Радо, вълната на Галата е типична и е добре следващият път като я засечете да качите във Метео фотогалерията картинки от сондажа и карта на приземните ветрове за да се знае при какви условия точно се образува. Пусни и непедагогичните снимки с града и самолетите. Било е отдавна. Няма кой да се сърди. Важно е знанието. И аз имам един непедагогичен полет по протежението на отчетлива над двеста километрова конвергентна линия от Сопот до Ниш с база 3600. Едва ли ще се повтори, но поне се знае че в определен сезон при определени условия има и такова животно. Най-интересното бе, че конвергенцията толкова е ангажирана с възходящите в нея, че почти не се чувства вятъра в нея т.е. в определени стойности той е нужен за подредбата и формирането й, но вътре в нея е слаб и става за връщане наобратно дори и с парата.
По книгите ефекта на склоновото реене те набира над хълма на максимално на 1/3 от височината му. Това постижение от 1000 метра от 30 метров старт вероятно е пример за резонанс на вълна. Широчината на Варненския залив е с точно определени размери и при определен вятър по сила и профил (температурен и ветрови градиент) това, което е повдигнато южно от залива се спуска над водата, рикушира и пак се вдига нагоре усилено от склона северно от залива.
За образуването на вълна има нужда от един или повече инверсионни слоеве. Когато вятъра обтича препятствие (планина, хълм, конвергентна линия), той принудително повдига стабилният слой над равновесното му положение и след препятствието, стабилният слой се връща наобратно като пружина или струна на китара. Поради инертността на масата на въздуха и при наличие на нестабилни слоеве отгоре и отдолу, които да позволяват движението нагоре и надолу на стабилният слой и убират луфтовете, той подминава равновесното си положение и след известни колебания почва да затихва около него. Ако на някое от първоначалните колебания (скоро след препятствието) има съчетание с друго препятствие, то може да се получи резонанс и вълната да се усили многократно и например 1000 метра висока планина да произвете 10 000 метра висока вълна. Класически случай е Витоша, която влиза в резонанс с вълните от Рила и Коняво при Ю и ЮЗ ветрове.
Освен резонанс от съчетание на две и повече препятствия, основното усилване на вълната става когато вятъра нараства силно във височина (говорим за големи височини). Този положителен вертикален градиент на вятъра има ефект на засмукване на възходящите потоци отдолу независимо дали са от вълна, термика, склон, конвергенция.
Вълните обичат първото препятствие да има стръмен дълъг поветрен склон отзад, който да дръпне ластика яко надолу, далеч от равновесното му положение. Такива са С склонове на Рила, Витоша и Беласица, СИ на Пирин. Стара Планина трудно прави хубави вълни при Ю ветрове, заради полегатостта на предбалкана от север, но прави хубави вълни при С ветрове, заради стръмните си Ю склонове. Тогава Средна Гора може да влезе в резонанс. Имал съм полет по протежението на вълна от Войнягово до с. Васил Левски при силен СЗ вятър. За съжаление, С ветрове докарват нестабилност и освен през пролетта, рядко носят подходяща за вълна въздушна маса. Ю ветрове са много по-характерни за вълни с техните инверсии. Мисля, че най-добрите структури на въздушната маса са като бекон – ред месо, ред сланина, ред месо и ткн, тоест трябва да има подходящо съчетание между редуващи се стабилни и нестабилни слоеве с определени сили и дебелини и съответните ветрове.
Освен резонанса и градиента на вятъра, за височината на вълната има значение и първоначалното повдигане на въздушната маса. При примера с вълната на Варна, първоначалното повдигане не е само 200-те метра от брега на Галата, а идва много по-отдалеч – от северната част на Бургаският залив и Стара Планина. Въпреки, че Стара Планина не е по-висока от 1000 метра ЮЗ от Варна, то поредицата вериги, ридове, предизвикващи триене гористи зони, термични полета и ткн бомбардират въздушната маса отдолу с техните смущения и така я повдигат. Колкото по-дълго една въздушна маса се движи над неравен и активен терен, толкова повече ще се повдигне и толкова по-висока вълна би трябвало да сътвори зад себе си. Така, колкото и яки планини да има в Гърция и Македония, най-хубавите вълни би трябвало да се получат чак след всеобщото повдигане на въздушната маса в края на дългото пътешествие след всички планински вериги – например Берковица или Карпатите. Това също би обяснило защо в Полша имат опит с хубави вълни от поветрената страна на невзрачните Кърконоши в Чехия.
