Leonardo | ФОТО
Дата и час: Чет Мар 28, 2024 12:07 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 32 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Чет Дек 13, 2012 7:24 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Доста мислех дали да се завърна в Етиопия: От една страна имам доста работа на компютъра и зимата с уютно напалената печка щеше да е доста вдъхновяваща. От друга страна заради стреса и сезонната заетост имам нужда от разпускащо летене и приключения. Пък може пък и някаква работа да излезе.
Вечерта на заминаването, Орлето дълго плака разтревожен че може да не се върна или нещо да пострадам.
Как да му обясня че отивам да изкарвам пари, като постоянно му натяквам че парите не са най-важното в живота?
Как да му обясня защо поемам рискове след като най-важно е да сме живи и здрави?
С годините все повече осъзнавам колко сложен е живота. И понеже сме кодирани да оптимизираме, ние все се опитваме да опростим нещата и се задръстваме с противоречия. Правим света полярен. Да бъде или да не бъде!
Може би затова религиите се гневят на хората че се вживяват в ролята на бог и решават кое е добро и кое зло от върха на дребните им призмички и късите отсечки на времето в които живеят.

Не знам защо съм тук? Не знам какво искам! Ще се пусна по течението и ще се оставя да бъда правокиран...
.....

Тъкмо заваля приказен сняг и потеглих на път. Естествено направих прогноза за да се успокоя че снеговалежите се изнасят на СИ и няма да проблем по пътя.
Цената на билета от Пловдив до Истанбул не бе мръднала за последните години. За 40 лева се возиш в комфортен автобус на фирма Метро. Има телевизия, закуска, вода и май че по-малко го провярават по границите.
Истанбул си е Истанбул. Огромен модерен град който кипи от живот. На автогарата обмених лева за лири 1:1 за да си купя билет за метрото (бяха го удвоили на 3 лева). Тъй като миналата година една чистачка почна да досажда когато се опитах да поспя в чакалнята на автогарата, реших да отида на летището и там да дремя и мотам 8-10 часа докато дойде време за полета.
На летището имаше същите количества хора, но сега ми изглеждаха по-увяхнали и примирени. Кича и суетата се бяха превърнали в стандарт, но като че ли вече свикнахме. Може би защото всеки опит да направиш нещо различно захранва цялата тая индустрия. Оригиналното се забелязва, превръща се в култ, маркетира се, клонира, окешава, консумира и накрая посивява. Мисля че в цялото това надвикване, най-добре е да се помълчи.
Мисля че този форум също е добра школа по мълчание. По-добре да се мълчи, отколкото да се приказват празни приказки. Приятно е когато мълчиш с някой друг. С още малко тренировки идва и блаженното мълчание със себе си.
..
.
....
...
.
..

Но позволете да наруша мълчанието и да продължа със своите впечатления. Ако не за друго, то поне надявам се да има някакви полезни данни за други пътешественици или просто пътешествие за тези които не могат да пътуват.
...
Докато чакахме самолета за Кайро, един от пътниците - явно мюсюлманин стана и почна да се моли. Друг, да не остане по назад също стана и почна да се моли. Направи 5 пъти повече поклони отколкото първия, който между другото след молитвата се разплу на стола и се въртеше наляво и надясно. Ако молитвата е начин за свързване с Бога, то би трябвало това състояние да бъде дълбоко и дълготрайно. Има нещо фалшиво в рутинното молене. Може би затова арабите се ядосаха на онзи филм за Мохамед - защото изкарва наяве разни вътрешни противоречия и религиозни лицемерия.
По-късно и трети започна да се моли. Тъй като в този момент залязваше слънцето, веднага установих около 30 градуса разлика в курса на молитвите. Замислих се и видях нов парадокс. Обикновено човек се моли в трудни за него ситуации, когато не знае къде се намира и загуби пътя и посоката. Само че защо се молят мюсюлманите, когато във всеки момент трябва да знаят своето местонахождение за да се поклонят към Мека?
...
Качихме се на самолета и се настанихме по местата. По едно време по интеркома извикаха господин Николай. Огледах се и тъй като никой не реагираше реших че става въпрос за мен и отидох към изхода. Другите пътници ме гледаха съчувствено, а един ми пожела успех. Предполагам че бързо им се е сменило отношението към мен когато разбрахме че ме повишават в 1-ва класа. Един от тазгодишните ни ученици - Амр е капитан в Егитеските авиолинии и се е обадил на колегите да ми угаждат. Приемам го като награда че съм откровен с хората. По време на курса казах на Амр че цял живот е ходил твърде спокойно по твърде хоризонтални повърхности и краката му са слаби за парапланеризъм. Препоръчах му укрепващи спортове като тенис и бягане, ако иска да продължи..
...
Докато чаках удобно отпред, около кабината цареше някаква суетня. Оказа се че има лек технически проблем и ни свалиха от самолета докато го отстранят. В чакалнята, тълпата тъкмо почна да нервничи и ни организираха вечеря в ресторантската част на летището. Хората се поуспокоиха, но така или иначе излетяхме с 5 часа закъснение. Вкусната вечеря в самолета не можеше да притъпи притесненията ми за изпуснатата връзка от Кайро към Адис. След като пристигнах се втурнах към гишето и за щастие след час ме прехвърлиха на полет на Етиопските авиолинии заедно с багажа (Явно има полза от това повечето авиокомпании да членуват в някакъв Star Aliance, щото има яко разцъкване на полети и пасажери).
Вероятно като компенсация за закъснението, ни настаниха в празната първа класа под грижите на хубавите етиопски стюардеси. Казвам настаниха защото имаше едно момиче от Малауи, което също сменяше полети. Тя учеше медицина в Турция. Каза че и е било трудно да научи турски. Разпитах я за тази страна затворена между Танзания, Мозамбик и още нещо. От ЮАР си спомням една песен в която се пееше за планините на Малауи. Момичето каза че са много гористи, така че май няма нужда да се ходи за летене там. За разлика от повечето африкански държави, там имат действаща демокрация с регулярна смяна на правителствата. Имат си проблеми като поскъпване на стоките и инфлация, ама явно глобализацията изравнява нещата щом един общопрактикуващ доктор взима по 350-400 долара заплата на месец.
През нощта спах добре упоен от шампанското което ни сервираха, а на изгрев след закуската се залепих за прозореца за да сравня запомненото от Google Earth с реалността.
В Леонардото ще пусна трака от захода на самолета, за избягване на конфликти при търсене на нови места за летене. Височината не е вярна заради изкуственото налягане в самолета.
....
Към 7-8 сутринта кацнахме в Адис. Никакви проблеми с багажа или визата. Топъл летен ден. Понеже не съм наясно с финансите не склоних на рекета на маршрутките и походих 2 часа от летището до хотела в центъра тежко натоварен отпред и отзад. Поизпотих се и ми излезоха плюски от новите обувки и грапавите чорапи, но нали трябва да се тренира.
Града се разрастваше. Нови сгради, трафик, хора...
Нощувката в хотел Таиту е от 12 лева на вечер. Май са го позанемарили хотела. Ще отседна 2 вечери и после ще отида да огледам Дебре Либанос за летене преди да реша къде да се базирам дългосрочно.
За около 65 лева си купих USB модем и се надявам чрез него да поддържам връзка със света.
..........................

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +32 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Чет Дек 13, 2012 9:16 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Сеп 05, 2007 10:44 am
Мнения: 457
Местоположение: София, etc.
niki написа:
Понеже не съм наясно с финансите не склоних на рекета на маршрутките и походих 2 часа от летището до хотела в центъра тежко натоварен отпред и отзад. Поизпотих се и ми излезоха плюски от новите обувки и грапавите чорапи, но нали трябва да се тренира.


