Viper_Weasel написа: Станчи написа: Кубер Сапарев - Куби Жоро - напиши и с няколко думи защо - не всички може да познават Кубер.
Не съм сигурен за точните мотиви на колегата Станчев да ми окаже подобна чест, нека той сам допълни, но 2020 през моите очи изглежда като годината, в която се сбъднаха толкова много летателни мечти, че не съм сигурен какво ще правя оттук-нататък. В рамките на 2020 г. успях да направя първия си 100+ км полет (и то от "родната" Витоша), първия си 200+ км полет от Рогачево и първите си 300+ км полети в Бразилия. Или ако отхвърлим сухата статистика, това е годината, в която сбъднах мечтата си да достигна Рила от Витоша, и то не само да я достигна, а и да я прелетя през сърцето й (заслон Орловец, вр. Злия зъб и на юг), стигайки почти до Гоце Делчев (няма Колумбия, няма Бразилия - това е полетът на годината за мен, а Рила е велика!); това е годината, в която за първи път зърнах река Дунав от въздуха и изобщо летях над Северна България (от Рогачево); това е годината, в която се озовах сам сред необятната, безкрайна бразилска савана - сам и напред (без карта, както открихме с Доктора) и на вяра нагоре и напред. 2020 е годината, в която успях да стигна от Пиедечинче (Колумбия) до Ролданийо, а на следващия ден - обратния полет; годината, в която прелетях над централната главна улица на Пловдив (в полет от Водната кула до Чирпан); годината, в която стигнах от Коняво до София (минавайки над Панчарево и назад), в много специален полет, осмислен и изпълнен с много любов и надежда; годината, в която участвах на първото си състезание и успях да завърша всички таскове; годината, в която достигнах Петрич от Тодорка над безумната красота на Пирин, минавайки през Славянка и Гърция. И годината, в която успях да застана лице в лице във въздуха срещу статуята на Исус Христос - Спасителя в Рио де Жанейро (в много труден полет с ниска база над града и съседните му гори) - след което сълзите сами тръгнаха...
Дори не знам дали е редно да пиша в тази тема, но някакси исках да споделя колко специална за мен беше 2020 г. и да благодаря на хората, които ме вдъхновиха и които виждам сред останалите номинирани за тази награда. Поне за мен, имаше три фактора, които бяха нужни за подобни полети: умения, вяра и късмет. В моя случай вярата беше над всичко. Аз наистина повярвах и бях допуснат. И съм безкрайно благодарен, че се опазих от травми и съм жив и здрав, за да мога да споделя всичко това с вас и да продължаваме да мечтаем заедно. Успех на номинираните колеги - всички те заслужават наградата!
|
