Sled niakolko izmami i mashinacii spechelih mnogo pari i reshih da si napravia ekskurzia v Egipet
ili
savsem sluchaino se svarzah s edin egiptianin, koito iskashe da go obuchavam (plus eventualno oshte 10 negovi priatelia) sreshtu poemane na patia i prestoia. Nali obicham barterite se navih i zapochnah edna dalga korespondencia koiato mina prez mesechno malchanie kato mu kazah che mu triabvat pone dve godini redovno letene predi da stane bezopasen instruktor i tandemen pilot (vapreki che oshte ne leti toi veche e dilar na edin paraplaneriski proizvoditel i ima ambicii da bade parvi v paraplaneriskia biznes v egipet). Posle korespondenciata mina v pazarlatzi kolko vreme triabva da go obuchavam. Az mu kazah che sam svoboden za 2 sedmitzi. Toi poiska mesec i nakraia si stisnahme racete (virtualno) za 3 sedmichia mi prestoi. Orientalskia duh takmo me izkefi, kogato korespondenciata pak zamlakna (chakashe da mu pristigne ekipirovkata). Ta reshih che rabotata ne e mnogo iasna i se zahvanah da pravia otdavna planuvanata 10 m2 pristroika na vilata (pak s milionite ot izmamite i s bezplatnite tuhli ot baba mi - ako ne broim globata ot KAT i osnovnia remont na Moskvicha sled prekarvaneto im prez Beklemeto), kogato poluchih telefonno obajdane che sled dva dena shte letia ot Istanbul.
No nali jiveem v uslovia na improvizacia, ospiah da organiziram poletite na edin uchenik ot Beklemeto i v nedelia vecherta poteglih s avtobusa za Istanbul.
Sluchaino vzeh po evtinia avtobus (35 leva), koito vapreki che tragva po-kasno se okaza s po-otrakai shofiori i po-barzo pristignahme v grada na Tzarete. Tai kato imah 13 chasa do samoleta mi, reshih da izpalnia staroto si namerenie i da razgledam centara. Kupih si dva jetona za metroto (dosta lesen i udoben ransport) i otidoh do centara na grada. Tam edin mladej ot avtobusa se uchudi na smelostta mi da se zagubia v grada, bez da znam duma turski, ama nali sam uporit mu kazah che shte se opravia i prodaljih pohoda s ogromnia paraplaner na garba. Okaza se che sam sbarkal deto ne potarsih niakakav garderob da ostavia bagaja, shtoto razhodkata s 30 kg na garba se prevarna v atrakcia za minuvachite. Dokato se motah minah prez prochutia Kapala Charshi. Beshe kato magia da gledam kak desetki mazhe sas samari nosiat ogromni paketi sas stoki za razite magazincheta i charshi. (Sledvashtia pat zadaljitelno shte sam bez bagaj i shte razgledam starata chast na grada sutrinta). Posle sas seria ot levi zavoi uspiah da se varna po glavnata ulitza na metroto i spriah malko pred universiteta da si pochina. Beshe mi interesno da gledam genetichnite pateki v licata na studentite i lubopitnite im pogledi kam ogromnata mi ranitza. (Edin amerikanski mladej minavaiki pokrai men obiasniavashe na drugite che sam ot porodata na backpacker-ite).
Posle reshih che taia rabota s razhodkata niama da ia bade i poteglih kam letishteto. Na vlizane ot metroto minah prez skener i proverka na bagaja i posle namerih peika bez oblegalki kadeto dremnah i se vargaliah v chasove chakane. Na letishteto mi napravi vpechatlenie personala koito uslujlivo se oglejdashe za blujdaeshti hora i ima predlagashe pomosht i informacia. Imashe mnogo uniformena i civilna ohraha....