Е на тва най-много се смях! Евала за текста, Йотов - респект, както обикновенно. Да се увардуваш, и най-вече - да се забавляваш качествено и ваканционно в красивия, леко дрипав, циганлив, и авантюристично-вълнуващ етиопски цирк на живота! Поне така си го представям де. И хайде моля те доведи някоя етиопска принцеса да й се радвам и да пием бяло вино с нея на вилата ти по залез слънце в някой топъл пролетен ден - тия вълшебни етиопки са едни от най-красивите жени които съм виждал по света; вълшебен цвят на кафе, и форми, и пропорции, и грация, ти казвам, и ти го знаеш още по-добре, така че хайде не бъди срамежлив и си представи твоята лична балканска еротико-поетика на някоя, ти си чаровен, доста сила ще й трябва да устои на твоята грация, и ще устоява, устоява, и ще падне накрая леко и грациозно и даже съвсем безболезнено, като африканска антилопа уцелена в нежното антилопско сърце от стрелата на българския крилат Купидон. Успех, амиго! И пак да се обаждаш!


Върнете се в началото
  Профил    +16 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Пет Дек 14, 2012 8:46 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Яну 20, 2011 1:15 pm
Мнения: 79
Здравей Ники
Изключително се радвам,че имам възможноста да чета отново за преживяванията ти!Точно от това имаме нужда през отегчаващите зимни месеци,чрез уникалния ти стил на писане.С удоволствие чета разказите на всеки и откривам,колко сме богати не само с летенето,а и с романтизма и вътрешната красота на всеки от вас.След като се пренесах заедно с теб до Етиопия се възхитих и смях от сърце на пожеланията и сексуалната картина на Ясен.Тези задочни диалози са толкова живи и цветисти,че понякога ми се иска да ги събирам в албум.Това пожелание на Ясен със сигурност ,ще си го запиша и ще го изпращам с картички за празниците.
Пожелавам ти същото като Ясен,защото не мога да измисля нещо по савършенно!


