И тъй като някои се възмущават от летенето покрай ЦеБе-та, от споделянето на подобно преживяване, от развращаването на младите пилоти с лоши примери, то ще им напомня, че навремето разни хора са се занимавали с гнусни и опасни неща, като това да режат карантии, да ловят змии, да се заразяват умишлено с болести за да изследват нова ваксина, да се катерят по заснежени планини, да се хвърлят от скали с чаршафи и така нататък.
ЦБ-тата са част от пейзажа в летенето.
Единият подход е да ги обявим за смъртоносно опасни, за проклятие и просто да не летим, когато ги има по прогноза или когато видим и най-малкия признак за тях.
Друг подход е да ги ползваме за хазарт, да се помпим с адреналин, да се друсаме със смъртта, като оня, дето умишлено влезе в един облак до 10 км височина и нищо не разбра от това.
Трети подход е да ги изучаваме, класифицираме, да разберем степените и видовете опасности, дори да ги използваме ако можем. Едно време в учебниците за безмоторници, летенето в ЦБ-та и фронтове е било не само стандартна техника, като реенето на склон или термика, но и нещо като всеобщо задължение за изследване на Небето.
...
Новите неща, които научих от полета бе, че за този тип условия с голяма средна и висока нестабилност има характерен пилотен дъжд, подобно на пилотния пламък на горелката на балона, който почти час стои на едно място, създаван от първоначално ядро на нестабилност. Това бяха статичните дъждове на Паниците, Старосел и този северно от Овчеполци.
Шквалът на пилотният дъжд е сравнително слаб и безопасен за приземявания, но достатъчко силен за да се разпростре радиално и иницира повдигането на топъл приземен въздух, който после да се поеме нагоре от средната и високата нестабилност.
Първоначално, пилотният дъжд е с размити граници и се изсипва нейде по средата на облака, но по-късно образува характерна гънка с отчетлива граница между мощно възходящо и мощно низходящо.
Когато облакът влезе в режим на самозахранване е възмно то да стане толкова мощно, че освен вертикално нагоре да те дърпа и хоризонтално навътре, като ти създава радиално насрещни ветрове, които да ти забавят бягането навън. На средни височини под базата, този ефект намалява. Още по-надолу е шквала.
Силният дъжда не създава еднакво силен шквал във всички посоки. Студеният въздух увлечен от шквала обича да се спуска по терена надолу, по водосборните басейни по течения на реките. Големите водни площи, като язовир Пясъчник се явяват естествени проводници и ускорители на шкваловете. Съответно грапавите повърхности ги забавят.
Първоначално шквала е плитък, например 100-200 метра дебел с характерен фронт, подобно на студен фронт. Фронта на шквала е турбулентен и често опасен, но след него е просто силен вятър, който също може да бъде опасен. Ако въздуха при земята е стабилен, то фронта ще се усети с кратки, хаотични и неизползваеми възходящи и низходящи потоци. Ако е нестабилно, то може да откъсне хубави термики (пак се сещам за оня полет, когато трябваше да тествам срива на едно крило в дъжд, намерих си го на Равнец, изкъпах се, направих си упражненията, излязох от дъжда, отидох до Сушица където, почти на заход на кацане си хванах термика стартирана от шквалчето на дъжда в който бях, набрах се и се прибрах сух в Сопот).
След първоначалният плитък шквал, постепенно идва и дебелия, който повече работи като клин на топъл фронт. Той се усеща по огромните мазни и обширни издигания. Отделните облачните ядра и маси отгоре почват да се обединяват. След като прескочих Средна Гора се получи точно такъв процес, но аз му бях в началото и не ме притесняваше, защото сред общата облачна маса над и пред мен все още имаше леко по-светли петна и просвети. От там нататък, средната и високата нестабилност определят кога ще щракне капана.
Планинският район на Централна България създава приятно разнообразие на междушквалови взаимодействия. Високите изолирани масиви като Рила и Алпите са доста по-бързи и еднообразни. Там основната грижа са силните долинни ветрове.
В Пловдивско-Пазарджишки окръг има високи и ниски планински вериги, има бариери като Родопите, има стабилни дупки като Пазарджик, има и стабилизиращи направления като поречието на Марица към Димитровград.
Миналата година имах интересно преживяване с
кумулативен шквал, когато множество ЦеБе-та по периферията на Тракийското поле насложиха шкваловете си, които избиха в мощна и дебела струя по течението на Марица, която ме изненада без особени облаци и признаци около Хасково, идвайки от Сливенско. Избягах на юг с над 90 км/ч по вятъра и после кацнах с две кълбета назад.