Ta nakraia doide vreme i za moia polet i se naredih na opashkata na terminala. Tova shteshe da e parvia mi polet s grajdanski samolet i malko se pritesniavah che ne znam procedurite. Tai kato bagaja mi be s 10 kg nad normata poluchih instrukcii da potarsia Mr Said Afifi i da mu predam mnogo pozdravi ot Kapitan Hatem Sief i sled tezi magicheski dumi toi shtial da uredi problema s nadnormenia bagaj (zashto li tova mi e poznato otniakade?). Spored instrukciite beshe mnogo vajno da nameria vaprosnia Mr Afifi PREDI da mi pretegliat bagaja. No tai kato letia za parvi pat ne znaeh koga shte mi tegliat bagaja. Misleh si che parvo ima niakva obshta proverka i posle predstavitel na kompaniata meri bagaja. Gledah povedenieto na patnici i personal ama ne shvanah sistemata (okaza se che mereneto stava vednaga kogato si slojil bagaja na transportnata lenta). Po edno vreme na opashkata pred mene stavaha niakakvi manevri i edin chovek s povedenie na personal izglejdashe po-otrakan i na miasto i go popitah za g-n Afifi. Okaza se che tova e toi. Sezam se otvori. Pojela mi priaten polet i pusna kriloto mi po konveira. Az tragnah natatak, no kato se obarnah za posledno pak se pritesnih kato vidiah kak kriloto izgledhashe zasednalo na parvia zavoi na konveira.
Posle se setih che vidiah tabelka zabraniavashta brasnarski nozhcheta v bagaja. Oshte imah edni radia deto prilichaha na bombi i t.k.n. Chudeh se po kakav nacin se osashtestviava obratnata vrazka ako otkriat neshto neredno v bagaja ti...
Posle reshih che nishto ne moga da napravia i prodaljih po koridorite kam terminalite. Na vlizane v nashia tunel minah oshte edna proverka (vkl. gledane na obuvkite mi po rengen). Oshte pomnia imashe niakakvi zabrani da ne nosish technosti i gelove v rachnia si bagaj. Az imah dve butilki devin, ama iavno na ug horata ceniat vodata i ne dopuskat che moje da se kumuflirat bombi v neia.
Nakraia se kachih na samoleta i poletiahme. Vremeto mina dosta barzo. Pretovarvaniata v samoleta i glahneneto na ushite biaha interesni. Useshtashe se turbulenciata ot preminavaniata na inversiite. Nostno Kairo se okaza mnogo krasivo. Edin ogromen kilim ot sveteshti kvartalcheta, patishta i sgradi. Razpoznah Nil. Vidiah osveteni piramidi....
Posle slezohme ot samoleta. Beshe po-toplo i mirishesha na razlichna atmosfera.
Zaradvah se kato vidiah ranicata si na konveira. Vzeh ia i tragnah da izlizam. Kupih si viza za 15 euro. Gledaha mi dalgo i podozritelno pasporta. Pitah edin mitnichar dali da si deklariram paraplanera. Toi ne znaeshe kakvo e tova i me prati da pitam na gisheto za izgubeni bagaji. Tam sashto ne znaeha kakvo e tova i me pratiha da ptam mitnichairia. Reshih che mnogo pitam i prosto mihan prez izhoda za nishto deklarirashtite pokazvaiki si pasporta.
Moiat domakin me posreshtna i s nakraia se otpusnah.