Върнете се в началото
  Профил    +5 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Вто Дек 18, 2012 5:00 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Благодаря ви за пожеланията, но си имам българска етиопка и то от Бургас!
А ти Ясене, като влезе в А група гледай да не си загубиш закваската. Не забравяй вкуса на суровото и се завръщай към дивото. Между другото вечера видях една етиопка дето много приличаше на теб :-)
...
Тук се опитвам да си партнирам с една туристическа фирма. Сега аз съм на ход в търсене на перфектното място. Само че нещо не мога да го намеря въпреки привидното изобилие. Все се стига до някакви компромиси.
Засега най-добро летене имаше в Лалибела. Там всеки ден ставаше но трябваше да се ходи час пеш до старта, доста отдалечено е от Адис (700 км+) и има няколко черни пътя насам натам.
Дежен също бе е хубав като условия и и асфалтовия път между старта и кацалката, но като усили СИ вятър не можеш да се добереш до платото за по-дълъг прелет.
Източната планинска верига става само за реене защото там още не се е трансформирала въздушната маса от Афар и Арабско море.
Така май ще се установя в района на Фиче - град с около 20 000 души намиращ се на 100 км от Адис на главния път за Бахир Дар. Намерих си хотел на кръстопътя за 45 бир. Стаята не е много шумна. Желязна врата и решетки. Има си
тоалетна с баня. Естествено без вода - само кофа с канче. За 4 лева толкова! Няма комари, но май има бълхи в леглото. Видях 2 малки хлебарки, но се надявам странния паяк в банята да контролира полулацията им.
Първия ден при пристигането пробвах прехваления Дебре Либанос и се удавих. Имаше някакви термики около старта, но се полъгах да пусна по-ръба на платото към по-слънчевия склон на север, който се оказа в ротора на някакъв местен СЗ вятър. Затънах и кацнах на една от долните тераси. Иска се добра преценка за обтичането на терена от вятъра, за да не се издъниш в някой от каменните зидове в ротор или гръбен вятър и да кацнеш максимално високо за да ходиш по-малко пеш нагоре.
Щом кацнах веднага се появиха дежурните фенове, а един с вид на професионалист предложи да ми наси крилото до горе за 50 стотинки. Съгласих се тъй като нямах идея откъде пътеката изкачва 100 метров скален венец. В горната си част наистина стана интересно как бяха вкопали пътека в скалата, а на места имаше почти вертикално изкачване с метален парапет и вкопани в скалата стъпала (при цялата местна досада трябва да съм им благодарен за всяка пътечка, която са прекарали. Може би са прави да искат пари като им кацне някой парашутист като мене.)
Носача ми доста се поизмори и почнах да се чудя дали за 5 бир (50 стотинки) може да си купи достатъчно храна да
компенсира енергията която е изразходвал по носенето и катеренето. Учудването ми не трая дълго, защото щом стигнахме пътя се оказа че сме били разбрали за 50 бир (5 лева). И се почна един лют пазарлък. Опитвах се да му обясня как долу ясно с пръстите си на ръцете ми показа че ще носи за 5 бир. Предложих му 15, но той не се съгласи и аз реших да видя как ще се развие ситуацията, защото той комично сочеше към изпарилата се пот под мишниците му за да покаже колко му е било трудно. После се опитваше да спира някакви маршрутки да ги вербува за преводач на нашия казус. Естествено всеки си бързаше по пътя и никой не му обърна внимание. Накрая почна да спира минувачи и да им разказва своята версия като все по-ожесточено изписваше цифрата 50 с остър камък по кожата на ръката си. От миналогодишните приключения си спомних за съдийската роля на тълпата и реших че ситуацията може да излезе извън контрол. Накарах го да ме последва и отидохме в близкия Германо-Етиопски парк хотел. Там хванах един барман за преводач и го помолих да му каже че когато правиш бизнес трябва да си държиш на първоначалната уговорка дори и после да разбираш че си се набутал. Показах му как с пръсти се показват 5 бир, 15 бир или 50 бир, така че не приемам недоразумението за причинено от езиковата бариера. Накрая за 20 бир си стиснахме ръцете и всеки си продължи по пътя. Извода от цялата история бе че друг път за по-голяма яснота е по-добре да покажеш парите за които се пазариш предварително.
Нощувките в германо-етиопския хотел са около 30-40 лева, така че хванах маршрутката за Фиче и там един полицай ме упъти за въпросния хотел.
Преди Фиче имаше една любопитна картинка - обширно военно поделение със съборена ограда, но с порта и въоръжена охрана до нея. Явно и тук закриват военни поделения.
На другия ден (16-ти декември) отидох до съседното селище - Дъгем. Там още от Google Earth бях набелязал две потенциални места. Едното беше хълм с радиокомуникации, висок около 400 метра на СИ, а от другите страни имаше
различни други хълмове. Малко наподобява новоселските баири, като въпросния хълм е най-високата част на този район на платото - 3500 м нмв.
Другото потенциално място бе на ръба на платото северно от Дъгем с някакъв чер път надолу.
Хълма с радиоантената бе по-близо, така че тръгнах първо него да пробвам. Едни хлапета разпознаха "парашута" и
тръгнаха ентусиазирани с мен нагоре като ми спестиха няколко завоя на пътя догоре. Пътя е проходим за джипка, но
трябват грижи заради мощната ерозия в плодородната вулканична почва. На върха се открива страхотна панорама. Расте приятно миришещия етиопски чай. Заобиколихме оградата на антените и зачакахме на една малка площадка. От предния ден видях как мястото помпеше добри облаци, но късно се усетих да излетя навреме преди да засенчи. Преди това игнорирах махащите с крила птици които набираха по-бързо от обичайното. Свикнал съм като видя птица, тя да спре да маха с крила щом влезе в качване. Явно тези тука си имаха специална техника на пилотиране. Пазача от антената потвърди че обичайната посока на вятър е от изток. Клоните на едно дърво също. Само че заради засенчването почна да духа някакъв гръб. Зачаках и щом се появи слънчево петно отдолу опитах да излетя. Само че спортните върви и по-трудното пълнене на омегата си бяха проблем при тоя слаб вятър. Накрая с помощта на децата успях да вдигна крилото и се хвърлих от скалата в низходящото отпред. На около 100 метра от земята, на границата на слънцето и сянката хванах една термика със странна траектория, а щом изчезна отидох над хълма който добре се нагряваше от юг. Докато се лутах един орел дойде за проверка, но след 2 витки ме остави да си обработвам спокойно термиката над антената. Тя бързо се обедини с други термики и вече лесно се набрах до облака отгоре. Поколебах се дали да не пусна към облаците на ЮИ към Чанчо.
После реших да пусна по вятъра на запад по протежелнието на пътя за Гохатсьон, където лесно щях да хвана транспорт наобратно. Полюбивах се на едни сферични хълмове, на платото и каньоните.
След около 10 км имах странна турбуленция. Въобще не ми се мислеше за приземяване с малкия ми запасен в разредения на такава височина въздух. Явно мястото от което излетях бе термичен център за района и при опити за отдалечаване от него все имах някакви насрещни ветрове. Смених програмата и реших да се разходя из района и да огледам другите места за летене, за които иначе трябваше да походя поне 5-6 часа. Цементената фабрика която бях набелязал въобще не бе на ръба на платото. Нататък дори нямаше някаква свястна денивилация за читаво място за излитане. Другото потенциално място на север бе доста гористо, наистина имаше чер път до него но не успях да го стигна заради насрещния вятър (преди да излетя децата ми казаха че там било опасно заради дивите животни. Говореха за лъв, но предполагам че става въпрос за леопард). Пуснах към Фиче. Пореях на един склон. Отказах се да пусна в ротора на ридовете при тия странни ветрове и кацнах на около 5 километра от града.
Тъй като всеки ден се увеличаваше влагата, реших че вчерашното място ще засенчи рано и реших да отида да изследвам друго място което си бях набелязал - Леми. Намира се на един полуостров на северната част на платото. Надявах се че местния СЗ вятър към платото ще се събере с основния И вятър и ще излезе добро летене.
За 15 бир хванах маршрутка за Мъкутери, а от там за 30 бир хванах автобус за Леми и Алем Кътема. Явно за 50
километровия страничен път си хващат по-голяма амортизация за разлика от основните асфалтови и изпилени от
конкуренция пътища. В автобуса обяснявах че съм парашутист и ще скачам в каньона. Мисля че помага местните да ме приемат по-благосклонно. Един човек ми даде телефона си да му се обадя ако имам проблеми. Исках същия ден да се върна обратно във Фиче, но повечето казваха че няма друг транспорт наобратно, така че бях благодарен на човека който ми предложи помощта си, защото не гъмжеше от хотели в Леми.
2-3 километра от града стигнахме края на платото и слезох от автобуса. Нямаше никой и спокойно си избрах място за сране и излитане (след кацане заради обичайната тълпа няма възможност за естествени нужди). Беше към 11, имаше облаци отгоре и предния ден видях как облаците по-късно в тоя район изчезнаха вероятно заради нахлуването на долинния вятър. Излетях в добър порив, който се оказа низходящ. Хванах някаква термика. Понабрах се над платото но пак се обърках с ветровете. Помислих си да прелетя реката и да кацна на терасите под Дебре Либанос - така за 10 километра полет щах да спестя 80 км път и неясен автобус наобратно. Само че пак излезе коварния СЗ вятър и се прибрах на склона кацайки тарикатски на една тераса. За мое учудване имах време спокойно да си сгъна крилото камера по камера. После дойдоха дежурните местни да ме изпроводят с празни ръце и усмивки към пътя към Леми. Човека от автобуса каза че след 3 месеца ще го асфалтират. Долу в подножието имаше друг път който отиваше на юг успоредно на платото под Леми, така че в бъдеще, при наличие на транспорт, може да се пробва излитане и преди Леми (и по-близо до основата на полуострова и хубавите условия). Въпреки краткия полет, мястото ми хареса заради усещането за простор. Както в Дебре Либанос, така и тук се впечатлявах от нападалите късове скали от платото - някой бяха големи колкото вход от жилищен блок.
След час ходене пеш стигнах Леми. В един ресторант си поръчах инжера и кола. Дори ми сипаха допълнително, а един човек искаше да ми даде 30 бир защото мислеше че нямам пари за транспорт. Тъкмо свърших с обяда и в пустото градче дойде автобуса. Едно момче ме предупреди навреме за него, а за услугата, в бързината му дадох да ми изпие колата.
Следобедта над Дъгем се помпаха едни конгестуси, а на свечеряване гръмна и първото Цб което виждам в Етиопия.
...
Заради снощния дъжд реших днес да отида до Адис и да взема част 2 от багажа си. На обед се върнах и се разходих до ръба на платото на Фиче, но заради засенчването от едни високи облаци не летях че не ми се катереше пеш. Едни хлапета и 2 жени ми се залепиха. Казаха ми да не летя към църквата че май стреляли долу. После искаха пари. Имаше и няколко хвърлени камъка. Върнах се бързо до пътеката за надолу с надеждата че на път покрай минувачи ще се въздържат повече. Само че те май се опитваха да насъскват минувачите срещу мене, че и те се включваха в просията. Добре че бяхме съвсем близо до някакво военно или полицейско място накрая на града и добре че някои от децата бяха по-любознателни отколкото жадни за парите ми. Полицейското място може и да е затвор, защото имаше вишки и едно от децата казаха че хора са умирали тук застрелвани с калашник.
...
Следващите дни се очаква изсъхване на въздушната маса и слаби ветрове. Ще пускам по някой траклог.
....
По пътя към Адис видях трупа на една блъсната от кола хиена. Колкото и да изглежда населено явно си имат леговища наблизо.
.....
Запомнящи се фрази:
"От този мост свършва Оромия и започва Амхара"
"My name is ... MONEY

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +16 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Сря Дек 19, 2012 2:18 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Дек 01, 2005 4:16 am
Мнения: 108
Местоположение: Melbourne
Чудесно пишеш Ники! Харесвам пътеписите ти и ги чета с огромно удоволствие.
Ще чакам с нетърпение следващите ти постинги.
Желая ти успех и се пази!

