Вчера 24.03. Невша - невероятен летателен ден. Може би защото летя само събота и неделя, и то когато мога да отделя време, всяко изваждане по-нависочко ми оставя супер спомени. Сигурно един шуменец, летящ всеки ден, е с малко по-притъпени емоционални окончания
(имам предвид 4-5-мата крос кънтри пилоти), но за мен този полет и тази термика са назабравими. Първо - много лесно изваждане до 1000м. над старта. После един час шматкане в района, без кризи и пропадания под тази височина. Понеже бяхме екипаж с Момо, естествено тръгнахме от Варна делово и навреме и бяме почти първи на старта, но излетяхме първи. Дето се вика, вече се бях изкефил на факта, че ще кацна когато аз пожелая, когато излетя втората вълна - Данчо, Коцето, Карен, Жиро и Кaлоян. Термиките вдигаха без отнасяне и аз се държах общо взето пред платото. Въпреки, че беше по-ниско Данчо влезе ниско над гората и след няколко витки ме изравни и продължи да катери и да отпуска все по-назад. Почувствах се леко надцакан и без особена убеденост с 1200 над старта тръгнах след него, но право към удавническата кацалка - с.Марково. За моя изненада, докато потъвах с -2,5 - 4,5, Данчо се върна към средата на платото, Жиро се присъедини към него, а аз се чудех дали ще долетя до пътя изобщо. Все пак имах още около 100м. над терена и ако трябваше да обяснявам с думи на някого защо, как и че изобщо не искам да кацам, незнам как щях да се справя. Тогава стана чудото! Точно преди да се предам (вече гледах табелата на пътя преди селото), се появи първото орле. Случвало ми се е да летя и рея с орли, обаче този път беше различно. Той дойде да ми помогне. И за да не ме подтиска, влезе с плавен ляв завой встрани под мен и започна да ме води. Закантихме вдигане от 4,5 м/с. и тогава дойдоха и роднините - около 8-10 парчета. Не съм се чувствал по-свободен и щастлив ! Невероятно красиви и силни птици ! Термиката ме извади за нула време до базата на облака - около 2500 надморско. Още няколко врътки и бях в мъглата, но реших, че е време да се присъединя към майсторите, които бяха ниско и напред над Кюлевча и пуснах към тях. Нататък вече не е интересно. Карен се изцепи нависоко и изчезна към Преслав, а Данчо (летеше без варио) незнам какъв усет и опит има и кое му идва в повече, но просто няма стигане. Винаги съм се учил на хъс от него. На разум от Митака.
Пожелавам на всеки такава термика. Истинска награда.
Аз като метнах запасен преди няколко години, не сметнах за необходимо да анализирам във форума собствената си глупост, въпреки, че може би би било полезно за някого да се поучи, но днешния полет е един от малкото незабравими за мен и съм щастлив още някой да го съпреживее (освен бай Слави, щото вече му го разказах по телефона
).