Minahme prez noshtno Kairo (tam jivota e predimno denonoshten). Po ulicite imashe bokluchi kato v BG. Oshte razni grupichki mladeji. Kipeshe jivot. Gamjeshe ot sharenia.
Stignahme do kashtata na moia domakin v Giza. Okaza se v niakvo kvartalche na po-zamojni s ohrani, igrishta i prochie. Kashtata e ogromna. No i semeistvoto e goliamo. Pitbula me gleda nakrivo, no viarvam na domakina che shte me spriatli s nego.
Prashtam sms na jenata. Kapia se i zaspivam.
Spia dobre.
Na drugia den sa sabujdam bodar i lubopiten. Da vidia nebeto, terena, horata.
Zakusihme arabski pitki, vareni iaitza, salata, bob, niakakav sos i mnogo priatno sirene za mazane. Beshe mi trudno da iam boba s hliaba. Vaobshte mnogo sam se lagal che iadeneto s prasti e lesno. Moite biaha kato svinski kopita v sravnenie s chistite prasti na domakinite.
Posle doide i druga uchenik Amra i pochnah s teoriata. Po obed reshihme da se razhodim da potarsim miasto za letene i shtom izlezohme ot ozelenenoto kvatalche vidiah velichieto na pustiniata. Naokolo kipi ogromno stroitelstvo na kvartalcheta zatvoren tip i parvonachalno vsichko izglejda kato ogromna stroitelna ploshtadka, no posle osaznavash che tuka niama pochva. Vsichko e kamani i piasak.
Mestnostta e sravnitelno ploska, no ima niakakvi platza, mini planisnki verigi i obli formi. Slanceto ne be mnogo silno, no kato cialo vemeto e mnogo komfortno. Viatara be silnichak i na parvite probni mesta se otkazahme bez opiti za letene i obuchenie. Posle mejdu novostroiashtite kvartali namerihme oshte mesta, no vsichko ili be tvarde nisko, ili v zaveta na neshto ili niakvi dupki naokolo. Vse pak vidiah edni priatni halmcheta za severni vetrove, ama mi kazaha che bilo blizo do niakva sgrada na slujbata za nacionalna sigurnost i im poviarvah che shte polucha hiliadi kurshumi ako letia naokolo.
Nakraia se varnahme do edno 15 m ridche to universiteta s imeto na prezidenta (ima i vrah s negovoto ime) i iznenadashto lesno i priatno poreiah pred nego. Viatara se okaza ne tolkova turbulenten kolkoto ochakvah i po edno vreme imah chuvstvo che shte se izvadia s razni baloni. Na publikata im i svetnaha ochite i sled oshte malko demonstracii otidohme na edno golf igrishte za nazemno obuchenie. Imashe priaten viatar i edinia uchenik be mnogo shtastliv kogato butnah i se vdigna 2 metra nad zemiata.
Vecherta otidohme na gosti i lafche s Kapitan Hatem - za razlika ot drugi grajdansk piloti toi si e avio fen - bil e motoren i bezmotoren instruktor, zanimava se s avio modelcheta i vaobshte se vijda che e istinski chovek (ne se napraa far4i).
Utre prodaljavame s nazemnite trenirovki posle shte se sreshtenem s edni avio meteorolozi i sledvashtite dni shte izsledvame stranata.
Vaobshte mnogo se radvam na vazmojnosta da proveria meteo znaniata si i po drugi chasti na zemiata. Chuvstvam se kato xc indiana jones
Moite domakini sa uchudeni che ne iskam da gledam piramidite, da iazdia kone i da se gmurkam v cherveno more, no se nadiavam che edin den shte razberat za kakvo stava vapros...
Sledva prodaljenie...