_________________
FACE YOUR FEARS, FLY YOUR DREAMS!
Илин Илинов - Gin "Carerra"; Niviuk Peak 5
Gin Genie light; Skywalk Range Air


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Пет Дек 21, 2012 3:46 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
От години не бях имал толкова трудно изваждане.
И днес се качих на "Голямата Планина" (Gara Guda на Оромски) - 300 метровия хълм с антените. Но тъй като бе засенчило навсякъде се наложи да изчакам да разкъса и лъхне някакъв вятър. Между временно огледах хълма - има добри изложения в почти всички посоки. Малко преди това тръгнах да го изкачвам в компанията на любознателни деца. Едно от тях - познато от предния път ме помоли за услуга - да се обадя на приятелката му и да и кажа че я обича. Тя мълчеше докато и говорех. Дано любовното ходатайство на фърчащия "фаренджи" помогне. По пътя нагоре се разминахме с група от около 30-тина човека. Носеха някакъв завит с чаршаф човек на импровизирана дървена носилка. Помислих се че е умрял, но едно от децата каза че е болен. Тук май не търсят много докторите, а когато ги потърсят обикновено няма много работа за тях (за разлика от българските доктори които трябва да специализират и в психоанализа). По-късно като излетях и затънах в търсене на слънчевите петна, дълго обработвах някакви балони под 50 метра височина под звуците на черковни песнопения - или беше някакъв празник или опяваха някого. Беше доста символично - докато се възнасях към небето, благозвучните песни ме събуждаха от концентрацията при проследяването на термиката. Даже горе при облаците, от време на време идваше дъх от мелодични звуци.
Използвах си височината да проверя и втория потенциален старт до Дегем, но не след дълго се удавих изненадващо от все още неразбираеми ветрове и условия.
Ако в България за спирането на учебни занятия се използва фалшив сигнал за бомба, то в Етиопия е достатъчно да кацнеш до някое училище. Няколко стотин деца ме наобградиха, но с помощта на учителите и пръчките, всичко мина гладко.
...
Преди няколко месеца почина министър председателя на Етиопия. От статии и мнения съм прочел доста критики срещу несменяемото му диктатурното управление. Има репресирани, убити при протести и ткн. Обаче половин година след смъртта му се виждат следи от масов национален траур. Чудя се как бихме реагирали ако се спомине бат Бойко. Можем ли да се държим достойно с другите, независимо дали са наши опоненти? Спомням си как много българи злорадстваха, когато паднаха небостъргачите, без да осъзнават че години наред ще сърбаме попарата на т.нар. борба срещу тероризма.
....
За разлика от миналогодишното ми пътешествия, сега много по-често чувам да се обръщат към мен с названието "чайна". Явно "made in China" има акумулативен ефект и те ще са новия "бял човек" в черна Африка и не само.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +12 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Съб Дек 22, 2012 5:46 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Днеска ядох МЕСО!
Заслужих си го! Небето ми беше в ръцете. Облаците - както казва Тишо - като заглавната страница на пара порно списание.
Още не знам дали да го обичам този старт. Досега не съм имал изваждане от раз. Все някво изтичане нанякъде и все вадене от под 100 метра. Ако видите сондажите на НОАА, ще видите дебелия суперадиабатен слой от нагряването на платото. По книгите пише че това са идеалните условия за вихрушки. Засега нещата са учудващо спокойни, въпреки че на различни височини засичам разни листа и треволяци. Обикновено турбуленциите са около базата където явно възходящите потоци (термики и облаци) силно деформират инверсията отгоре. Често виждам въртящи се като хоризонтални валове облаци. Изключение са по-големите облаци, които като пити те захлупват като се центрираш добре под тях.
...
Понеже е събота, при едночасовото си качване до старта бях съпроводен от около 20-тина деца. Някой ми носеха раницата, въпреки уговорката че пари не давам. На старта ми изпиха водата и въпреки всичко си искаха пари за химикалки, обувки и прочие. Побързах да излетя, защото усещах че ако не им направя шоуто, ще се почувстват прецакани от катеренето на баира и ще ме изпроводят с камъни.
На качването нагоре походихме малко заедно с вчерашната група дето носеше един човек на дървено легло, само че наобратно. Беше повече завит и изглеждаше по-мъртъв от вчера. Сигурно си го караха обратно да си го погребат, въпреки че досега в Етиопия не съм видял нито едно гробище.
...
Хубавото на днешния полет бе че успях да хвана една магистрала от Дегем към Чанчо. Имаше едно критично място където можеше да походя 7-8 часа, но след него бе песен. Щом наближих главния път се опитах да се върна обратно, но си е трудно срещу вятъра, пък и магистралата почна да става по-шахматна.
Още нямам обяснения за СЗ вятър в тази част на платото, при прогнози за източни ветрове. При по-малко засенчвания към Чанчо бих опитал да стигна Адис.
Платото към Дебре Бирхам бе приятно нашарено от кумулуси и при добри пътища и транспорт ще излезат интересно полети натам.
Каньона 10-15 км южно от старта е прекрасен да се види от високо.
Към Дебре Сина имаше някакви конгестуси - там започва трансформациата на И въздушни маси.
Към планините Чоке и деженското плато имаше 2 наковални.
....
На главната улица в селцата където минава някакъв път е доста скучно. Няколко хотела. Десетки магазинчета предлагащи един и същи ограничен асортимент от стоки. Това което заслужава внимание са комбинираните месарници ресторанти, където си посочваш месото и ти го приготвят - ситно накълцано сурово или сготвено с лук и люто в традиционната пита/палачинка/инджера.
Друго си е като хапнеш нещо дето е расло на кокал. Някак си гледаш с други очи ;-)

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +15 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Вто Дек 25, 2012 8:27 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Във филма Zeitgeist (Духа на времето), много добре е описан произхода на религиите като култ към слънцето и притесненията на древните дали то ще почне да расте отново. За съжаление тази важна за живота на земята цикличност се използва за подсилване символите на религиите, а в днешно време според мен се изражда в някаква куха шопинг истерия и безмислено очакване да се случи нещо важно. Не казвам че традициите и събирането пред масата са лошо нещо, но като че ли разни събития се преекспонират излишно.
Ето защо посрещането на Коледа и Нова година на юг ми е приятно. В християнските Южна Африка и Австралия не му се впрягат толкова на притеснението дали слънцето ще почне да нараства (все пак е средата на лятото), а в православната Етиопия ги празнуват на друг ден.
Така че Коледа тук бе отбелязана със спиране на тока за едно денонощие, което доведе до по-малко шум от продавачите на музика. Може би тъмнината и шума привлякоха хиените, защото за това ми идване за първи път чух концерта им около града, както и страхливия кучешки вой.
...
И тук в Етиопия се усеща отслабването на слънцето, макар че летателните условия също зависят от характера на въздушната маса. Интересното е че въпреки идентичните градиенти на НОАА, всеки ден е различен. Някои са по-ветровити, други с по-силно проявени местни ветрове. Някой път облаците са по-парцаливи, а друг път по-сочни. Базата им също варира с по 4-500 метра всеки ден. Не всеки ден се формира магистралата от Дегем към Чанчо.
....
Портокалите в Етиопия са жълти, с много семки и тънка кора. Мисля че намерих лек срещу бълхите - мажа се с кората на портокалите и ги разхвърлям из завивките си. Май почвам да приличам на френските аристократи, които вместо къпането развили парфюмерията :-)

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +12 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Нед Дек 30, 2012 10:14 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Човека и машината

Вчера дадох на чистачката в хотела за пране 1 долнище на анцуг, 1 тениска и 2 чифта чорапи. Днес ми ги върна изпрани и ми взе 4 лева. В Сопот, 3 пъти повече пране струва 5 лева, защото се използва пералня, а в Етиопия се пере на ръка.
В началото на тази година наех работник да подравни една площадка, което му отне 2 дена и ми струваше 80-100 лева. По-късно есента ми се наложи да наема трактор за 40 лева на час за което време той можеше да подравни 10 такива площадки.
Спомням си един от "Дивите разкази" на Николай Хайтов - "Когато светът си събуваше потурите".
Замислих се "Трябва ли да обичаме машините?" "До къде е машината и от къде е човека?" "На къде отива света щом цената на труда в Етиопия е по-скъп от работата на машината?"

