Ето последният вариант на
статията с добавени низходящи, насрещни и попътни пориви. Интересното е, че за разлика от случая с възходящи пориви, при насрещните пориви по-малките претоварвания се постигат при по-големи скорости. Също така, предвид емоционалните Ви реакции на получените големи стойности на претоварването, внесох една корекция относно положителната роля на срива за намаляване на Вашият дискомфорт.
Въпреки, че алтернативният анализ на Радо потвърждава нашите резултати, в общият случай той е неправителен, защото се основава на ускорението, което няма пряка връзка с претоварването. Може да има претоварване в покой, равномерно и ускорително движение. Винаги има по-малко грешки, когато работим с първоизточника -
силата, а не с продуктите му като
ускорението. Все пак за да ми се изяснят и на мен нещата, разработихме основите на въпроса за претоварването в края на статията. Енергетичният му метод на смятане също противоречи на идеята, че не съществува кинетична енергия, описана в
тази статия на Учителя по въпроса. Нещо като закачка за всички енергетици в летенето. Особено за акро пилотите на които все не им достига енергия
Увода и заключението са вдъхновяващи, но има дълбоки изводи и в други направления.
И да не пропусна полагаемото ми писане на конско и морал, самореклама, пишкомерене, ПМ, ПР или както щете го наречете.
Умея да извличам положително и от отрицателното. Така, вашите реакции ме насочват къде са неяснотите и кое е важно за пилотите. Особено полезни са въпросите, независимо дали са наивни, от страх, търсещи изгода, правокация и ткн. Всичко е част от един общ път и той изисква не по-малко респект от целите, към които се стремим. Затова започнах темата с наниза от уж случайни събития, които доведоха до разработените материали.
Имах желанието да създадем нещо като ядро последователи около Учителя, за да ускорим добиването на знания за летенето, да използваме уникалната възможност, че такъв ум, дух и душа ни осветляват невежеството в летенето и не само. Но слабият интерес към безплатните семинари, които организирахме тази година, ината към опростяване на нещата и нежеланието за вникване в сложното, липсата на адекватни коментари върху първият материал и хаотичните форумни отклонения говорят за излишно хабене на енергия и неефективност. А летенето, както и живота, до голяма степен се основават на ефективност (
макар тя да не е най-важното).
Наблюдавайки себе съм съм забелязал колко съм неефективен в своето учене, колко забравям, че дори деградирам, въпреки, че съм успял да се поизолирам от нелетателният свят и да намаля потока от ненужна и безмислена информация, която ни залива. Помага ми това, че пиша тук и там, с което си поддържам формата на мисълта. Нужни са систематични и целенасочени усилия, човек да продължи да се развива и самоусъвършенства. При мен поне летенето е работа, професия. Но важи и за вас - уикенд пилотите. Вчера един англичанин ми писа за тура, който организирам в Етиопия и щом го разпитах за опита му, на фона на 30-те години летене в далечни дестинации и рекорди като 350 км с тандем, ми направи впечатление едно изречение - I am looking for some adventure flying to rekindle my flying enthusiasm. т.е. човека директно каза, че търси приключение за да си съживи ентусиазма за летене. Това ни чака всички - и професионалисти и хоби пилоти. Насищането е естествен процес, има го навсякъде в живота. Десетата чаша вода в пустинята не е като първата. Същото важи за секса, наркотиците и рок енд рола. Консумацията като мотивация е обречена на насищане. Е, има различни техники, като да си редуваш дозите или да постиш. Но повечето летящи, като че ли са от типа хора, дето търсят максимума, катарзиса, "хем хуя в путката, хем душата в рая". Това, което работи при мен е едно непрекъснато редуване на вземане и даване в летенето и перспективата за безкрайно задълбаване в микрокосмоса и на най-обикновеният полет, без да се губи поглед към the big picture и живота като цяло. Наскоро Учителя сподели, че специализирани дисциплини като електротехника или механика могат да дадат повече реални знания и истина, отколкото боравещите с теоретична физика или математически инструментариум. Ние - парапланеристите, които летим в пограничният слой на атмосферата - брачното ложе на Небето и Земята, имаме възможността да знаем повече за метеорологията и аеродинамиката от професионалните метеоролози, авиоинженери и пилоти, независимо какво образование имаме или нямаме. Имаме рядката възможност не просто да знаем повече, но и повече да чувстваме, съзерцаваме, разбираме и обичаме Природата, да творим и пишем стихове, да флиртуваме с облаците, да рисуваме с тракове и да се леем като музика по вятъра.
Желая Ви красиви и окриляващи полети през новата година!