Браво бе, Ники!
Хайде, очаквам още от дневника ти.

здравей, Ники
наистина много интересен разказ,особенно в това нелетящото време,
като няма какво да се прави поне да прочетем нещо интересно

и така докато си седя в главата ми изникна един въпрос,на който ,ще ми е много интересно да чуя отговора

това лято като идва Годфрий ,каква оценка даде за условията за летене в България

сега се стих че щом ще има световно ,това лято ,значи няма да е лоша ,но все пак ми е интересно

Превод:

След няколко измами и машинации спечелих много пари и реших да си направя екскурзия в Египет Винк
или
съвсем случайно се свързах с един египтянин, който искаше да го обучавам (плюс евентуално още 10 негови приятеля) срещу поемане на пътя и престоя. Нали обичам бартерите се навих и започнах една дълга кореспонденция която мина през месечно мълчание като му казах че му трябват поне две години редовно летене преди да стане безопасен инструктор и тандемен пилот (въпреки че още не лети той вече е дилар на един парапланериски производител и има амбиции да бъде първи в парапланериския бизнес в египет). После кореспонденцията мина в пазарлъци колко време трябва да го обучавам. Аз му казах че съм свободен за 2 седмици. Той поиска месец и накрая си стиснахме ръцете (виртуално) за 3 седмичя ми престой. Ориенталския дух тъкмо ме изкефи, когато кореспонденцията пак замлъкна (чакаше да му пристигне екипировката). Та реших че работата не е много ясна и се захванах да правя отдавна плануваната 10 м2 пристройка на вилата (пак с милионите от измамите и с безплатните тухли от баба ми - ако не броим глобата от КАТ и основния ремонт на Москвича след прекарването им през Беклемето), когато получих телефонно обаждане че след два дена ще летя от Истанбул.
Но нали живеем в условия на импровизация, оспях да организирам полетите на един ученик от Беклемето и в неделя вечерта потеглих с автобуса за Истанбул.
Случайно взех по евтиния автобус (35 лева), които въпреки че тръгва по-късно се оказа с по-отръкаи шофьори и по-бързо пристигнахме в града на Царете. Тъй като имах 13 часа до самолета ми, реших да изпълня старото си намерение и да разгледам центъра. Купих си два жетона за метрото (доста лесен и удобен ранспорт) и отидох до центъра на града. Там един младеж от автобуса се учуди на смелостта ми да се загубя в града, без да знам дума турски, ама нали сам упорит му казах че ще се оправя и продължих похода с огромния парапланер на гърба. Оказа се че съм сбъркал дето не потърсих някакъв гардероб да оставя багажа, щото разходката с 30 кг на гърба се превърна в атракция за минувачите. Докато се мотах минах през прочутия Капала Чарши. Беше като магия да гледам как десетки мъже със самари носят огромни пакети със стоки за разите магазинчета и чарши. (Следващия път задължително ще съм без багаж и ще разгледам старата част на града сутринта). После със серия от леви завои успях да се върна по главната улица на метрото и спрях малко пред университета да си почина. Беше ми интересно да гледам генетичните пътеки в лицата на студентите и любопитните им погледи към огромната ми раница. (Един американски младеж минавайки покрай мен обясняваше на другите че съм от породата на бацкпацкер-ите).
После реших че тая работа с разходката няма да я бъде и потеглих към летището. На влизане от метрото минах през скенер и проверка на багажа и после намерих пейка без облегалки където дремнах и се въргалях в часове чакане. На летището ми направи впечатление персонала които услужливо се оглеждаше за блуждаещи хора и има предлагаше помощ и информация. Имаше много униформена и цивилна охраха....
Та накрая дойде време и за моя полет и се наредих на опашката на терминала. Това щеше да е първия ми полет с граждански самолет и малко се притеснявах че не знам процедурите. Тъй като багажа ми бе с 10 кг над нормата получих инструкции да потърся Мр Саид Афифи и да му предам много поздрави от Kapitan Хатем Сиеф и след тези магически думи той щял да уреди проблема с наднормения багаж (защо ли това ми е познато отнякъде?). Според инструкциите беше много важно да намеря въпросния Мр Афифи ПРЕДИ да ми претеглят багажа. Но тъй като летя за първи път не знаех кога ще ми теглят багажа. Мислех си че първо има няква обща проверка и после представител на компанията мери багажа. Гледах поведението на пътници и personal ама не схванах системата (оказа се че меренето става веднага когато си сложил багажа на транспортната лента). По едно време на опашката пред мене ставаха някакви маневри и един човек с поведение на personal изглеждаше по-отракан и на място и го попитах за г-н Афифи. Оказа се че това е той. Сезам се отвори. Пожела ми приятен полет и пусна крилото ми по конвейра. Аз тръгнах нататък, но като се обърнах за последно пак се притесних като видях как крилото изгледхаше заседнало на първия завои на конвейра.