Цената се определя от търсенето и предлагането ще кажат икономистите. Мисля че това не е съвсем така, защото в България и в Етиопия виждам доста хора, които няма да си мръднат пръста под определена цена, въпреки че нямат 2 лева в джоба. Заради повишаване на общото благосъстояние (никой вече не умира от глад), се създава нова работническа класа, която счита че системата им е длъжна щом позволява някой да забогатява, независимо за чия сметка. Голямата мечта на тези хора е да отидат в бяла държава, където по-високото заплащане ще нахрани самочувствието им. Нищо че след по-високите разходи не им остава много, а в крайна сметка годините минават.

...
Преди няколко дена си говорих с едни момчета за Китай. Богатството на Китай е човешкия му ресурс, опазен от унищожението на световните войни, дисциплиниран от диктатура и източна култура, методично образован през социализма. Перфектни работници! Не само на кецове, но и на науки и технологии.
И докато работи и производства изтичат към Китай, страната умно инвестира в достъп до пазари и ресурси.

Много от нас приемат ситуацията с мисълта, че това са 1 милиард китайци които работят за жълти стотинки. Само че ако цената на труда в Етиопия е подобен на този в България и вероятно в по-голямата част от света, то дали в Китай работят за жълти стотинки?
Е дори и да махнем жълтите стотинки, то 1 милиард са си 1 милиард. 80 милиона в Етиопия са си 80 милиона. Както 8 милиона в България са си 8 милиона.

От примерите с прането и копането излиза че ефективността на човека спрямо машината е от 1:3 до 1:10. Нека го усредним на 1:5

Така 1 милиард китайци могат да бъдат заменени от 200 милиона машини. Съответно 80 милиона етиопци от 16 милиона машини, а 8-те милиона българи от 1.6 милиона машини.

Така идва въпроса каква е силата на човешкия ресурс? Защото да произведеш 1 милиард китайци са необходими няколко хилядолетия, а да произведеш 200 милиона машини са нужни 1-2 десетилетия.
Има дейности, където човешкия ресурс е сила - напр. обслужване на машини, наука, изкуство, войници.. Макар че и те ще намаляват с развитието на изкуствения интелект. Щом компютъра би Каспаров на шах, значи ставаме все по предсказуеми. Това което пишем в търсачките и в писмата ни, моделите ни на поведение от социалните мрежи, несъмнено се анализират някъде. Дори и да не се открие гениален човешки алгоритъм, достатъчно е да се имитира интелекта му с наличната изчислителна мощ.

А може би 1 милиард човека са сила днес и слабост утре?
Защото утре ще има повече машини и по-малко работа за хората. И докато машините без работа ги консервират, преработват или рециклират, то хората имат нужда от базови ресурси и апетит за още (виж пирамидата на Маслоу за човешките потребности).
...

Не е ли чудовищно? Да приравниш 5 машини към 1 човек. Дали не губим човешкото щом приемаме продуктите на тази замяна с лекота. Возим се на кола, ползваме компютър, летим с парапланер. Удобно и хубаво без да има нужда едно благодаря да кажем. Пък на кого ли? На десетимата, които не са ми изкопали трапа, защото ползвам багер.
Извинявайте! Нищо лично, просто машина!

п.с. ако скоро не завали, следващия път ще си изпера дрехите сам

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +7 / -1 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Нед Дек 30, 2012 10:34 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Сеп 08, 2010 3:16 pm
Мнения: 277
Местоположение: София
Име: Боян Евстатиев
Да продължим още по-напред във фантастиката и бъдещето до момента, в който ще можем да качваме личностите си, разума си, съзнанията си - в машини. Ще си правим бекъп-копия или просто ще си харесаме друго тяло, метално - за работа в космоса например, или дълбоко под водата, без скафандри, без огромен брой усложнения, свързани с имитиране на специфичните условия на околната среда, в които живеем. Представи си съзнанието ти качено в компютърния мозък на самолет например :)

А сега да се върнем малко назад...и да разгледаме сегашните си тела. Какво сме всъщност, ако не сложни, не особено съвършени биологични машини? И толкова съществена ли е разликата във вида материали, използвани за строежа на някаква машина? Дали е силикон, силиций, стомана или въглеводороди...

_________________
Изображение


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -2 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Нед Дек 30, 2012 11:44 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Сеп 27, 2004 5:48 pm
Мнения: 399
Местоположение: Самоков
Стана ми интересно за това ще нахвърям малко расъждения ако позволите.

Ърнест Родърфорт реализира един експеримент в Манчестър в който разкрил вътрешния състав на атомът. Учените били шокирани да открият че атомът е почти напъло празно пространство.Тия неща вече са добре проучени и са факт.Въпросът който възниква е как може този почти празен атом да образува солидния свят който ни заобикаля?
Празното пространство е основен елемент от осезаемото ни съществуване.То е гъвкаво и може да бъде променяно чрез намерение преднамерено.Това означава че съзнанието определя формира нашата действителност.Реалност или илюзия?Нашето истинско съзнание не се намира в нашия мозък нито в нашите тела. Всекидневния свят който възприемаме чрез нашите пет сетива не е реалността.Квантовата физика доказа че времето и пространството са илюзия на възприятията.Следователно нашите тела не могат да са реални щом заемат това пространство.
Неразбирането на нещо не е основание да се отхвърля.Можем да искаме да бъдем и да правим абсолютно всичко . Щастие здраве богатство.Може да искаме всичко и най-големите неща. Чудесата стават когато човек знае как да прилага тайната. Това е законът на привличането. Това което се случва в живота ни ние сме привлекли в живота ни. Привлекли сме го със силата на образите който държим в съзнанието си.То е това което ние мислим.Мъдрите хора винаги са знаели това още в древен Вавилон. Човек е това за което мисли най-много но и привлича това за което мисли най-много.Съзиданието се случва постоянно то е непрекъснат процес.Ние създаваме творим светът който ни заобикаля и го правим с силата на мисълта без да го осъзнаваме. Мисълта има честота всяка мисъл има честота.Може да се измери.Мислите излъчват магнетичен сигнал който привличат желаното обратно към нас.Ако се оплакваме колко лошо е всичко ще получим още по лоши неща.Ние излъчваме сигнал към вселената и тя ще отговори независимо какво мислим.Тя просто изважда наяве нещата който мислим. Някой ще възразят: Не съм привлекъл катастрофата ,развода, обирът.Напротив привлекли сте ги несъзнателно без да се усетите.
Хубавото нещо е че слава богу има забавяне.Мислите не се сбъдват незабавно.Щяхме да загазим ако се сбъдваха веднага.Забавянето ни прави услуга позволява ни нова преценка какво искаме и да направим нов избор да подберем внимателно и същевременно да ни е приятно. Ако ни обземат съмнения и си казваме това може и да не стане тя няма да ми позволи и прочие. Това са ограничения който ние си поставяме. Но за Вселената ограничения няма.Квантовата физика ни казва че не би могло да има вселена без съзнание.Винаги така е било ,е и ще бъде.

За това от как свят светува битката е за човешкото съзнание тоест да бъде манипулирано. Религии ,радио, телевизи ,театър, кино.А вече нещата са още по-брутални стигнало се е до там да ни ижектират нервнотоксични отрови който увреждат мозъка с цел да направят населенето стерилно и по-глупаво.И същевремеено да си мисли че е обгрижено.

_________________
Nivuk Artik 6 ---- Gin Carrera +


Върнете се в началото
  Профил    +5 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Сря Яну 02, 2013 10:07 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Ясене съгласен съм с теб, макар че приемам нещата по-практически.