Взаимодействието между няколко ЦБ-та (ядра на нестабилност) става по няколко основни направления:
- по-голямото или по-рано развитото потиска по-малкото или по-късно развитото с низходящите потоци, които създава около себе си;
- по-голямото изяжда закуската (топлия влажен въздух) на по-малкото;
- шквалът от едно изваляване стартира и захранва друго ядро на нестабилност, в по-редки случаи 2 или три други. При голяма нестабилност това може да бъде радиално раздуване на първоначалното ядро и прерастването му в супер ЦБ (super cell). При студен фронт, това може да бъде непрекъснато подпъхване и повдигане на топъл въздух от клина на нахлуващия студен въздух с непрекъснато генериране на облак отпред и разпадането му след изваляването отзад, което да продължава часове и стотици километри;
- при две и повече близки и едновременни пилотни извалявания има взаимодействие на шкваловете им подобно на сбор от вектори. Ако се срещнат челно ще произведат по-голям възходящ ефект. Ако се срещнат под ъгъл ще създадат и обединена струя настрани. Челният сблъсък не гарантира голямо развитие. Взаимодействието на шкваловете е само първоначалния импулс в облакообразуването. Значение има наличното количество топъл влажен въздух, средната и високата нестабилност, движението на ядрата на нестабилност.
Движението на ЦБ-то е заради механичното натискане на вятър на средни височини (проверявайте вятъра на 500 mb) или регенерационно преместване към източниците на топъл влажен въздух, подобно на хипопотам. При липса на движение, ЦеБе-то бързо си изяжда храната и умира. Значение има вятъра на големи височини (напр. 300 mb), защото той разстила наковалнята в дадена посока и често причинява огромно засенчване, което да убие, смекчи или забави долната нестабилност.
...
Има два основни вида ЦБ - с фронтална и с вътрешномасова нестабилност. Последните се формират вътре в обширна нестабилна въздушна маса и ако тя не се движи т.е. не се снабдява постоянно от нейде с топъл влажен въздух бързо свършва промоцията поради изчерпване на наличните количества.
Фронталните ЦБ-та са най-често срещани, като под фронтални разбирам не само класическото нахлуване на студен въздух, който при движението си се подпъхва като клин и издига топъл въздух, а и от барични смущения, които дестабилизират средните слоеве на атмосферата. Баричните смущения са чести линии на падане на налягането, определяни като долини с ниско налягане или седловини. Движението им е подобно на вълна, в нашите ширини обикновено от запад на изток. Често срещан проблем е, че пред основната (фронтална) вълна на смущение може да се образува избита вторична вълна, която да не се види от прогнозите и картите и да доведе до по-ранно от очакваното преразвитие. След изваляването и инверсията на свиване, може да се образува вторична вълна, която отново да дестабилизира и преразвие, въпреки че си мислим че фронта е отминал. На сателитната снимка отгоре се вижда ясно линията на нестабилност през Балканите, към Източна Европа. Беше огромна долина на вътрешномасова нестабилност, нямаше силен вятър или идване на студен въздух от запад.
Подобен класически пример са ЦБ-тата които се образуват в средния запад на САЩ. Мексиканския залив ги захранва постоянно с топъл влажен въздух от юг, а от Тихия океан от запад идва нестабилен висок студен въздух с фронтове и смущения. Така, над средните щати се образува сравнително постоянна конвергентна линия на нестабилност север-юг. От нея тръгват т.нар. алея на торнадо (tornado alley). На Балканите, в умалена версия си имаме дълга конвергентна север-юг линия от Гърция до Румъния. Тя криволичи покрай западната ни граница, някъде се разширява, дори раздвоява от обширните планински райони, другаде се свива. Когато няма ЦБ-та и фронтове, там са най яките условия и най-високите бази (Драгоманско, Пернишко, Радомирско, Трънско, Кюстендилско, Велес, Скопие, Тетово, Косово, Прилеп, Йоанина и планините надолу).
При преценка опасностите от ЦБ-тата трябва да се преценява как е разпределена нестабилността, къде е повече – долу (слънчевата), в средата или горе. Има ли сухи слоеве в сондажа? Инверсии? Каква е посоката на движение? Какъв е терена?