После се сетих че видях табелка забраняваща бръснарски ножчета в багажа. Още имах едни радя дето приличаха на бомби и т.к.н. Чудех се по какъв начин се осъществява обратната връзка ако открият нещо нередно в багажа ти...
После реших че нищо не мога да направя и продължих по коридорите към терминалите. На влизане в нашия тунел минах още една проверка (вкл. гледане на обувките ми по ренген). Още помня имаше някакви забрани да не носиш течности и гелове в ръчния си багаж. Аз имах две бутилки девин, ама явно на юг хората ценят водата и не допускат че може да се кумуфлират бомби в нея.
Накрая се качих на самолета и полетяхме. Времето мина доста бързо. Претоварванията в самолета и глъхненето на ушите бяха интересни. Усещаше се турбуленцията от преминаванията на инверсиите. Нощно Каиро се оказа много красиво. Един огромен килим от светещи кварталчета, пътища и сгради. Разпознах Нил. Видях осветени пирамиди....
После слезохме от самолета. Беше по-топло и миришеша на различна атмосфера.
Зарадвах се като видях раницата си на конвейра. Взех я и тръгнах да излизам. Купих си виза за 15 еуро. Гледаха ми дълго и подозрително паспорта. Питах един митничар дали да си декларирам парапланера. Той не знаеше какво е това и ме прати да питам на гишето за изгубени багажи. Там също не знаеха какво е това и ме пратиха да птам митничаиря. Реших че много питам и просто михан през изхода за нищо деклариращите показвайки си паспорта.
Моят домакин ме посрещна и с накрая се отпуснах.
Минахме през нощно Каиро (там живота е предимно денонощен). По улиците имаше боклучи като в БГ. Още разни групички младежи. Кипеше живот. Гъмжеше от шарения.
Стигнахме до къщата на моя домакин в Гиза. Оказа се в някво кварталче на по-заможни с охрани, игрища и прочие. Къщата е огромна. Но и семейството е голямо. Питбула ме гледа накриво, но вярвам на домакина че ще ме сприятли с него.
Пращам смс на жената. Къпя се и заспивам.
Спя добре.
На другия ден са събуждам бодър и любопитен. Да видя небето, терена, хората.
Закусихме арабски питки, варени яйца, салата, боб, някакъв сос и много приятно сирене за мазане. Беше ми трудно да ям боба с хляба. Въобще много съм се лъгал че яденето с пръсти е лесно. Моите бяха като свински копита в сравнение с чистите пръсти на домакините.
После дойде и друга ученик Амра и почнах с теорията. По обед решихме да се разходим да потърсим място за летене и щом излезохме от озелененото кваталче видях величието на пустинята. Наоколо кипи огромно строителство на кварталчета затворен тип и първоначално всичко изглежда като огромна строителна площадка, но после осъзнаваш че тука няма почва. Всичко е камъни и пясък.
Местността е сравнително плоска, но има някакви плаца, мини планиснки вериги и обли форми. Слънцето не бе много силно, но като цяло вемето е много комфортно. Вятъра бе силничък и на първите пробни места се отказахме без опити за летене и обучение. После между новостроящите квартали намерихме още места, но всичко или бе твърде ниско, или в завета на нещо или някви дупки наоколо. Все пак видях едни приятни хълмчета за северни ветрове, ама ми казаха че било близо до няква сграда на службата за национална сигурност и им повярвах че ще получа хиляди куршуми ако летя наоколо.
Накрая се върнахме до едно 15 м ридче то университета с името на президента (има и връх с неговото име) и изненадащо лесно и приятно пореях пред него. Вятъра се оказа не толкова турбулентен колкото очаквах и по едно време имах чувство че ще се извадя с разни балони. На публиката им и светнаха очите и след още малко демонстрации отидохме на едно голф игрище за наземно обучение. Имаше приятен вятър и единия ученик бе много щастлив когато бутнах и се вдигна 2 метра над земята.
Вечерта отидохме на гости и лафче с Kapitan Хатем - за разлика от други гражданск пилоти той си е авио фен - бил е моторен и безмоторен инструктор, занимава се с авио моделчета и въобще се вижда че е истински човек (не се напраа фарчи).
Утре продължаваме с наземните тренировки после ще се срещенем с едни авио метеоролози и следващите дни ще изследваме страната.
Въобще много се радвам на възможноста да проверя метео знанията си и по други части на земята. Чувствам се като хц индиана jones Very Happy
Моите домакини са учудени че не искам да гледам пирамидите, да яздя коне и да се гмуркам в червено море, но се надявам че един ден ще разберат за какво става въпрос...
Следва продължение...

