Завърши конкурса "Състояние на полет 2020". Въпреки по-малкото участници, победителите отново бяха на висота и в тези трудни времена показват колко силен и несломим е полета на духа.
Може да ги прочетете тук:
https://hulite.net/modules.php?name=For ... pic&t=8928....
Досега съм се изявявал в проза, поезията я считам за висш пилотаж на музика в словото и не ми се удаваше, докато не ме споходи вдъхновението лани. Особено веднъж, когато бях сам на старта между сериите пускане на ученици и за 10 минути думите ми се изляха от устата, сякаш не бях аз, а някой друг диктуваше ... добре че си носех химикалката и тетрадката, където си записвам разни неща по аеродинамика...
Не ме номинираха, но знам че надскочих себе си, знам че през мен са минали истински неща. Бе красиво. Даже спонтанно измислих нова дума в българският език:
ЕГОНИЯ (
агония на егото)
Защо се нараняваме и пак се търсим?
Любов ли е това? Или съдба?
Такива ли сме? Пак се връщам
към болка, нежност и вина.
Разкъсвам се на сто парчета,
живея тихо, но крещя на сън.
Когато наранявам се спасявам хитро,
когато наранен съм - тъна в срам.
Ток пронизва вените, сърцето,
като животно в зъбите на лъв.
Гърча се и боря се със тебе,
но борбата с мен е, само в мен.
А отровата се носи бясно
в жилите, душата и ума.
Става страшно, тъмно, тясно ...
- Дайте въздух, слънце и вода!
Хвала тебе тяло, че не слушаш,
що тук се случва, що желая аз.
Ти силно си, помагаш, служиш
на безумия и глад ...
И не зная - що да искам?
Всичко имах. Имам и сега.
Щом живота се изплъзва - ще се боря:
да не изгния, а да изгоря.
19 юни 2019, старта на Сопот...............
ТАКЪВ КАКЪВТО
Да търся сила в самотата?
Това го мога, имам сили за това.
Да търся с полет свободата?
Свободен съм и затова летя.
Да боря страховете с храброст?
Безстрашен съм. И страшно е това.
Да се усмирявам тихо с мъдрост?
Разумен съм. И това е суета.
Защо природата ми е такава?
Роден съм силен и свободен дух.
Кому е нужно подвиг, слава?
Защо възпитах се такъв?
6 октомври 2019, вила Ватенка, Сопот................
КЪМ БЛИЗКИТЕ
Как да взема от вашата болка?
Как да ви вдъхна от моя живот?
Как да не преча? Как да помогна?
Когато преядох с красота като скот.
И да повърна, и да се откупя
- лъжа ще е туй и не ще ви спаси.
Защо ли съдбата пак се шегува
- хем ни събра, хем ни раздели?
6 октомври 2019, вила Ватенка, Сопот....................
И накрая едно стихотворение извън конкурса, но което според мен много точно, красиво и нежно е уцелило състоянието на полет:
ПОЛЕТ НА ДУШАТА
Какво и трябва на душата ми...
Един прозорец, за да излети.
Една ръка, погалила крилата й.
И мъничко вързопче със мечти.
Едно небе с измислени съзвездия.
Една Земя на кръпки от цветя.
И въжен мост. От край до край на бездната.
И две-три капки езерна вода.
Една магия бяла на разсъмване.
Едно кичурче слънчеви лъчи.
Пътека лунна някъде във тъмното.
Оранжев облак. Песничка. И...Ти.
Caribiana