Хубаво летене стана днес. След много чудене дали да отидем на Невша или на Градище, второто надделя. На старта в началото беше супер, но след малко започна да надува яко от изтичащата термика. Чудехме се какво да правим и започнах да си играя с крилото. Усетих някакъв благоприятен за излитане момент и се изнизах. С камбани и махове се преместих в ляво от старта и си намерих качване. Накъсани балони които ти изкарват нервите, но все пак вдига лека-полека. Пробвах едно 360, но не ми хареса и останах да си катеря само обирайки крилото в качванията. Пуснах на юг и си намерих една раздробена, но все пак беше до базата. Не знам на колко беше тя, защото летя без уреди. Над Кочово само яки друсания и нищо оформено. Преди Преслав ново качване и отново в базата. Прелетях преславска планина и пуснах над язовир Виница. С едно дозареждане преди язовира вече бях едно село източно от Върбица. Ще се прелита ли над големия балкан или не зависеше от термиката която ще си намеря. Да, но беше ламинарка сякаш летя на склона на Албена. Стоях там повече от 10 минути и нищо. Направо беше да си дремна докато тръгне нещо. То тръгна ама много слабо и ме отнасяше в балкана без да набера достатъчно височина за да го направя от раз. И пусто му точно там върбишкия проход се отдалечава на запад от поляните за възможно кацане. Голямо ходене ще има си викам. И ето нещо ми се мерна надалеч на следващия склон. Сякаш прелетя и изчезна. Потъна на фона на планината сякаш да ме накара да пробвам пък каквото ще да става. Последната възможност за кацане и от нея до пътя около 2-3 километра до прохода през гората. Сефте. Аз обичам гората. И тъкмо си мислех за нея и онова което си мислех, че е там ме намери. Мощен удар, потъване в сбруята и след секунди след стреса започнах да въртя. Явно не бях се концентрирал добре защото след като ме извади от сигурно давене го изтървах, но прелетях над метеостанцията на билото. Въртях разни дребни качвания които ме докараха до равнината, а там след летене на спид около 5 минути, нещо слабо но мазно започна да ме надига. Условията коренно се промениха. Широко качване, но много слабо. Викам си или си губя времето с него или ще се удавя като преди няколко години на състезанието. Я стой мирен и си трай на сигурно. Нали все пак ме отнася на юг. Прелетях почти над Синилка. Къде ли е метеото на Дънди за което се писа наскоро във форума. Естествено нямаше как да го видя и пуснах на юг. Долу е пътя за морето. Надалеч се виждат Ямбол, Петолъчката и Сливен. Накъде с тоя север? Пелената на югозапад правеше странна плътна сянка в равнината на юг. Казах си гориво натам няма, значи друга ще е посоката. Ямбол не ми се ходи. Вече бях там миналата година. Сливен е наред. Гледам генераторите показват чист север. Бях между Трапоклово и Калояново. Напънах спида и газ към с. Синилка. Минах го и добре съм направил. Преди да кацна странно генераторите се завъртяха за да посрещнат бриза. Така си помислих, но след малко пак се заеха да обработват севера. Кацнах на околовръсното на разклона за Ямбол. Метнах всичко на гръб и се затътрих към Сливен. Спря една дама каза, че съпругът и също е летял с пара, но семейните задължения са го застопорили. Остави ме на автогарата от където на стоп я взе една нейна комшийка. От все сърце и благодарих. Оказа се, че след 15 минути тръгва директен автобус за Шумен и ще си бъда в къщи най-късно в 11. Втори прелет за годината. Кефа е велик.
_________________ Gradient AVAX RSF 24, AXIS Mercury и тандем INDEPENDENCE SKYPE - harypara / 0896 898 464 Ако съдбата ти обърне гръб, само я изчакай да се наведе и ....! http://letenebulgaria.alle.bg/
|