Pa4o ti naistina si idva6 pove4e ponqkoga ihaihaaihahaih kak ne te marziq usvem ako ne si copnal i peisnal v nqkoi kirilizator :0 ihaihaihih
P.S tova go 4etox v tri prez no6ta i ne pisax ni6to deto sam merodiqta i kak da pi6a kakvo da pi6a c c c
P.S 2 Ioti4 pozdravi tuk ot dva dni stava za po 50-80km...

Браво на Пачо! Фърчи, не се бъзикай, така трябва. А Ники си има уважителна причина да пише на латиница. В Египет кирилица няма.

Ники, браво и на теб. Май си на път за създадеш българска школа в североафриканския парапланеризъм ... само внимавай с крокодилите ... в Нил ги има много и са мноо яки в ченетата. Ако им правиш SIV курс, по-добре да не е над Нил ...

Pacho blagodaria za prevoda.
Boncho - ne sam pital Godfrey kak oceniava BG, no spored komentarite na patuvali iz sveta piloti BG si e dobra za letene. Svetovnata kupa ne e kriterii (na Reunion imashe niakolko svetovni kupi, no ne sam chul za niakvo interesno letene tam). Hans ot XC Open naprimer kaza che BG ne e podhodiashta za tezi sastezania zashtoto vremeto bilo nenadejdno (napr. v Mexico ot 10 sastezatelni dni 9 stavat super za letene, a v BG statistikata e okolo 50%). Vse pak za nas Bulgaria si e nai-dobrata za letene i nashto gardje si e nai krasivoto (karma)
..
Ta dneska v Egipet niamashe nishto interesno. Nebeto be krasivo (mai ima niakvo struino techenie otgore). Obuchavahme se sutrinta na edno golf igrishte i sledobed otidohme na edin polegat sklon za podlitania, no viatara beshe silen i porivist i az vzeh che napravih edno salto sled kato me izduha zad edna goliama kupchina kamani na koiato se opitvah da reia (zashto li pametta mi taka dobre fotografira momenta s glavata nadolu i kamanite otdolu). No nali sam kotka ot poroda ninja - prizemih se nevredim s migashta chervena lampa. Shte smeniame taktikata - vmesto parvo da obuchavam horata na improvizirani mesta shte tragnem da tarsim dobrite mesta za letene...

Много се радвам за тебе Ники, и ти желая приятно изкарване там!
Нека видяд, какви пичове има в Бг.

Ще ги намерите местата за летене. Хем ще станеш първи откривател на техните места..
Но недей да пропускаш и туристическите забележителности.
Ти ще им откриваш местата за летене, а те ще ти показват пирамидите и там, каквото още трябва.

Весели и приятни приключения ти пожелавам!...

На ония склонове дето им викат Пирамиди ще става яко летене. Хем ще пущат като скалите на Мадара, хем и склона с идеална форма, хем и няма да обикаляш много из Египед да търсиш подходящи склонове (всички посоки на едно място). Направо не знаят какво имат. Па и какви нощни термики ще има малииии, направо ти завиждам. Сякаш тия фараони са ги правили специално за парапланеризъм. Хем и публика от цял свят, сиреч зяпачи.

Па4о , верно си идваш в повече , ама благодаря и Респект .
Ти що не превеждаш и хвър4илото бе мискинино?

Благодаря за отговора,
изясни ми се

ако откриете изчезналия кивот,не бързайте да го отваряте

приятни приключения!!!

Ники, кажи сега: ще летиш ли на (от или над тях) пирамидите или не? Сериозно те питам и моля те отговори ми. Според мен трябва да си луд да не пробваш. Би трябвало да успееш да излетиш от подножието на някоя, да се набереш на склон догоре, умело избягвайки на зиг-заг куршумите изстрелвани от Пазителите отдолу, и в крайна сметка да използваш нагледно идеалния, да не кажа "божествен", термичен спусък - върха на пирамидата - каменен, горещ и напичан хиляди години от Ра, така че в края на тази 2008 година ти, Николай Йотов, летящия българин, свободния човек, и наследник на древни българи също заравяни в - макар и по-малки, макар и могилести, макар и български - пирамиди, ти, Ники, да завъртиш термиката на Тутанкамон.

Чакам отговора ти. Моля те, не ме разочаровай.

Ако пък не смееш, или те мързи, или просто не щеш да въртиш фараонска термика, аз ще дойда и ще я въртя, и на египтянките ще им се надигат фереджетата от въздишки и пулсиращи гърди по мен, и ще ме боготворят и въобще няма да се върна поне два месеца.

Аре бе, копеле, лети на пирамида, много те моля!!!

Другари, не можех да гледам най- великият пътепис, сравним само с произведението на Чудотвореца „До Чикаго и назад” и многократно по-добро от прехваления „Пътеводител на галактическият стопаджия” написан на шлокавица. Не съм ял, не съм спал за да преведа йероглифите на Великото слово. Отне ми 2 минути!!!
За неразбралите,а и за тези които са на Северния полюс и нямат кирилизатор-пояснявам.
ABV.BG-напиши писмо- копи „tekst”- paste “tekst”- Преведи на: кирилица-Бинго!!!
Фар4илото знае,че съм мързелив и се сети, ама не го прави!!!
Ps
Бас лова и си залагам маратонките, че Ники ще фръкне от пирамидите, а ако не го направи ще бъде публично отровен, обесен, заклан и застрелян на кацалката в Сопот, след това изгорен, а прахът му разпръснат от 3 бона над Плевен.

Уважаеми г-син Рачо,
другаря фърчипляс не подлежи на кирилизиране. Елементарен експеримент със следния резултат доказва това:





А относно пирамидите - много ми напомнят на нашата шуменска учебна могилка, евентуално си правя извода че те са перфектни за склонче при ветро от всяка посока...