Сутринта в Лалибела бе мътно, с облаци и никакво слънце. Привиквайки към ежедневните трансформации, изчакахме и към обед се качихме на платото над града. Преди 2-3 седмици французите дето ги засекох в Дебре Либанос и Фиче, бяха минали от тук, защото местните шерпи поискаха по 20 лева да ни качат раниците, колкото им били дали те. Все пак хората спят в Шератон в Адис. Какво друго да очакваш?
Естествено с лек пазарлък и демонстрация на непукизъм, възстановихме миналогодишната цена и за 2.50 на раница поехме нагоре.
Миналогодишния старт си работеше както обичайно, докато всичко наоколо бе роторливо от ръба на платото.
Набрах се лесно и се помотах докато излети ученика.
После се опитах да влеза по реброто навътре в планината, но нещо не работеше и на около 100 метра над склона реших да пусна в поветрената страна, защото бе южна и като че ли облаците горе се захранваха от юг.
Размина ми се турбото, но доста позатънах преди да хвана следващото качване. А то бе някво странно, защото на моменти крилото ми не искаше да завива ни наляво, ни надясно.
По-горе нещата се поизясниха. Атакувах пак реброто, но не директно, а навлизане по-навътре към планината, в следствие на което загубих височина и пак се отказах да не изям шамарите на СЗ вятър.
При следващото набиране вече бях по-високо, макар и малко да ме достраша когато страните на облака под който се намирах, падаха надолу около мен, като сферичните фонтанчета в центъра на Плевен. И този път тактиката за излизане от силното качване срещу вятъра ми спести излишни турбуленции.
Пуснах през платото и от другата страна зачаках ученика, който тръгна след мен, но доста по-ниско.
Помислих си, че ако в бъдеще водя хора на прелети в Етиопия ще трябва да си взема по-споко крило, че с омегата не мога да кацам навсякъде, ако се наложи да спасявам някого.
Ученика прелетя платото, но загуби доста височина и позатъна преди да излезе от наветрената страна на склона. Основната му грешка бе че завърташе веднага термиките, вместо да навлезе добре срещу вятъра и да хване по-силните качвания.
По едно време кацна на склона по-който стържеше и ми се стори че бе с голяма скорост. Не ми отговори на радиото ( в последствие се оказа че още рано рано ми е свършила батерията, защото бях забравил да го изключа от предния полет).
Тъй като първоначалната ни уговорка бе той да плаща транспорта, а ние да летим и кацаме заедно, аз се върнах назад за да кацна до него.
По едно време крилото ми сравнително бавно тръгна за подкова. Дръпнах спирачките да го спра, но то продължи по собствена програма и изведнъж едната половина се навря под другата и затегна здраво в спортните върви. Имам опит с истерично свирене на арфа - подръпване на всякакви върви с цел отплитане на крилото, но бързо разбрах че нямам шанс.
Между временно другото полукрило се опитваше да се насвири в спирала, или да се срине като го спирах. Границата бе много тънка и въпреки че съм имал кацане с половин крило, реших да не рискувам в тия турбулентни условия.
Бях на около 300 метра над терена и нямах време за експерименти със срив.
Хвърлих запасния, който се отвори веднага. Почнах да събирам крилото, но бе бавно защото спортните върви се плъзгаха през ръкавиците ми. По едно време крилото почна да се върти асиметрично и да удря запасния. Успях да го укротя, като работех предимно със задните върви, които досриваха и изпразваха крилото.
Събрах го, огледах се, приритах 2-3 пъти да загрея краката и БАМ! Посрещнах земята вертикално с крака, изпращяха ми разни стави и прешлени и в следващия момент се почувствах като сплескана жаба на асфалт.
Боли! Какво? Жив!
За щастие паднах далеч от изобилните за Етиопия камъни. Тежкия фотоапарат ме бе ударил по гърдите - вляво от диафрагмата и все още дишам плоско и си търся поза в която ме боли по-малко. Освен това, натъртването в левия бут и леката болка в дясното рамо, нямам други поражения.
После дойдоха дежурните местни. Бях доста апатичен да обърна внимание на опитите им да изпросят нещо.
Събрах си екипировката и намерих ученика, който си бе навехнал глезена, но не бе видял нищо от моята случка.
Все пак бе жизнерадостно настроение от приключението и ме заместваше в комуникацията с местните.
Бяха му дали една тояга да се подпира, а той после нае човека да му носи раницата срещу 2 лева. Другите се опитаха и на мен да ми дадат тояга, с надеждата че ще ги наема за шерпи, но краката ми бяха здрави и устоях на изкушението.
Когато преди местните са ми досаждали с опитите си за просия, съм си мислел че нямам нищо против да ми вземат всичко ако се пребия някъде. Само че сега ще трябва да почакат.
Тръгнахме към ръба с идеята да излетим отново, но изглеждаше роторливо, а междувременно дойде шофьора ни.
Насладих се на панорамния път, докато пъшках наум в джипа и междувременно набелязах 2-3 нови старта.
Изводи и сравнително безплатни уроци:
- след 2-3000 часа и 15 години летене, бях горд че не съм имал съществени инциденти при прелетите. Предните два запасни ги бях хвърлил при акро простотии. Преди няколко години по време на Skynomad Open, Годфри също хвърли първия си запасен след 15-20 години и 4-6000 часа нальот
- задължително по-голям размер запасен. по-бавното сработване на големия запасен е пренебрежимо малко, а комфорта при приземяването е много по-голям. Това важи особено за високопланински терени, където въздуха е разреден и снижението по-голямо. Не съм сигурен дали в тези турбулентни условия има полза от управляем запасен (тип рогало). Не съм летял/падал с такъв. На 50 метра от мястото ми на приземяване се образуваха вихрушки, а вятъра бе подозрително силен ЮЗ при силно изразен СЗ.
- глупаво е да се олекотява екипировката и да се лети без протектор в сбруята и каска на главата. Този път се размина, ама следващия ...
- нямам застраховка което би създало проблеми при евентуални спасявания, лечения и транспорт
- почвам да разбирам шуменци, които си летят точилките в равнината и не искат да си развалят спокойствието с полети на Сопот. Досега летях в равнинни условия, но Лалибела си е като Сопот в Етиопски мащаби и без късметлийските за приземяване гори.
- имам и други изводи относно ръбове в моя характер, но тях ще си ги оставя за размисъл
п.с. по някаква случайност контейнера на запасния се бе оплел във вървите на крилото, така че ако нямам усложнения с болката в гърдите, ще си прескатая запасния и ще продължа с етиопската програма.
leonardo/flight/4828