Дачи, още едно "научно" обяснение
Топлинният режим на атмосферата зависи преди всичко от енергията получавана от слънцето, топлообмена между земната повърхност, атмосферата и космическото пространство. Преминавайки почти безпрепятствено през всички слоеве на атмосферата, слънчевите лъчи достигат до земната повърхност и отдават енергията която носят. Нагрявайки се, земната повърхност започва да отдава топлина и да загрява въздуха до нея, като температурата започва да се покачва.
През нощта се наблюдава обратният процес, земната повърхност изстива по-бързо и започва да приема топлина от околният въздух, който отдавайки топлината си от своя страна също започва да изстива.
Друг начин за изменение на температурата е хоризонталния пренос на въздух от други райони с различна от него температура, наречен Адвекция . Голямо влияние указва и характера на земната повърхност. Поглъщането на топлина на сушата е значително по-малко от това на водните басейни. Загряването на повърхностния слой на почвата е на малка дълбочина и той бързо се прегрява, като започва да отдава топлината си на въздуха, докато водните пространства поглъщат и акумулират топлина на значително по голяма дълбочина, дължащо се на подвижността на водата. Тези особености оказват много голямо влияние на денонощният и годишен ход на температурата на въздуха и определят някой особености на движението на атмосферата.
Изменението на температурата на въздуха с височина на определено разстояние ( най-често 100 метра ), се нарича Вертикален градиент на температурата . Средното понижение на температурата в тропосферата е 0,6° С / 100 м. В действителност вертикалният градиент на температурата има най-различни стойности зависещи от височината на която се намира. Понякога той има отрицателна стойност наречена Инверсия , където температурата се повишава във височина, или постоянна стойност - Изотермия - температурата не се променя и остава същата във височина.
Атмосферата е неустойчива ако температурата в нея се понижава по-бързо от температурата на издигащия се обем въздух т. е. ако вертикалният температурен градиент е по-голям от 1°/100 м. Тогава движещият се нагоре въздух попада в среда с по-ниска температура и продължава движението си на горе. Обратно, ако вертикалният градиент на температурата е по-малък от 1°/100 м, атмосферата е устойчива, защото изстива по-бавно от издигащият се обем въздух и се оказва по-топла от него. С особена устойчивост се характеризират слоевете на изотермиите и инверсиите. До тук описаните условия съществуват във въздушният пласт под нивото на кондензация на водните пари. Когато въздуха достигне нивото на кондензация или нивото на облаците, то там процесите започват да протичат в условията на влажната адиабанта. Там вертикалните течения се нуждаят от по-ниска температура и процесите са много по интензивни. За това може да съдим по вертикалните течения вътре в облаците, който са много по-силни от тези извън тях. Общо взето, сухото устойчиво равновесие се среща предимно до височината на базата на облаците през лятото, когато земната повърхност е силно нагрята и по-топла от въздуха на голяма височина. Влажно неустойчивото равновесие обхваща 1/2 от тропосферата и затова възходящо течение което е достигнало нивото на кондензация, лесно прониква и на по-голяма височина.
http://www.geocities.com/vancho1955/temp_bg.html
Пак същите въпроси, приблизително, като за конвергенцията - малко повече практическо приложение в местни условия, от опит, ако може 