За формирането на вълната, нейната сила и височина, особено значение има формата на терена. Класическата вълна, като тази на Беласица (Ю) или Пирин (ЮЗ), се формират от отчетливото било, което като един прекрасен склон / рид заприщва съответния вятър и създава вълнови ленти зад себе си. Ако планинската верига има изпъкнала наветрена форма, тя би намалила първоначалното повдигане, защото подобно на нос на кораб ще пори въздушната маса. Ако обаче е с вдлъбната форма, то подобно на кумулативен снаряд би заприщила добре потока и би отклонила мощна струя нагоре. Така в Кения се наслаждавах на ерозирали от едната страна вулканични кратери, които страхотно улавяха вятъра и го насочваха нагоре в една силна струя. Там характерното бе, че като те изстреля нагоре, караш нагоре и нагоре, вместо това на стандартните баири нагоре, после спад и те издухва назад. Номера с вдлъбната форма важи особено за поветрената страна на препятствието, където важи лозунга на пролетариата – „Низходящи от всички страни – обединявайте се!“ А какво става като се концентрират много низходящи на едно място? Ами пак кумулативна струя на концентрирана вълна. Такава би трябвало да има над Берковица при Ю и ЮЗ, а при СЗ съм снимал нерядко лещи като летящи чинии, породени и концентрирани от поветрената вдлъбнатина / дъга на билото между Вежен и Беклемето. …. За утре се отказваме от търсене на вълна на Беласица, защото фронта идва малко по-рано и може да имаме проблем с орографска шапка над планината. Ще съм благодарен ако някой утре снима Беласица и Пирин по обед и ми покаже дали има облак отгоре и колко отгоре.
Но въпреки всичко, Беласица си остава класически генератор на вълна, заради отчетливият си рид, който е стръмен отпред и отзад. Отпред й има достатъчно близо планина, която да й предизвика първоначална вълна, а още по-напред има достатъчно терен да повдигне общата въздушна маса. Бургазлии да гледат дали при С вятър се образува вълна Ю от Стара Планина. При Ю, не очаквам такава, защото Бургаският залив е много широк, а на Ю от него терена е сравнително нисък. ….
Докато вълните са запазена територия за безмоторниците, то при парапланерите и делтапланерите нещата са по-сложни. Единствената причина, поради която бих пролетял на делта са вълните, защото лети бързо и можеш да се позиционираш на точно определено място. Докато безмоторниците ги теглят насам натам докато хванат вълната, то ние сме по-бедни на възможности (но по-богати на свобода ;-p) Основните ни проблеми се силните ветрове и това, че вълната може да се образува над определена височина, която няма как да стигнем първоначално. Имаме три начина за набор на височина – склон, термика, конвергенция. Понякога е възможно склона от който излитаме да има не само склонов ефект, но и вълна създадена от друго препятствие отпред. Това директно излитане във вълново качване (както случая с Галата) би трябвало да даде достатъчно височина за търсене на друга вълна назад по вятъра.
Ако при делтата може да се получи сносно реене на вълната, то при парата в повечето случаи се надяваме на едно ефективно издухване назад, през което време катерим колко можем. Но има и изключения. Хубавото, както горният пример за конвергенцията е, че силните възходящи намаляват силата на вятъра и това удължава престоя ни в качването, преди да ни издуха назад и дори може да ни позволи да бутаме напред (обикновено с увеличаване на височината, вълната се накланя напред срещу вятъра). Друго облекчение при изследването на вълни с пара има при определено съчетание на теренни форми. Например, забелязал съм, че свързванията на две планински вериги под остър ъгъл работи учудващо добре. Така един ден с прогноза оранжев код за силен Ю вятър, се качихме малко над село Антон с Учителят и като литнахме с тандема ни изстреля като тапа над билото, но лека полека успяхме да пробием напред. Тъй като очаквахме усилване на вятъра и идване на фронта, правих опит да кацна между Антон и Душанци, но даже и със спирали се получаваше трудно – дори и от триста метра над земята пак ни вдигаше мощно и всеобхватно нагоре. Накрая успяхме, долу нямаше проблем с вятъра, но си беше зор. Със соло крило щеше да е по-лесно и съжалявам, че нямахме прибори да картираме вълната.
Това ъглово (клиново) съединяване между Стара Планина и Средна гора, позволява да се приближаваш или отдалечаваш от пресечната им точка около Козница и да търсиш съчетанието между склоновият ефект от Стара Планина и вълновия зад Средна Гора над яз. Душанци (пак хубав стръмен склон там). Теди ми каза, че е имала вълнови полет около Златишкият старт, така че вълната от Средна гора работи и към Челопеч и Мирково. В Карловското поле не съм наблюдавал вълна от Ю вятър от Средна гора, първо защото не е стръмна от С и второ защото е далечко от Стара Планина. Не знам как е в Казанлъшко при Ю вятър. Там Средна гора е стръмна от С, но пак е далечко от Стара Планина.
