....Иначе по темата.... най - якото ми преживяване беше на моя старт над Дупница.
Откакто пролетях самостоятелно, все ме гонеше мисълта да намеря място, което става за летене над Дупница. За мое съжаление пролета все не оставаше време да се прибера и да обиколя планината. Една есен ден ми се случи да се задържа по дълго в града и при първия удобен случай нарамих раницата и тръгнах из гората. Като лапета често сме щъкали нагоре, но не съм гледал с парапланеристки поглед, та ми се наложи да карам на слуки. Бях си набелязал подножието на връх Малък Полич, тъй като от долу това изглеждаше най-обещаващото място с големи поляни и добра денивелация.
Тръгнах по някаква пътека, но нещо съм се объркал и пътеката стана хоризонтална и излязох над Смочевските ливади, ядосах се и реших да цепя направо нагоре през гората. Така и сторих, направо ми се е...мамата, беше доста стръмно и раницата ми скъса гърба, тежеше около 30 кг, барабар с палатката и спалния чувал, така, за всеки случай
.
След няколко часа излязох от гората и разпънах на първото възможно място а имено местноста Бежбунар. По принцип мислех да се качвам по на горе, тъй като до Малък Полич има поне още 700м. денивелация, но в случая бях скапан пък и 900те метра над Дупница ми бяха достатъчни.
За мое съжаление вятъра взе да усилва и да криви от юг, а старта гледа на северозапад.
реших да изчакам и ако не става да слизам надолу пеша, което не знам как щеше да стане, тъи като бях много уморен и гладен.
заачих се и почнах да дебна циклите, когато слънцето нагря западния склон, затишията започнаха да зачестяват, явно леки термики подтискаха основния вятър и в едно от тез затишия се затичах, тичах, тичах, имах чувството че ще сляза на бегом, но стана по стръмно и излетях. Малко след това ротора ме натисна и реших да се изнеса над равнината. Там с гръбен вятър около 7мс. доста бързо стигнах Дупница и кацнах. на Беизболния стадион, от който живея на 300-400м.
От този ден "моя старт", не ми излизаше от главата. С течение на времето направих още няколко полета от там, открих и най краткия и удобен път до горе, една пътека около 5км, която качвам за около 2 часа без много зор. За мое съжаление все не случвах на хубаво време.
Миналото лято за пръв път през последните 5 години си бях в Дупница. много ми се легеше от моя старт, ама ме беше налегнала финансовата криза и 3те лева за такси ми идваха в повече, а иначе ходенето става с 5км повече. В колата обикновено има задоволително количество. нафта, но бащата я беше замъкнал в София и отпрашил на някъде с камйона. Не ми се искаше да моля този и онзи да ме кара, тъй като вече съм я сърбал тази каша, пък и без друго всички от града ме мислят за чалнат щото летя.
И сега най якото за мен преживяване, нешо просто и обикновено за всеки парапланерист, но за мен е някъкси духовно. Цял ден гледах как нат старта, който се вижда от прозореца на хола, изкачат малки комулуси, докато изведнъж към 2 следобяд стана един хубав мазен облък с база на около 3000м. Вече не ме свърташе и взех да си приготвям нещата. Нещеш ли се обади бащами и каза че се прибира, викам си сега ще ме закара и хоп след има няма 2 часа съм на старта. Бащами се прибра към 5, и като го помолий да ме качи каза че нещо съм издухал гарнитурата и че е много късно и къде съм щял да ходя по тва време нагоре из гората.
Ядосах се и тръгнах пеш от вкъщи, на половината път ме качи една кола отиваща до близката почивна станция на енергото, която е близко до изходната точка на маршрута ми. Около 19:30, бях на старта, набързо разпънах и излетях, хубавия облък отдавна го нямаше и си викам поредния хвър-кац, ама нещеш ли вариото се обади, мазна 2-2.5 над мен синьо ама катеря. набрах около 500м нас старта, който е на 1554нмв. Тогава за пръв път видях планината, която гледам толкова години отдолу, от горе. Направо се стъписах от красотата, разходих се над Бистришкото дере, от там покрай Черни връх, над х. Отовица и към Дупница на стадйона.
Кратък полет около 40 мин, но остави силен спомен в мен.....