Ентропия в Етиопия
Казват, че десетата чаша вода в пустинята, не е като първата.
До сега не съм имал толкова колебателна за ходене за летене, както за третото ми пътешествие в Етиопия. След плодотворните първи две години (
viewtopic.php?f=1&t=5619 viewtopic.php?f=1&t=6366 ) се чудех има ли какво още да намеря, какво още да ме впечатли. Вече имам представа за терена, условията и хората. Обобщих опита в един сайт (
http://skynomad.com/ethiopia/ ), а той взе че заживя собствен живот. Някои го коментираха като расистки и обиден към местните, други казаха, че съжаление негативните неща верни. Няколко бивши ученици се заинтригуваха, но високата цена на транспорта (100 USD на ден) ме караше да мисля, че е още рано за парапланеризъм в Етиопия. Нека махнат тези 200% мито внос на автомобили.
Накрая Джози (същата оная австралийка дето чистеше старта на Войнягово) гледа един филм за велопътешествие в Етиопия и си купи самолетните билети. Получи се верижна реакция и останалите също се решиха. Е, и аз ги побутнах като им предложих да ги водя без пари. От тях транспорта, от мен воденето с уговорката, че може да скъсам синджира в някой хубав ден. Също така имаме идея да проверим 2-3 нови места за летене...
Билетите с Egypt air бяха леко поевтинели - 470 евро в двете посоки.
След трескаво отхвърляне на задачи, зимата дойде в Сопот и on the road again.
Градски автобус до Карлово. После друг до Пловдив (Благодаря на Митко архитекта, че ми отслужи с чифт карабинери, че бях забравил моите - не мога да стигна шеметизма на Ясен, но се старая). Билета до Истанбул бе същите 40 лева, но като влезох в автобуса на Метро имаше нещо различно. Осъзнах го щом седнах в широката комфотна седалка с екранче отпред - бяха се отказали от 4-тия ред седалки и бе приятно просторно. Време бе машините да се съобразяват с хората, а не хората с машините.
Първото метро в Истабул тръгва в 5:30 и струва същите 3 лири.
На летището пак се бе обособил ъгъла за спящи по пейките. Спях, въртях се, писах 12 часа докато дойде време за самолета.
Интересно е да чета египетски вестник веднъж годишно. Първата година тъкмо бяха свалили Мубарак и се провеждаха първите демократични избори. Втората - почваха безредици заради Мюсюлманските братя и налагането на ислямизма. Сега съдеха Морси и готвеха един генерала превратаджия за президент.
А Адис, отново проверка на пръстите и снимка. Никой не се заинтересува дали имам нещо за деклариране (предимството на нощния полет и бялата кожа).
На летището чаках още 3 часа, за да не си търся хотела тежко натоварен по тъмните улички на града. Наоколо имаше тълпи местни - май са част от вълната депортирани от Арабия етиопци. Не ги щат за да създават работа на местните. Мисля, че в глобален мащаб сме подминали пик на свободно движение през границите. Сякаш идват години на национализъм и ксенофобия.
Докато чаках на летището, отново изпаднах в дилема за това цялото пътуване. Сигурно е от възраста.
Но щом се развидели и излезох навън ме лъхна оная миризма - на всичко.
Цветя, пикня, хора, животни, машини. Защо изведнъж се почувствах добре? Сяках миризмата ми каза - много мислиш, отпусни се, пусни се по теченията и ги направлявай леко с върха на пръстите...
.. След 20 минути ходене сред никнещи строежи на модерни сгради се качих на един достоен за филм автобус и стигнах Таиту. Хотела си бе същата дупка - биде без седало, разбити плочки, капеща мазилка. За 15 лева толкова. Вече съм му свикнал. Дори го харесвам заради вътрешния, който го прави оазис сред околната лудница.
Срещнах едни германци тръгнали с 20 годишни трошки Нисан за Кейп Таун (tapetoafrica). Разказаха за ферибота от Турция за Израел и заобикалянето на Газа през Червено море до Египет. Няколко дена на митницата и безпроблемен транспорт през Судан до Етиопия.
На обяд се срещнах с двама местни бизнесмени - искат да развиват парапланеризъм, но най-важното бе че искат да летят. Бяха си стъпили на краката и търсят кеф с елементи на бизнес или бизнес с елементи на кеф. Без особено предпочитание. Каквото излезе. Допаднаха ми. Утре отиваме да облетя планината Йерер, която мислят да разработят.
Преди да се разделим им показах един кумулус с думите - там е Рая.
1 февруари
След сутрешното уреждане на транспорта за учениците (
намериха се изгубените ми шофьорска книжка и лична карта от лани), потеглихме за Йерер. Адис се разраства неимоверно и даже в събота сутрин имаше задръствания по пътя. Накрая стигнахме планината. Готини тревисти склонове, но във ветровитата зона на Rift Valley и вътре в кръга на самолетите от летището.
Направих един кратък полет и май добре че се удавих в началото на дълга облачна улица, защото вятъра ме тикаше към Адис, а там щях да имам проблеми ако кацна.
През цялото време над платото над Адис имаше нечовешки кумулуси.