Представи си че имаш червена лампичка на главата и се разхождаш сред хората и виждаш друг с червена лампичка. Сближавате се и неусетно попадаш сред обществото на хората с червени лампички. Оказва се че много от тях обичат да рисуват като теб и ти продължаваш да развиваш това си умение. Също така хората с червени лампички на главата много обичат да ходят на езерата и не обичат да пият мастика. И ткн.
Това че мислиш като човек с червена лампичка на главата, ти променя житейския път, навиците, хората с които общуваш. Така мисленето определя и съдбата ти.
п.с.
червената лампичка е само символ.
мисленето също не е само мислене. има и неща които не могат да се опишат рационално
..........

Особености на Етиопския обществен транспорт или наръчник на изпадналия от небето стопаджия


Подразделя се на няколко вида:
- Луксозни автобуси за големи разстояния (coaches). Фирмите са две - Selam bus и Sky bus. Последните не знам дали не фалираха, след като миналата година един от техните автобуси се обърна в дерето на Нил и загинаха над 20 човека, половината от които чужденци. Тарифите им са двойни по-големи и са фиксирани независимо за какво разстояние пътуваш. Например Адис-Харар е 500 км и билета струва 250 бир (25 лева). Билети се купуват от предния ден от офисите на компанията. От Адис тръгват сутринта към 5 от площад Мескел. Обичайните дестинации са Харар, Дире Дава, Деси, Бахир Дар. Категорично не спират на стопаджии.

- Междуградски автобуси за големи (300 км +) разстояния. По-стари модели автобуси, но сравнително поддържани. Тарифите им са нормални (лани Деси-Адис - 500 км ми струваше 100 бир или 10 лева). Също изискват закупуване на билети от предния ден и тръгват към 5 от централните автогари (owtobus terra - маршруткаджийте в Адис го произнасят bustera). Не се допускат правостоящи пътници. Нищожен шанс да те качат, освен ако не си на мястото където спират за обяд или на някоя автогара.

- Между градски автобуси (100 км+). Спират ако имат свободно място.

- Междуселски автобуси. Силно раздрънкани. Спират дори и да нямат свободно място.

- микробуси - мечтата на стопаджията, но не винаги спират. Нужно е по-подробно разглеждане на логиката им:

Властите са разделили транспортните средства на 3 категории и всяко (автобус, минибус) има стикер Level 1 (най-далечни разстояния), Level 2 и 3 за по-късите.
Автобусите и микробусите имат шофьор и стюард, които работят в изключителен синхрон.
Те искат парите на пътуващия.
Предпочитат пътниците за най-големите им разстояния, защото няма да се напъват да си търсят други пътници по трасето. Ето защо, когато ги чакам на "спирката" често не ме качват като разберат че съм за съседното село. Ако същевременно съм кацнал някъде между селищата, има голям шанс да ми спрат като видят че съм чужденец, защото повечето чужди туристи обикалят Етиопия набързо и пътуват големи разтояния. Тези които ми спрат и се разочароват от това че съм за малко разстояние често го компенсират с двойна цена на билета (оправдават се пред другите с голямата ми раница или това че съм чужденец).
За моята цел (да достигна до съседното село) най-подходящи са маршрутките или автобусите за къси разстояния, както и нелегалните маршрутки. Но там понякога конкуренцията на пътниците е най-голяма и това че съм чужденец рядко има предимство.

По принцип в Етиопия има повече желаещи за пътуване отколкото места в превозните средства. Просто сякаш на някои Етиопци не им пука дали ще пътуват днес или утре или пък ще походят пеш. Ето защо е нужно изучаване на трафика. Например когато исках да пътувам до съседното село към 11 имаше някаква липса на превозни средства и се натрупваха хора на "спирката". Имах случаи на 1-2 часа чакане. Когато почнах да пътувам към 9, тогава минаваше вълната от автобуси и минибуси от Адис и маршрутките бяха по-празни и готови да ме качат.

Готовността на маршрутките и автобусите да те качат, зависи от активноста на КАТ в района. Забранено е да се качват повече пътници отколкото в талона на превозното средство, но това правило се нарушава при всяка възможност. За съжаление Фиче е по-голям град на главен път и преди и след него редовно има полицаи, които спират почти всяка маршрутка или селски автобус. В затънтените места и особено по черните пътища автобуса или маршрутката са като женското сърце - винаги има място още един да побере. Там и полицаите имат нужда от транспорт, така че солидарността е голяма.

Когато спираш маршрутка трябва да избереш място където естествено намаляват, удобно е за отбиване и могат да те видят отдалече и имат време на намалят. Местните хора спират колите с посочване на пътя с ръка, само че на повечето дланта им е обърната нагоре и прилича малко на просия. Мене повече ми върви, когато посочвам пътя строго, като местните полицаи. Обикновено скривам парапланера с тяло, но те като че ли не се плашат от големи товари.

Тъй като ще прекарам дълго време на едно място, трябва да предразположа маршруткаджиите да ми спират по-лесно. С жестикулиране и отделни думи има обяснявам, че летя с парашут от терара (планина). Понякога оставям 1-2 бир бакшиш.
........
Когато се пътува за по-дълги разстояния имайте предвид, че може да ви качат дори и да не карат до там. Не се притеснявайте. Ще ви вземат парите за по-дългото разстояние и ще ви продадат на следващата маршрутка срещу съответна комисионна. В следващата маршрутка могат да ви вземат допълнително заради голямата раница или заради уж някакво недоразумение. Ако това ви дразни, то научете езика и пътувайте и плащайте за всеки отделен етап.

На много места, вида на пътуващия чужденец активира няколко момчетия, които ще ви съдействат за намиране на транспорта, но после ще ви поискат 1-5 бир. Ако знаете къде точно спират маршрутките/автобусите за съответното място можете да минете и без тях. Ако даден транспорт е невъзможен (напр. вече няма кола за тази посока) то няма да се натискат да ви съдействат т.е. може да са свръх предприемчиви, но едва ли ще ви измамят.
На автогарите шофьора и асистента му понякога изчезват и колата им се пълни от различните посредници. Хубаво е все пак да изчакате и разпознаете шофьора или асистента (от тази година май ги карат да обличат нещо като работна дреха) и с тях да си уговаряте транспорта. Качвайте си раницата на багажника отгоре сам (асистента е длъжен да я поеме и завърже), за да не давате пари на някои посредник, които само търси повод да изпроси пари.

Местата отпред до шофьора обикновено са за по-лъскавите пътници или чужденците, но са с най-малко шансове за оцеляване при катастрофа. Насладете се на шаренията и хората.

....

Освен на обществения транспорт, може да се надявате и на:
- камиони - без проблем качват човек с крило в кабината или отзад ако са празни и ако няма КАТ наоколо.
- джипове (обикновено Toyota LanCruiser) собственост на фирми, чийто шофьори заработват допълнително когато са прази. Те и камионите взимат колкото маршрутките, но като на чужденец могат да ви поискат и повече. Осведомеността за цените и разстоянията е доста полезна.
- обикновени коли - длъжни сте да им предложите пари, но ако са по-заможни и любознателни можете да минете метър.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +12 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Сря Яну 09, 2013 7:57 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
В началото на миналия декември имах хубави полети от Дежен. После, като усили изтока бе трудно да се подам над платото. Имах едно турбулентно реене на източен вятър. Хорацио и сие от The Search project също споменават за турболентен полет от Дежен.
Та докато си седях летях във района на Фиче, почнах да се замислям и за летене от Дежен и кога работи най-добре.
От наблюденията на местните условия установих че южните склонове на платата (като Дежен) работят добре, въпреки че слънчевото греене е в своя минимум. Между другото след максимума на пролетното равноденствие, слънцето ще огравя повече северните склонове.
Та от миналогодишния опит и сегашните наблюдения реших че "проблема" на Дежен е предимно вятъра, защото мястото е полуостров разположен в ЮИ ъгъл на основното плато и не е много защитено. Отделно между Дежен и Гохатсьон има стеснение на долината на Нил между двете плата и това допълнително усилва вятъра. Също така пред и зад Дежен няма препятсвия, които да пазят от преобладаващите ИСИ ветрове.
За момента ползвам два източника на прогнози - сондажите на NOAA и един новозеландски сайт обобщаващ повечето метео модели.
Та в момента в който прогнозите показаха някакво барично смущение и СЗ ветрове долу и ЮЗ горе реших да отскоча до Дежен и да проверя теориите си.