Пример. Студен фронт се разцепя и забавя от Стара Планина и Вежен, първо пробива в Северна България и през Пазарджик и Пловдив и се завихря като се формира ЦеБе, което се движи от изток на запад, от Баня към Сопот. Един пилот го засмуква до 7000 метра и го изплюва между Ловеч и Плевен. За Сопот, идващите от изток ЦеБе-та са опасни, защото шквалът им отива към по-висок терен, където нестабилността се увеличава. Също така, няма накъде да се бяга ако шквалът те гони в сложен планинско горист терен, какъвто е Вежен и Тетевенско. При нас, ЦБ-тата обикновено се движат от запад на изток, което позволява безопасно бягане към по-ниските и чисти терени на изток. Въпреки, че снижаващия терен благоприятства движението на студения тежък и плътен въздух на шквала, падането на терена също означава увеличаване големината на сечението през което протича даден поток, а това води до неговото забавяне. Шкваловете са опасни за приземяване, там където има свиване сечението на потока, например тесни долини, създаващи вентури ефект възвишения.
Няколко пъти сме наблюдавали пилотно изваляване в дупката на Бяла река, но поради огромните заобикалящи я склонове, шквалът може да избие като кумулативна струя само по карловското дере. В това време сме излитали от Сопот и успешно сме бягали към Иганово и Кърнаре, защото след насоченото си действие по Карловското дере, шквалът става радиален, което силно му увеличава сечението и бързо го забавя и намалява обхвата на действие.
На следващия ден след фронталното ЦБ, което засмука и изплю пилота в Плевенско, имаше по-слаба средна и висока нестабилност и се очакваха ЦБ-та тип джуджета. Тогава водех група англичани. Бях им казал за ЦеБе инцидента от предния ден. Тръгнахме да се качваме на лифта, а те попитаха дали няма да вали. Успокоих ги че няма, но по средата на лифта ни понамокри. Горе се посмяхме. После сериозно почнах да им обяснявам че за разлика от вчера няма да имаме фронтално ЦБ, че е по-стабилно на средни и големи височини, че облаците няма да пораснат много над нивото на замръзване, където започват по-интензивни процеси. Признак за недостигане на нивото на замръзване е липсата на гръмотевици. Затова някои облаци се казват cumulonimbus, а други thunderstorm (Cb9). Сухите снежинки и ледени кристали наелектризират по-бързо облака от водните капчици. Тъкмо ги убедих, че няма да гръмне и секунди след това то взе че гръмна. Всички избухнаха в смях, но аз продължих с моите теории, облаците не бяха високи и този гръм бе някакво досадно изключение. Половината си слезоха с лифта, а другата половина излетяха с мен и направихме интересен прелет до Казанлъшко, като ползвахме домино ефекта на локалните извалявания, които създаваха нови облаци в съседство.
...
Може много да се пише за ЦБ-тата. Един от
най-ярките ми полети бе, когато изследвахме нов старт в Родопите. Излетях от връх Орфей над Гела и първите 50 км до язовир Доспат бяха на термика, а останалите 100 км бяха едно непрекъснато сърфиране на ЦБ. Първоначално се образува в западната част на Родопите и в последствие нарасна, колкото четвърт България, раздувайки се до Кърджали и Драма. Движението му/раздуването му бе сравнително бавно, защото можех да забавям и за набиране пред стената от дъжд, а като ме застигне да поизбягам напред със спийда. В Гръцко, шквалът много добре се визуализираше като минеше през някоя мраморна кариера, където избухваше в облак бял прах. Шквалът се движеше пред мен, базата бе висока заради сравнително топлия и сух въздух, което забавяше процесите и даваше време за бягане. Най-красивият момент бе, когато над мен имаше нещо като наковалня, а под мен имаше огромен облачен склон. Дълго време и двете се затваряха и нарастваха в посока на полета ми. Получи се нещо като безкрайна захапка, от която успях да избягам като в Междузвездни войни. Тъкмо да ми се затвори прозореца пред мен и аз се изплъзвах напред, а пред мен се откриваше нова затваряща се хоризонтална цепка. Играех със спийда, като понякога го натисках за да забързам напред, понякога го отпусках за да подобря глисажа и да не потъна в облачния склон отдолу. Дълъг миг от вечността...
Блажени са вярващите. Вярвах, че низините на Драма ще спрат облака. Дори си мислех да пусна на запад, към Петрич в опит да се върна към България, но там ме пресрещна облачен език от Южен Пирин и Славянка. Вярвах, че бризът на Средиземно море ще спре облака, но по-късно научих за случаи за характерни мощни шквалове от Кавала към Тасос. Все пак, 3 км преди брега имаше бриз, който спря движението ми с 80 км/ч към морето. Ножичната турбуленция от среза на единия и другия вятър бе игрива. Дори се опитах да се набера в някакви качвания през нея, защото се формираха странни облаци от брега навътре в морето в посока Халкидики и Атон. Не успях и кацнах на плажа сред кроткият морски бриз, сякаш нищо не е било.
Как да спреш да летиш покрай ЦБ-та, да търсиш интересни полети, красота и знания?!