Този петък и неделя може да се пробва Свищи пласт и над Антон. Ако се набере добра височина от средногорската вълна, то преди Тетевен се образува мощна вълна зад централното старопланинско било, но наистина трябва добре да се прецени от каква височина почва старопланинската вълна и може ли да се хване, щото отзад няма много кацалки, а тези дето ги има може да са с турбо условия. Е, гората е мека все пак, ама пускайте лайв трак да знаем при коя мечка да ви търсим.
Други варианти за вълнуващи полети са:
- Излитане от Ю склонове на вр. Ком и върха И от него посока Петрохан, после набиране колкото може от склон или предварителна вълна и пускане към Бързия и Берковица в търсене на голямата вълна. Голямата вълна на Берковица може да се гони и от Годеч на термика. Дългият Ю склон е подобен на ЮЗ склонове на Пирин и повдигането на въздушната маса за достатъчно дълго време я дестабилизира и би трябвало да произведе добри термики за първоначалните набирания. Прехвърлянето на Пирин с цел хващане мощната вълна над Банско е широко и рисково с тия чукари, докато пускането към Берковица е по-кратко.
- По лежерен вариант е излитане от старта до вилата на АЕЦ-а или импровизиране на друг старт от ЮЗ част на Врачанската планина. Тя също има клиновидно свързване със Стара Планина и чрез приближаване или отдалечаване върха на клина може да се търси съчетанието между склон и основната вълна. Отделно отдолу към Долно и Горно Озирово има достатъчно кацалки, а в случай на издухване, Врачанската планина е тясна и има огромно поле отзад. Мислих си и за старта на Пършевица над с. Оплетня, но не трябва да забравяме, че при Ю ветрове има условия на фьон, който според пилотите в Алпите е опасно турбулентен за летене. При нас няма такова струпване на планински вериги след планински вериги и турбулентно може да бъде вътре в планинските масиви като Родопите, Рила и З Стара Планина. Изолирани планини и вериги като Витоша и Централна и И Стара Планина няма наблюдения да са особено турбулентни. Зад широките планини като Рила, Родопи и З Стара Планина, би трябвало низходящите и голямата им вълна да дисциплинират въздуха и също да не са особено турбулентни в сравнение с това, което става вътре в тях. Ако стабилните инверсионни слоеве са нужни за вълната, то вътре в планинските масиви те благоприятстват образуването, поддържането и транспортиране на ротори и вихри.
- Лани летях от Робовица над гр. Рила при умерен Ю вятър. След като ме катапултира нагоре склоновия ефект, пуснах назад и леко навлезох зад Рила, където също се образува мощна вълна (там пак има стръмни С склонове и Сапаревското поле е пак клиновидно свързване между ребро на Верила и Рила). Под мен почнаха да цъфтят кумулуси, което говореше че съм в нещо голямо. Избягах и кацнах към Крайници, защото от Самоковско ми дойде шквал от Цб.
- Коняво също позволява хващането на вълна от Осоговската и Бобошевската планина при ЮЗ и Ю вятър.
- И зиме и лете, Брестовица прави вълна от Родопите отзад и малките хълмове отпред и Новоселските баири по-нататък.
- Пробвайте Витоша от ЮЗ. Дългият й склон би трябвало да даде добра термика през активният сезон, а ако хванете вълната над Драгалевци, то ще може да прескочите летището без никой да забележи. Трябва да имате достатъчно първоначален запас от височина (от склон, термика, друга вълна) преди да гоните основната вълна отзад, защото издухването над билото (не само на Витоша), създава Вентури и засмукване надолу т.е. ще има големи низходящи преди голямото качване (както после и зад него).
Все пак за начало препоръчвам клиновидните включвания. Мислете за кацания в случай на издухване (ох София). Търсете дни със силен вятър във височина и не толкова силен на нивата на билата (напр. 10-15 м/с). Топлата постилаща повърхност (есен вместо пролет) и влагата (както при термиките, кондензацията добавя към възходящите, а изпарението към низходящите) би трябвало да усилват вълните, но вместо вълнуващ полет, може да се получат мокри сънища от орографски шапки, нимбостратуси, татуси и статуси.
Надявам се, че написаното ще е от полза и дори и да не яхнете вълната, то съзерцаването на небето и разбирането му могат да донесат повече щастие и от най-високото постижение.
_________________ www.nest.bg
|