Сутринта, срещу 80 бир се качих в Toyota/Hilux на един строителен предприемач от Бахир Дар. Преди това имаше малко разправии с момчетията които посредничеха - бяха недоволни от комисионната 2 портокала и 2 бир. Искаха 10.
Дежен се намира на главния път Адис - Бахър Дар, на северната част на прохода през Нил (Abay Gorge). В сравнение с миналата година, тази имаше нови повреди на пътя от свлачищата. Не съм виждал другаде толкова активна земя. Вероятно заради състоянието на пътя и заради многобройните катастрофи цената на билетите в този участък е по-висока спрямо километрите. В долната част на прохода засекохме 2 камиона лебедки, които измъкваха паднал в дерето камион. Шофьора и жена му бяха загинали.
...
Помолих да ми спрат до старта до църквата преди Дежен. Там почаках да раздуха и излетях. Пуснах по южния склон на платото и въпреки че засичах разни термики и склонов ефект, като цяло затъвах. За пореден път се убедих че в подобен терен "залепянето" за склона не работи, а трябва да се пусне малко отпред където се откъсват термиките и подтискат склона. После вече бе лесно. Проследих си термиката. Качих се на провееното място в ЮЗ част на платото за донабиране и пуснах на север. В основата не деженския полуостров позатънах. Ниско изваждане и продължих успоредно на пътя за Бичена. Там се удавих в някви ЮИ ветрове. После ходене до града и бърз автобус до Дежен за 13 бир.
Хората в Алем хотел се радваха да ме видят отново.
В ресторанта ме изненадаха с ново ястие - "русто" - нещо като агнешки бут с ориз, спанак, лук и чесън. Скъпичко е(60 бир=6 лева), но е най-вкусното което съм ял досега в Етиопия. Порцията е за двама човека и не правят половин, така, че следващите пъти се подготвях с повечко гладуване преди да си го поръчам.
Пихме и по бира с полицая Ягрим от миналата година. Покани ме на коледна вечеря в къщи.
...
На другия ден отново към старта придружен от около 200 деца. Явно ЮЗ се бе усилил щото обичайния старт бе в ротор и поизядох няколко шамара и тънения докато изпълзя до ЮЗ склон. Там вече бе лесно. Набирането бе по нов маршрут - явно ЮЗ отнасяше термиката към фабриката в началото на града. После пак нагоре около фабриката в края на града.
Отново пуснах към Бичена, успокоен от редовния транспорт. В Бичена позатънах, но успях да се извадя от някаква
падина (в Бъдеще съм набелязал едно две места наоколо за изследване при СИ ветрове).
После карах под облаците и следвайки пътя към Мота се мъчех да си спомня пътуването с автобус от миналата година най-вече се оглеждах за по-големи населени места с евентуален хотел.
Термиките бяха яки, а вятъра подканящ. Разпознах планината до Мертуле Мариам, която така и не пробвах лани. Отгоре и имаше мощна конвергенция. Отказах се да я гоня и докато се усетя стигнах края на платото. Там ме посрещна насрещен вятър от СЗ. Реших да кацна в градчето на разклона за Мертуле Мариам.
Направих противорадарен маньовър - отидох максимално срещу вятъра, а после на малка височина и с голяма скорост пуснах към набелязаното пасбище до града. Обикновено тази маневра дава малко време на съгледвачите и ги затруднява в определяне на мястото ми на кацне. Е такова посрещане не бях имал. От 50 000 жители в околията, 2000 дойдоха да ме видят. Крилото бе сбутано криво ляво в торбата, защото тълпата стесняваше обръча около мене. Всеки отзад се натискаше да види парашутиста, а резултата бе едно бутане и настъпване.
Все пак старейшините си пробиха път и въдвориха ред. Включи се и един полицай с калашник в едната ръка и пръчка в другата. Заведоха ме до местния ресторант и ме нагостиха с инджера фър фър (тук е амхара и фър фър не е инджерата с бъркани яйца както в оромскоро Фиче). Не позволиха да платя. Отвънка тълпата чакаше. По нетърпеливите се опитваха да влезат в ресторанта и да ме видят. Една баба дойде да ме пипне защото се чудела дали този дето идва от небето е от плът и кръв. Освен че досега не са виждали хвърчащ, явно предстоящото рождество христово е подсилило еуфорията на хората.
След като хапнах ме изведоха през страничен изход към местния административен център, където бяха събрани всички служби - финанси, съд, полиция, болница, община...) Там изчакахме да се разотиде тълпата, като междувременно задаваха конкретни въпроси. Показах им паспорта си. Като питаха за лиценз отново уверено им показах международната IPPI FAI карта. Като питахат дали събирам данни, им показах GPS-a си. Но като цяло бяха разположени и след половин час ме закараха на мотор до местния хотел. Един от най-мизерните в които съм спал. Но нали го има. Платих 30 бир за нощувката и после черпих полицаите бири.
Полафихме си с един по начетен човек, който бе работил по разни проекти наоколо. Разбрах че северно от Мота в
изтичането на Нил от езерото Тана все още имало малария, въпреки че строителния предприемач твърдеше че било
безопасно. Преди няколко години група израелски рафтъри бяха хванали малария по течението на Нил.
Също така разбрах, че въпреки консервативно и силно религиозно общество има разпространение на СПИН. По-заможните етиопци имали 2-3 приятелки/любовници. Сега вече нещата са под контрол благодарение на образованието и презервативите.
...
През нощта имаше бълхи и комари. Но това не е всичко, както се казваше в една реклама. Раждането на Христос бе почетено от нон стоп молитви и мантри от местната църква, многократно усилени от високоговорители. Цяла нощ не
спряха! Сигурно бяха изпаднали в транс. И не бяха така благозвучни както съм чувал другаде. Почти не мигнах.
...
Сутринта в 5 още продължаваха и то от няколко църкви едновременно. В 6 също, но успях да хвана автобуса от Мота към Адис. Първоначално не искаха да ме качат за толкова малко разстояние. Аз тръгнах пеш по пътя и след малко шофьора ме застигна, смили се и спря да ме вземе. Чудех са дали да му дам бакшиш, но вместо да комерсиализирам нещата, с жестикулиране обясних, че съм долетял от Дежен с парапланер.
Явно черните облаци, които бях подминал вчера бяха превалели, защото по черния път имаше локви и го нямаше
прахоляка.
...
В Бичена шофьора спря да вземе няколко чувала с теф. Сигурно малко допълнителен бизнес покрай пътуването да Адис. Района е доста плодороден с достатъчно бедни хора, за да е по-ниска цената на теф-а. За последните години цената му се бе удвоила - сега е около 1800 бир (180 лв) за 100 кг.
...
Слязох в Дежен, където се оказа че трябва да платя за нощта когато ме нямаше. Предния ден им дадох ключа, предупредих ги че може да не се прибера и им казах да не бързат да оправят чаршафите. Явно с това непредсказуемо летене трябва да си правя уговорките ден за ден.
Опитах се да поспя в хотела. Среднощните облаци се разчистиха и напече.
Отидох на старта. Излетях. Набрах се и пак към Бичена. Този път бях решил да пробвам да се върна до Дежен, че бях поизморен от предния ден.
Отиването до Бичена бе лесно. Критично бе едно изваждане 5 км преди града, но там едно огромно ято птици ми показаха една четворка от земята до небето.
На обратно бързо засенчи и след като ми се стопи височината от Бичена, почнах да се вадя в едни измъчени качвания на границата на сенките, които бързо се разрастваха. Все пак на едно място позадържа малко повече слънце и пак на границата успях да стигна базата. Там пък качването прерастна в много обширна четворка. Помотах се в облака и накрая успях да излеза от него. После дълго планиране към Дежен и използване на разни улички и термики.
Кацнах в празния училищен двор до хотела. Прибрах се веднага с крилото на роза в стаята си че пак събрах доста тълпа от захода ми над града. По късно отидох да си го сгъна на спокойствие, а един любознателен чичка с коремче ме разпитваше как може и той да полети. Като разбра, че не работя за благотворителна организация сопнато изчезна.
...
Вечерта имаше дълго и шумно празнуване на Христовото рождение. Ако пред западната цивилизация се опитват да представят Коледа като тих семеен празник, то в Етиопия май празниците са само повод за веселие.
Една колона с надпис "30000 W" бе насочена право към моя прозорец. Сигурно така са промивали мозъците на хората, щом по едно време някои песни почнаха да ми харесват. За разлика от еднотипните западните поп песни, някои от етиопските са с различен ритъм. А именно ритъма задава сексуалността на музиката. СЪщо така за разлика от "просташките" от западна гледна точка движения с таза на балкано ориенталските танци, при екиопските има едно интересно движение с гърдите и рамената. Накрая някой от гостите на хотела не издържа и дънданията приключи.
Поизморих се и следващата Коледа ще гледам да я изкарам в някоя от мюсюлманските части на Етиопия.
...
Вчера полетях отново, но И се усили и се удавих в основата на Деженския полуостров. СЗ от основата се образува една редовна синя дупка. От днешните облаци си мисля че въпреки всичко след фабриката трябва да се мъчи да се върви срещу СИ вятър но в термичната улица която изглежда често се създава там.
По пътя наобратно хванах на стоп един камион. Шофьора не поиска да ми вземе парите.

