През ноември една ученичка изкара курс за начинаещи, последван от курс за среднонапреднали към Скайномад училището. Гмурна се в парапланериските среди и самостоятелно реши, че едно летене покрай другите в Колумбия ще й се отрази добре. От трети лица разбрахме, че още на първия полет се е окичила на дърво и е скъсала новото си крило. Това предизвика коментари, колко лошо е обучението в Скайномад и тук би било добре открито да обсъдим проблемите на обучението при нас и като цяло и препоръките за неговото подобряване. За мен особено полезни ще бъдат мненията на бивши наши ученици. Какво мислят, че още е могло да им дадем при обучението им? Има ли нещо ненужно - например теорията много ли е или малко? Има ли нужда от някакъв допълнителен курс за по-безопасно, бързо и успешно навлизане в летенето? Полезно ще е и мнението на конкурентни училища и инструктори, както и на всички пилоти, които виждат отстрани достатъчно.
Допускам, че в коментари колко е лошо обучението при нас, как на нищо не учим курсистите, как обучаваме на конвейр, колко сме комерсиални и ткн. има доза завист и интриганство или най-малкото опростяване и мързел да се вникне в сложността на процеса (който не работи, той не греши). Но приемам критиките сериозно, защото все още искаме да сме по-добри в това, което правим. Искаме да се развиваме.
Въпроса за качеството на обучението поражда 2 под въпроса: Скайномад има ли ниско качество на обучение, което може да се направи по-добре от друг инструктор, училище и методика? Курсовете на Скайномад не са ли твърде кратки и съoтветно недостатъчни за бързото и безопасно навлизане на нови пилоти в летенето?
От началото на училището сме критикувани за 6 дневните ни курсове за начинаещи. Други колеги пробваха различни схеми - ще те обучавам докато се научиш, но ще си купуваш екипировка от мен; ще те обучавам месец или година, но парите напред; ще гледаме да си засечем твойто и мойто свободно време с хубавото време за летене; ще кайтваш един месец, после два на учебния баир и после от високо. Факта е че повечето вариации на обучение отпаднаха през годините, а ние останахме с нашите 6 дневни курсове, вероятно не защото сме толкова известни и добри, а защото навреме се адаптирахме към правилата на пазара. Да, за съжаление, обучението по парапланеризъм, освен свещенна мисия е комерсиална услуга, която трябва да задоволява някакви прищевки на обществото и да се подчинява на пазарни правила. Поне, ако искаш да го правиш устойчиво години наред.
Първоначално, Скайномад училището бе създадено да обучава и води чужденци в България. Тогава българските пилоти масово се обучаваха от приятели и пазара на курсове и екипировка бе нищожен. Постепенно си създадохме международно име и след повишаване благосъстоянието на българите, почнаха да ни търсят и нашенци (в една статия на Капитал пишеше, че класическата схема да пробиеш в България е първо да пробиеш навън). Получаваха се и продължават да се получават смесени курсове от българи и чужденци с приятен дух и прогрес. Само, че лъснаха някои разлики. Чужденците, особено тези, които живеят на смотани за летене места, имат проблем със свободното време и малка част могат да си позволят да дойдат да се обучават за повече от 1-2 седмици. После масово могат да заделят 1-2 седмици за летене за годината и толкова. Не е малък дела и на тези, които се отказват, защото разбират че нямат достатъчно свободно време за безопасно практикуване на летенето. Отказват се, но все пак са доволни, че са опитали нещо хубаво. Българите, от друга страна имат хубави места и условия за летене почти всеки уикенд и увлечени от летящи приятели и летящото общество искат бързо да навлезат в летенето. И едните и другите получават една и съща услуга. И едните и другите са предупреждавани, че по време на 6 дневния курс за начинаещи няма време за учене на гръбен старт, защото полетите от високо и тренирането на заходите са по-важни. И на едните и на другите сме препоръчвали да кайтват на поляна или стадион като си купят екипировка. Но, докато чужденците нямат големи очаквания, то част от българите отиват на следващия ден на старта, виждат или чуват че морето не е до колене и почват да разбират, че не може да си самостоятелен пилот за 6 дни обучение. Въпреки, че още в началото на курса натъртваме, че това е дълъг процес и на този курс ще се запознаят с основни техники на излитане, заходи и кацане. В последствие се опитваме да компенсираме българите с платено или безплатно допълнително наблюдение, отзивчиви сме за въпроси и съвети, посочваме им към кого да се присъединят и къде е добре да летят. Но явно това не е достатъчно. Основна слабост на първоначалното ни обучение е липсата на кайтване и добрия контрол на крилото. За сега не смятаме да променяме структурата и продължителността на курсовете си. Най-малкото, защото понякога ни се появяват ученици от произволни места по света, за които 1-2 седмици курс при нас може да е единствената възможност за обучение преди да се приберат в къщи и това да ги научим на заходи, как да се справят с колапси и да бягат от Цб е по-важно от това да имат добър гръбен старт. Това, което можем да направим е допълнително 2-3 дневно обучение по кайтване и гръбни стартове. Друг вариант е да взаимстваме от солидарната английска система. Там между другото, еквивалента на курса ни за начинаещ и курса за средно напреднал са съответно Elementary Pilot и Club Pilot курс и са с малко по-малка продължителност и взискателност от това което ние предлагаме. Та в Англия има много клубове и към почти всички от тях има т.нар. coaches - треньори - това са пилоти, които минават безплатно обучение и безплатно помагат на младите пилоти да навлязат безопасно в летенето, запознават ги с особеностите на местните стартове и ткн. Английската федерация постоянно им организира курсове и ги насърчава, защото те са връзката между училищата и клубовете (групичките пилоти) т.е. връзката между нас и вас - пилотите. Да, скептиците ще кажат, къде са англичаните, къде сме ние. То няма държава, пък камо ли национален аеро клуб. Егоистите ще кажат, да бе, едва се освободих уикенда да летя, а не да кибича на поляната да кайтвам с някакъв новобранец. Завистниците ще добавят, да бе, аз да уча някой на неблагодарното кайтване, докато тия от Скайномад си правят кефа по баирите, че и кинти изкарват.
Да, обучението е сложно, трудоемко и неблагодарно. Трудно е да мотивираш някой да бъде инструктор, когато като тандемен пилот изкарва в пъти повече и то с минимален риск. Все пак отстъпете назад и вижте голямата картина. Както Европа не може да бъде безучастна към давенето на хиляди устремени към нея имигранти, така и вие не може да се фукате с полети по соц мрежите, пък да очаквате че няма да имате последователи, които понякога да ви развалят пейзажа. Огледайте се около вас, помислете за решения. Във всяка голяма група пилоти фенове на даден старт все ще има някой, който би помогнал в приобщаването на нов пилот, би го посъветвал, предпазил (дори и да не му търсят съвета). Ако е нужно, може да организираме някакво обучение или стажуване при нас за подобни треньори/помощник инструктори. Мисля, че ако помощта им при въвеждането на млад пилот или преподаването на кайтване е на ниво, то може да им се плаща за усилията и времето.
_________________ www.nest.bg
|