценките и вземането на решения като възрастните. Не съм съгласен, защото децата лесно учат нови неща, като каране на колело, ски или автомобил и са много по-умни отколкото си мислим - ясно съзнават че ако сгрешат ще ги боли.
Все пак летенето вероятно имаше психологически последици, защото вечерта Орлето се разплака, когато отново повдигна темата за смъртта. Според Учителя, летателното преживяване го е накарало да оцени и заобича живота повече, което автоматично е докарало страха от загубата на хубавите неща. За съжаление не мога да го лъжа, че смъртта е неизбежна и трябва да го оставя сам да намери отговори на въпросите си - има ли Бог и къде отлита душата ни след като умрем...
На другия ден направи още 2 полета, като само го дръпнах с ръка за да вдигне крилото и да се центрира, а после той си разбяга и литна сам, като една термика го вдигна леко над старта:
https://youtu.be/lx2BfBVdtIwВечерта бе отново емоционална, вероятно поради предстоящата ни раздяла. Защо се занимавам с летене, когато нямам свобода? Свобода за да бъдем заедно.