По пътя гледах едни хора копаеха канал. Сред тях имаше жени които здраво удряха твърдата почва и камъните с кирката. Въобще в Етиопия не е необичайно да видиш жените да бъркат или носят бетон по строежите наравно с мъжете.
Ей на това му викам еманципация! Не само искам това или дай ми онова.

...
Днес отидох към старта с двуомене дали да летя заради замътената атмосфера, ниската база и И вятър. Пуснах се по течението и един автобус ме качи към Фиче за 75 бир. В Гебре Гурача спряхме за кратка почивка и хапнах 2 мекицоподобни закуски с форма на топка. Струваха само 2 бир. Дъвките дето си купих предния ден за 10 бир в едно
магазинче се оказаха 3. Не си купувайте арабски бисквити. Имат силно химичен вкус и са скъпи.
Тази част на платото бе повечето засенчена и май следващите няколко дена ще отпочивам, докато поизсъхне.
....
2 лета в годината може да е амортизиращо, но има и положителни ефекти - изчезна ми една малка подкожна мастна бучка в предмишницата.
....
Поздравявам ви с една песен, която ми звучи като орисията на парапланериста - Heaven's Gonna Burn Your Eyes
http://vbox7.com/play:52ec5bb380

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +10 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Чет Яну 10, 2013 6:53 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Току що научих, че когато си правих прелетите към северната част на Деженското плато към Мота, в подножието му са застреляли един австрийски рафтър.
http://www.google.com/hostednews/afp/ar ... 48f9c9.351

Май трябва да внимавам и да се крия из облаците :-)

Някои местни новинари бързат да обвиняват Еритрея, както направиха за застреляните туристи в Афар лани. Само че тук сме далече от Еритрея.
Мисля че местния град Мота е с предимно мюсюлманско население, заобиколен от християнски региони и убийството може да има нещо общо религията, освен чистия бандитизъм.
....
Също ме параноясваха с някво дребно животно, дето атакувало колената и инвалидизирало хората. Било толкова бързо и маневрено, че не можеш да го спреш.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +5 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Чет Яну 17, 2013 3:10 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
От няколко дена се опитвам да направя прелет от прехваления Дебре Либанос. Там дори засекох 4 пилота. Мисля че бяха французи. Само си помахахме от въздуха, защото излетяхме от разлини места.
На другия ден ги засекох на отново на Гара Гуда, но те летяха рано и още нямаше условия. Явно много бързат да литнат колкото се може повече места, за калкото се може по-кратко време. Дано им се отвори парашута и направят хубави полети.
На следващите ми проби от Дебре Либанос, имах все по-добри набирания, но всеки път като пусна към платото се давя. Явно мястото е добро предимно за реене, защото една голяма долина се е прицелила в него, но след ръба над платото духа само силен хладен вятър, който няма възможност да се нагрее и образува следващата термика.
На днешната проба влезох по-навътре в стесняващата се долина на Дебре Либанос. Следващия път ще пробвам и още по-навътре, но ще трябва да се подготвя за дълги прибирания и замръквания насам натам.
Старта който пробвах на Леми също трябва да го тествам още, защото продължава да пуска хубави облаци.
Има смисъл да се търси място с хубаво изваждане около Леми или И от Дебре Либанос, защото после може да се превключи към платото С от Адис, пък там все си чака една поне 50 км улица.
...
Когато ме питат каква ми е религията, ми е трудно да обясня какво е атеизъм. Затова понякога отговора ми е "science". Един път човек отсреща недоразбра и попита "silence?". После се замислих, че наистина няма да е лошо да има и религия за тишината.
...
Вчера докато обядовечерях, се заприказвах с един човек по разни теми от живота. Минахме и през жените, които за него са подправка на краткия ни живот. Дори ми предложи да ме уреди, но учтиво отказах с аргумента че не се интересувам от проституция. Друга тема бе застреляния австриец. Той бе много възмутен и считаше че трябва да има много строги наказания за разните му престъпници. Наскоро общността в Адис била разтърсена от един ревнивец, който застрелял жена си без повод с 8 патрона. Замълчах си и не му казах какви неща стават в БГ крими хрониките, че кой знае какво щеше да си помисли.
...
Днеска ходих да ми подстрижат чорлавата коса и ботевската брада. Дано по-цивилизования ми вид не активизира децата и просяците. Преди като че ли брадата ми вдъхваше респект. Лицето ми напомняше лицето на Исус от многобройните стикери и картинки наоколо. Кой смее да замеря Исус с камъни? Кой ще му иска пари?...
Бръснарския салон бе едно стайче на пътя. Вътре имаше кутии пълни с кибрити. После разбрах че за всеки клиент машинката се стерилизира на пламъка на запалена клечка. Явно необходима СПИН превенция, щото беше бая наточена.
...
Следващите два дни го дават с по-слаб вятър. Надявам се Гара Гуда да пусне оная конвергенция към Чанчо и Адис.
Също ми е интересно дали въпреки изсъхването на въздушната маса, ще се образуват облаци заради безветрието и по-добрата възможност за нагряване и трансформиране на въздушната маса.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +10 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 32 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов